Глава 16
ОЛИВИЯ
Когато се събудих, Брет все още беше в безсъзнание в леглото. Беше по корем, ръката му беше преметната през кръста ми, другата му ръка беше преметната отстрани на леглото, а левият му крак висеше. От разтворените му устни се чуваше тихо хъркане.
Само Бог знаеше на какъв стрес е бил подложен, докато се е опитвал да ме опази и да елиминира човека, който искаше да ме убие.
Бавно се измъкнах изпод ръката му и се запътих към банята. След като си взех бърз душ и се облякох, се отправих към долния етаж. Трикси седеше на една от масите, а Алекс беше вляво от нея. Катюшка седеше от другата ѝ страна, а Скраб беше от дясната ѝ страна. Всички те ме погледнаха, когато влязох в стаята.
– Добро утро – поздрави ме Трикси. – Гладна ли си?
Поклатих глава и се прозях.
– Просто наистина имам нужда от чаша кафе. – Тя понечи да стане, но аз поклатих глава. – Мога сама да си направя кафе, Трикси, но ти благодаря – казах ѝ. Знаех, че тя е нещо като кокошка-майка тук, така че за нея беше втора природа да се опитва веднага да помогне на някого.
Тя ми се усмихна.
– Ела да седнеш с нас, когато си вземеш кафето.
Кимнах ѝ и влязох в кухнята. Грим се беше облегнал на плота и ядеше парче препечен хляб. Той ме погледна, докато аз се насочвах към каната за кафе.
– Брет още ли не е станал? – Попита ме изненадано той.
Поклатих глава към него.
– Мисля, че най-накрая наваксва със съня, който е изгубил през последните няколко дни – казах му. – Той се е прострял на леглото на горния етаж и хърка.
Грим кимна.
– Човекът е бил адски стресиран. Добре умее да не го показва, но аз го познавам от години. – Той наклони глава към мен. – Брет се грижи много за теб, Оливия. Мъжете в този клуб обичат силно, но можем да бъдем и задници. Сигурна ли си, че си готова за това с него?
Мигновено кимнах. Исках всичко това с Брет. Той сви рамене.
– Тогава всичко е наред според мен. – Той излезе от кухнята. Загледах се след него за миг. Това беше най-многото, което някога бях чувала от Грим да говори – поне пред мен. Винаги беше толкова мълчалив, просто наблюдаваше обкръжението си и възприемаше всичко. Обикновено, ако трябваше да говори, Алекс или Скаб го правеха вместо него.
Поклатих глава и се върнах към приготвянето на кафето си. Едно от нещата, на които се възхищавах както в този устав, така и в устава на майката на този клуб, беше любовта и братството, които всички тези мъже споделяха. Те не се колебаеха да говорят и всеки от тях изключително много подкрепяше останалите, но все пак можеше да извика някой мъж за глупостите му.
Това беше освежаващо. Никога не бях преживявала нещо подобно. Всички тези мъже и жени от различни среди някак си се бяха събрали и просто живееха в хармония.
Приключих с приготвянето на кафето и се върнах на масата, където Грим вече се беше присъединил към Катюшка и Скраб. Тя седеше в скута му, а той мълчаливо си играеше с кичур от русата ѝ коса, докато тя и Трикси разговаряха помежду си, макар че разговорите им бавно спряха, когато ме забелязаха.
– Брет още не е станал от леглото? – Попита ме Трикси. – Обикновено той става в пет.
Поклатих глава, но той заговори зад гърба ми.
– Станал съм – изрева той, а гласът му все още беше дрезгав от съня. Той падна на стола до мен. Без да каже нито дума, той хвана брадичката ми и придърпа устните ми към себе си за нежна целувка. – Добро утро, скъпа.
– Добро утро – отвърнах тихо. Проследих с очи лицето му. – Добре ли си?
Той кимна.
– Да. Просто имах нужда от малко сън след последните няколко дни. – Така си бях помислила. Той вдиша дълбоко. – Ебаси, кафе звучи страхотно.
Наведох се и поставих бърза целувка на устните му, преди да се изправя.
– Ще ти направя една чаша – казах му. Насочих пръста си към него, когато той посегна напред, за да вземе моята чаша. – Дръж ръцете си далеч от кафето ми – наредих аз.
Той ми се усмихна, докато вдигаше ръце в отстъпчив жест, но в очите му имаше зъл, палав блясък.
– Ще ме накажеш ли, ако го докосна?
Извъртях очи с тежка въздишка, но не можах да спра усмивката, която трепна на устните ми. Той се разсмя чистосърдечно.
– Няма да го докосна – обеща той.
Кълна се, че Брет беше нещо друго.
***
Брет взе малката чанта с дрехите от ръката ми. Той се протегна и хвана тила ми, като притисна целувка към челото ми.
– Ще отида да натоваря това на мотора – каза ми той. – Иди и се сбогувай. Не пътувам често дотук, така че вероятно ще мине известно време, преди да видиш момичетата отново.
Той излезе навън. Лекс хвърли ръце около мен. Засмях се, като бързо я прегърнах обратно, а сърцето ми се разтуптя в гърдите от нейната обич.
– Ще ми липсваш – каза ми тя. – Ти си толкова добра за него. Кълна се, не знам как те е хванал в капан – закани се тя – но се радвам, че го е направил.
Избълвах смях, като ѝ поклатих глава.
– Ти си объркана, Лекс.
Трикси ме прегърна следваща.
– Моля те, бъди внимателна и не се колебай да ми се обадиш, ако някога имаш нужда от момиче, с което да поговориш. Ушите ми винаги са отворени – обеща тя.
Нежно я стиснах. Трикси беше толкова мила. Нямаше никаква логика как, по дяволите, се е озовала с моторист, но тя и Алекс бяха перфектни заедно.
– Ще го направя – уверих я аз. – Благодаря ти, че ме прие.
Тя ми се усмихна.
– В момента, в който влязохте тук с Брет, знаех, че ти ще бъдеш тази, която той ще поиска. Само по начина, по който те гледаше, а ти беше толкова незабележима. – Тя се засмя и поклати глава. – Радвам се, че мога да те нарека семейство, Оливия.
Катюшка беше следващата. Тя ми се усмихна.
– Твоят мъж едва не докара на моя инфаркт – закани се тя.
Усмихнах се.
– Кой? – Изстрелях обратно. Тя изръмжа от смях и след това бързо ме прегърна.
– Сега разбирам защо с Брет сте заедно – отвърна тя, когато се отдръпна от прегръдката. – Малките му умни забележки винаги ми лазят по нервите. Добре е да знам, че си приличате.
Усмихнах се.
– Не можеш да кажеш само моя човек – подиграх се, макар да знаех, че тя говори за Грим. – Ти имаш двама – напомних ѝ аз.
Тя завъртя очи.
– Да, да. – Усмивката ѝ омекна. – Не се превръщай в непозната, ясно? Беше ми приятно да те видя тук, Оливия. От теб ще излезе идеалната стара дама за Брет. Дръж шибаняка на крака, нали?
Усмихнах ѝ се.
– Ще го направя – обещах.
Брет хвана ръката ми в своята и кимна веднъж на Грим, когато той излезе от параклиса.
– Скоро ще тръгнем на път, През. Има ли нещо, което трябва да предам на Купър?
– Кажи му, че следващия път, когато ти позволи да вземеш глупаво решение – като например да тръгнеш сам след един луд шибаняк – ще го сваля от проклетия му трон.
Брет се усмихна.
– Ще го направя. Сигурен съм, че ще оцени това послание – саркастично заяви той.
Грим сви рамене.
– Не ми пука – изсумтя той. – Нека Купър ми съобщи, когато двамата се върнете на сигурно място в майчината чартърна зона – нареди той. – И карайте умно.
Брет кимна.
– Винаги, През. Той ме погледна. – Готова ли си да тръгваш? Трябва да тръгнем на път.
Кимнах му. Той се наведе, за да ме целуне нежно, преди да ме изведе до мотора си. След като се плъзнах зад него, той хвана ръката ми в своята и я вдигна до устните си, като притисна мека целувка към дланта ми, преди нежно да стисне ръката ми и да я постави обратно върху коремната си преса.
След като излязохме на пътя, той спусна лявата си ръка и хвана коляното ми, безмълвен начин да покаже на света претенциите си към мен.
Назад към част 15 Напред към част 17
