Глава 16
АЛЕКС
След като всички седнахме в параклиса и вратата се затвори плътно зад нас, Саботаж остана зад стола си и дълго оглеждаше лицата на всички ни.
– Оттеглям се от поста президент. – Заговори Саботаж. Не бях изненадан от тази информация, тъй като Грим вече ме беше предупредил, че това може да се случи. – Купър, Изи иска да попитам дали можем да се качим в твоята харта, докато не се справим с тази гадост.
– Моят дом е твой дом, братко. – Гласът на Купър прозвуча в слушалката.
Саботаж се отърси от нашивката си, като я сложи на масата. Грим се изправи, грабна ножа от кобура на бедрото си и отряза президентската нашивка от елека на Саботаж. След това се отърси от собствения си елек и го сложи на масата, като отряза нашивката на вицепрезидента.
– Ще изпратя Хейл, Кайл и Брет там долу, за да се уверят, че ти и семейството ти ще пътувате благополучно дотук – каза Купър на Саботаж. – След като Грим отложи църквата, поне трима мъже от клуба трябва да последват теб и Изи до къщата ти, за да можеш да събереш някакви неща, и ще останат с вас, докато моите хора не дойдат да ви ескортират тук.
– Разбрах. – Каза Саботаж.
Грим потупа Саботаж по гърба. Без да каже нито дума, Саботаж излезе от стаята.
– Грим, вярвам, че ще оправиш нещата – каза Купър. – Трябва да подготвя хората си да тръгнат надолу. Обади ми се с промените в устава си, щом църквата приключи. – Нареди той.
– Разбрах, През – каза Грим и посегна да затвори защитения телефон.
В продължение на дълга минута цареше тишина, докато всички обмисляха току-що случилото се. Най-накрая Грим наруши тишината.
– Като ваш нов президент имам нужда от вицепрезидент. – Грим погледна всеки един от нас, седящи около масата. – Искам Алекс за вицепрезидент, ако иска да заеме мястото. – Погледна към мен. – Имаш ли желание?
Кимнах веднъж в отговор.
– Добре. Ще свикаме гласуване. Всички, които са „за“. – Обади се той.
Всички до един на тази маса вдигнаха ръце. Не бих могъл да излъжа и да кажа, че не бях изумен. Мислех си, че поне един от седящите на тази маса щеше да е против, като се има предвид, че мъжете, които седяха на тази маса, бяха част от този клуб много по-дълго от мен.
Грим кимна.
– Добре. Алекс, утре следобед ще ти донеса елека. – Каза ми той. Посочи към Инк, Хатчет и Грейв. – Вие тримата със Саботаж и Изи, докато хората на Купър дойдат тук, за да ги ескортират до чартъра му. – Нареди им. – След като Саботаж и Изи са на път към Купър, ще информирам всички за времето, в което да се срещнем за църква.
Той удари с чукчето по масата, отлагайки църквата.
– Алекс, трябва да поговоря с теб – извика грубо Грим, когато се готвех да напусна стаята.
Останах, докато всички останали се изнизаха от параклиса. Грим затвори вратата, след като и последният човек излезе, и седна на председателското място, като запали цигара. Аз се спуснах на мястото на вицепрезидента, като леко барабанех с пръсти по масата, докато чаках той да се изкаже.
– Тук нещата трябва да се променят, братко. Надявам се, че си готов за бурята, която ще се случи, когато започнем да правим тези промени.
Кимнах му.
– Грим, аз мога да се справя с много повече, отколкото си мислиш, че мога.
Грим ми кимна.
– Знам. – Каза ми той. – Видях белезите, които покриват горната част на тялото ти, Алекс. – Каза той, а тези тъмни, студени очи се срещнаха с моите. Аз само извих една вежда към него. Бях изненадан. Бях ги скрил, затова ми беше любопитно как ги е видял. – Видях ги, когато те простреляха. – Обясни. – Бях този, който беше коленичил над теб и се опитваше да окаже достатъчен натиск върху стомаха ти, за да не изпаднеш в безсъзнание.
– Благодаря, братко – измърморих аз и го казах сериозно. Той ме беше запазил жив – беше се погрижил да мога един ден да се върна у дома при жена си и дъщеря ни.
Той сви рамене.
– Няма нужда да ми благодариш. Двамата с Грейв не искахме да виждаме как толкова много потенциал се пропилява. – Информира ме той. Подсмръкнах. – Видяхме онова, което другите мъже не успяха да видят – ето защо ти си моят вицепрезидент. Всеки мъж, който седеше на тази маса преди няколко минути, се съгласи ти да бъдеш мой вицепрезидент, защото се доверява на преценката ми.
Наведох се напред на стола си.
– Ще те подкрепя за всички промени, които трябва да направиш, Грим – но в рамките на разумното. – Напомних му.
– Знам. – Каза той. – Още една причина, поради която сега си мой вицепрезидент. Не се страхуваш да изкажеш мнението си.
Погледнах го.
– Тогава може би ще ми дадеш някои отговори. – Започнах. Той повдигна вежда към мен, докато изпускаше дим от ъгълчето на устата си в противоположната на мен посока. – Докато ме нямаше в чужбина, какво, по дяволите, се случи с Трикси, за да ви накара всички да я защитавате толкова много? – Попитах го. Устните му се сплескаха, сякаш не искаше да ми каже нещо. – Никога не съм виждал Хатчет да говори с Лейла така, както го направи – той обожава земята, по която стъпва тази негова жена.
Грим изгаси цигарата си с въздишка.
– Най-вече Грейв и аз накарахме братята да бъдат толкова защитници на Трикси. – Информира ме той. Веждите ми се вдигнаха нагоре към линията на косата ми. На Грим едва ли му пукаше за някого, още по-малко за жена от клуба. – Няма да искаш да чуеш това, братко, но трябва да се каже, за да го разбереш. Грейв и аз правихме тройки с Трикси. – Каза ми направо. Гняв пулсираше във вените ми и аз стиснах ръце върху масата. – Тя наистина се разстройваше и винаги я намирахме на ръба на нервен срив, затова я извеждахме от клуба и я отвеждахме или при мен, или при Грейв. Просто искахме да я откъснем от това, което я притесняваше. – Призна той.
Слушах го мълчаливо, като се принуждавах да му обръщам внимание и да не обръщам внимание на яростта, която замъгляваше погледа ми.
– Двамата с Грейв се съгласихме да не я оставяме сама след това, така че тя щеше да спи между нас, а ние щяхме да я проверяваме през деня и нощта. – Поклати глава. – Една вечер всички бяхме доста насрани и пияни – взехме „Юбер“, за да ни закара при Грейв. Трикси беше много зле онази вечер – не спираше да плаче. Накрая я накарахме да заспи и за пръв път в живота си Грейв и аз заспахме с нея. – Поклати глава. – Но се събудихме, когато тя започна да крещи и да плаче за Александра. – Каза накрая.
Зрението ми се проясни, докато го гледах с ужас.
– Не знаехме как да ѝ помогнем, братко. Майната му – звукът от агонията ѝ ме разкъсва и до днес, а съм сигурен, че и Грейв. Никога през живота си не сме чували подобни гадости. Успяхме да я накараме да се успокои и я заведохме да види дъщеря си. – Разсмя се без чувство за хумор, като поклати глава. – Тая шибана нейна майка беше кучка и не съм разстроен, че тя умря.
– Какво стана? – Попитах.
– Майка ѝ отказваше да я пусне да види Александра – казваше, че Трикси няма шибано право да я види – че това не е планираното ѝ време за свиждане. – Подсмръкна Грим и дръпна още една цигара. – И двамата си помислихме, че това са глупости, така че изкъртих шибаната входна врата и държах майка ѝ на мушка, докато Грейв пренесе Трикси в стаята на Александра, за да може тя да прекара известно време с дъщеря си. Грейв се погрижи да останат в спалнята на Александра, за да не може момиченцето ти да влезе при мен и да види, как държа баба ѝ на мушка – за да не бъде травмирано.
– Ти беше шокиран, когато за първи път видя снимката ѝ – внезапно си спомних. Той наистина се беше изненадал при вида на малкото ми момиченце, така че тези глупости не ми се връзваха.
Грим ми кимна с глава.
– Никога не съм виждал момиченцето ти до деня, в който Трикси ни показа всички снимки, но бях наясно с нея. Знаех обаче, че Трикси не иска клубът да знае, затова с Грейв запазихме тайната ѝ и в наша тайна. Просто дръпнахме всички мъже от клуба настрана и им обяснихме, че Трикси се занимава с тежки неща. След като я видях по този начин, ми стана ясно защо в някои дни тя изглеждаше така, сякаш едва функционира.
– Майната му, Грим – измърморих аз, докато прокарвах пръсти през косата си. Знаех, че е зле, но не знаех, че е толкова зле. И никога не ми е казвала, че Грейв и Грим са ѝ помагали, вероятно защото се е страхувала да не ме отблъсне от себе си.
Грим въздъхна.
– След това нито един мъж в този клуб не я е докосвал, освен мен или Грейв, и това беше строго платонично за нас. Всеки път, когато тя изглеждаше изгубена по този начин, ние просто искахме да изтрием това от очите ѝ, братко. Никога не съм бил по-щастлив в живота си, докато Саботаж не ни съобщи, че се връщаш у дома. Тя имаше нужда от теб, Алекс. Тя все още се нуждае от теб.
– Тя винаги ще го направи – казах му честно. Прокарах ръце по лицето си. – Благодаря, братко – измърморих аз. – Може и да не ми харесва как ти и Грейв сте се справяли с нея, но поне опитахте и не ѝ обърнахте гръб.
– Двамата с Грейв изпитваме слабост към нея – каза ми Грим. Студените му очи се впиха в моите. – Ако я нараниш, Алекс, ще трябва да отговаряш пред нас, разбираш ли?
– Никога няма да я нараня – заклех се аз. Само мисълта, че ще причиня на жената си някаква болка – физическа, емоционална или психическа – ме разкъсваше отвътре.
– Добре – каза Грим. Той кимна с глава към вратата на параклиса, докато се изправяше. – Хайде да видим какво правят останалите от клуба. – Обърна се с лице към мен, преди да отвори вратите на параклиса. – Имам нужда от теб тук, в църквата, около девет сутринта. Трябва да поговорим за някои промени.
Кимнах веднъж.
– Ще бъда тук. – Почуках с пръсти по масата, без да ставам. – Можеш ли да изпратиш Трикси тук и да държиш Александра далеч от параклиса?
Грим се усмихна, а в очите му светна забавление.
– Разбира се, братко.
Трикси се вмъкна в стаята няколко минути след като той излезе.
– Грим каза, че искаш да съм тук? – Попита тя.
Кимнах, като се изправих от стола си.
– Затвори вратата и я заключи – наредих аз.
Тя мълчаливо изпълни молбата ми, но видях как пулсът ѝ подскочи в основата на гърлото. Веднага щом вратата беше заключена, хванах бедрата ѝ и я повдигнах на масата. Тя изпищя от тревога, ръцете ѝ се вкопчиха в раменете ми, а широките ѝ лешникови очи срещнаха моите.
– Ще бъда шибан дивак – предупредих я аз. Очите ѝ потъмняха до онзи красив, мъховозелен цвят, който обичах, а дъхът ѝ застина в гърлото. – Грим току-що ми съобщи, че и той, и Грейв са те чукали, докато ме е нямало, и макар да го разбирам, това не променя факта, че се чувствам изключително притежателен и териториален – казах ѝ аз. Хванах брадичката ѝ в ръката си и наклоних главата ѝ назад. – И така, ще те чукам, момиченце, и ще те чукам здраво. И всеки път, когато свършиш, по-добре се увери, че Грим може да те чуе.
С това затиснах устните ѝ с моите и я целунах силно. Не губих време, за да разкъсам дрехите ѝ. Едва измъкнах члена си от дънките, преди да се заровя в нея.
Тя извика, името ми се изтръгна от устните ѝ, а по лицето ѝ се разля чист екстаз. Тя посегна да ме докосне, но аз я хванах за китките и я бутнах така, че тя лежеше на масата.
– Дръж ръцете си там – наредих ѝ.
След това хванах бедрата ѝ и се втренчих в нея. И се уверих, че всеки път, когато тя свършва, всеки мъж в клуба може да я чуе.
Тази жена беше моя и никой друг мъж нямаше да я докосне повече – не и докато съм жив и дишам.
Назад към част 15 Напред към част 17
