Глава 17
БРЕТ
Бързо дръпнах Оливия от пътя на Логан. Юмрукът му се стовари върху челюстта ми и ме отхвърли няколко крачки назад, макар че го очаквах. След това той ме привлече в братска прегръдка. Засмях се, раздвижвайки челюстта си.
– Никога повече недей да правиш подобни тъпи, прецакани глупости – нареди той. Той се отдръпна. – Радвам се, че си добре, братко.
Засмях се, докато плясках с ръка по рамото му.
– Благодаря за помощта ти онзи ден – казах му, като го мислех от все сърце. Благодарение на неговата помощ беше изключително лесно да се погрижа за тази глупост.
Той се усмихна.
– По всяко време, Брет. – Той кимна на Оливия. – Радвам се, че не те е изблъскал, момиче. Добре дошла у дома.
Тя му се усмихна в отговор.
– Благодаря ти, Логан.
Хванах ръката ѝ в моята и се отправих към стълбите, знаейки, че всеки ще ни даде време насаме да се възстановим от дългото пътуване от Тексас. Сейвидж спеше в краката на леглото ми, когато влязох в стаята си на горния етаж. Той вдигна глава и скочи, втурвайки се към мен, за да получи разтривки и любов. Засмях се и бързо пуснах ръката на Оливия, за да го почеша зад ушите и да го погаля.
– Отивам да си взема душ – съобщи ми Оливия. – А после ще поспя няколко часа. – Тя се прозя. – Толкова съм изморена.
Посочих към леглото, а Сейвидж послушно скочи обратно и се сви на кълбо. Последвах Оливия в банята и я наблюдавах, докато дърпаше блузата си през главата. Пристъпих зад нея и погледите ни се втренчиха в огледалото.
Спуснах глава, като държах погледите ни приковани един към друг, и леко захапах ушната ѝ мида, преди да я засмуча. От устните ѝ се изтръгна силен стон, а задъхването ѝ прозвуча точно след като плъзнах загрубелите си ръце по вдлъбнатината в талията ѝ, за да дръпна тялото ѝ обратно към моето.
Наблюдавах я как затваря очи, а устните ѝ леко се разтварят, докато разкопчавах дънките ѝ и бавно вкарвах ръка вътре, търкайки показалец по клитора ѝ, но през бикините, които все още бяха между пръста ми и това ценно място.
– Брет – изстена тя.
– Какво, бейби? – Изтърсих. – Кажи ми какво искаш. – Захапах я за врата. Тялото ѝ трепереше срещу моето.
– Имам нужда от – о, Боже. – Тя захлипа, когато започнах да търкам клитора ѝ с кръгови движения. Обгърнах с другата си ръка кръста ѝ и я задържах, когато коленете ѝ започнаха да се клатят.
– Това? – Попитах я грубо. Плъзнах пръстите си в бикините ѝ и ги пъхнах вътре в нея. Майната му, беше мокра. – Това ли искаш, скъпа? – Изръмжах.
– Да – извика тя. – Брет, моля те.
Завъртях я около себе си и поисках устните ѝ за свои, като лесно ги разтворих. Ръцете ѝ се вкопчиха в раменете ми, докато следваше примера ми, а гърдите ѝ се издигаха в очакване.
Знаеше, че това ще бъде тежко чукане, а съвършеното ѝ малко тяло беше повече от готово да я взема като проклет звяр.
Тя избута елека от раменете ми. Дори не ми пукаше, че се е ударил в пода. Умирах от желание да бъда заровен в нея, да гледам красивото ѝ лице, докато се разпада за мен.
Тази жена ме владееше – със сърцето и душата си. В това нямаше никакво съмнение.
Отдръпнах устните си от нейните, но ги преместих върху челюстта ѝ и проправих нежни целувки по кожата на шията ѝ. Лесно разкопчах сутиена ѝ и го пуснах на пода. Тя изстена, когато потопих езика си във вдлъбнатината на шията ѝ, където тя се срещаше с ключицата. Тялото ѝ трепереше под докосването ми, подсъзнателно накланяйки се към мен, безмълвна молба за още.
А аз не бях от мъжете, които могат да разочароват жената си по този начин.
Дръпнах дънките и бикините ѝ надолу по краката, а тя събу обувките си, докато го правех, оставяйки я напълно гола пред мен. Хванах косата ѝ в юмрук, дръпнах главата ѝ назад и отново покрих устните ѝ с моите.
– На кого принадлежиш? – Изръмжах срещу устните ѝ.
– На теб – отговори тя задъхано.
Засмуках долната ѝ устна, като я захапах леко. Усетих вкуса на кръвта и успокояващо прокарах език по раната, която случайно създадох. Тя изстена.
– Не те чух.
– На теб, Брет – отговори тя, този път по-силно. От гърдите ми се чу ръмжене от удоволствие, преди да я вдигна на плота в банята. Тя изпищя, когато студеният плот срещна дупето ѝ, но скоро това беше последвано от тихо мяукане, когато разтворих краката ѝ и паднах на колене на пода.
Облизах устните си. Беше толкова мокра, че направо блестеше. Хвърлих към нея злобна усмивка, преди да заровя лице между краката ѝ.
***
Оливия прокара върха на показалеца си по коремната ми преса, като бавно следваше вдлъбнатините. Затворих очи и стегнах ръката си около нея, отпускайки се още повече в матрака. Тази жена умееше да ме приспива.
– Брет?
– Хм? – Попитах, докато леко си играех с краищата на меката ѝ руса коса. Сериозно, как, по дяволите, косата ѝ беше толкова мека през цялото време?
– Ще се омъжиш ли за мен?
Очите ми се отвориха от шок, а дишането ми спря за момент. Ръката ѝ замръзна върху коремната ми преса.
– Какво? – Задуших се, докато седях. Тя също бавно седна, а сивите ѝ очи блестяха от внезапна несигурност и нервност. – Сериозно ли говориш, скъпа?
Тъмна руменина обагри хубавите ѝ бузи, докато тя бавно кимаше с глава, позволявайки на косата си да падне върху раменете ѝ, за да покрие горящото ѝ, смутено лице.
Засмях се. Майната му, очаквах, че един ден ще задам въпроса – не и на моята стара дама. Но по дяволите, ако не обичах и не оценявах смелостта ѝ. Тази моя жена беше нещо друго и аз ценях това нещо.
Отметнах косата ѝ назад и хванах брадичката ѝ, като завъртях главата ѝ, така че очите ѝ бяха принудени да се впият в моите.
– Да, ще се оженя за теб – казах ѝ аз.
Очите ѝ просветнаха, а усмивката ѝ ме озари. Тя изпищя и се хвърли в скута ми, като събори и двамата от леглото и ни хвърли на пода. Изстенах от болка, когато гърбът ми се удари в пода, но кикотът ѝ веднага предизвика усмивка на лицето ми. Обгърнах я с ръце и я придърпах плътно до себе си.
– Сигурна ли си, че искаш да прекараш остатъка от живота си с разбойник, бейби? – Попитах.
Тя се наведе, за да ме погледне. Хванах дупето ѝ в ръцете си и гледах как бузите ѝ се нажежават до червено. Тя кимна.
– Да. – Леко прокара пръсти по наболата брада на челюстта ми. – Искам да съм завинаги с теб, Брет. Може и да се движим адски бързо, но всяка фибра от моето същество ми казва, че това е правилно; аз трябва да бъда тук с теб.
Седнах и привлякох бедрата ѝ около ханша си, преди да хвана врата ѝ и да придърпам устните ѝ към моите.
– От това няма измъкване, бейби – предупредих я, след като се отдръпнах малко. – Щом името ти е вписано в брачното свидетелство, само смъртта ще ни раздели.
Тя допря носа си до моя.
– Обичам те.
Повдигнах ръка и обхванах шията ѝ, като допрях палеца си до челюстта ѝ.
– И аз те обичам, скъпа. – Наведох се напред и леко допрях устни до нейните. – До края на времето – обещах.
Назад към част 16 Напред към част 18
