Глава 4
КАТЮШКА
Събудих се с трясък, притиснах Йън към гърдите си и погледнах към Скраб. Той изглади ръката си върху косата ми.
– Шшш. – Успокои ме. – Ти и Грим заспахте. Не е съвсем безопасно да държиш Йън, докато си в безсъзнание, принцесо. – Обясни ми той.
– Не съм заспал. – Измърмори Грим зад гърба ми, а гласът му беше дрезгав. – Поддържам Йън, откакто тя загуби съзнание.
Избухнах в сълзи. Боже, бях гадна майка. Току-що бях върнала сина си, а първото нещо, което направих, беше да заспя, докато го държах. Ами ако Грим не го беше подкрепял? Ами ако го бях изпуснала и той беше паднал от леглото?
– Ебаси, принцесо, какво става? – Попита Скраб, докато вдигаше Йън от ръцете ми.
– Аз съм толкова ужасна майка. – Изплаках, стискайки очи. Заплаках.
– Не, не си. – Намръщи се Грим, докато ме обръщаше с лице към себе си. Разпънах се в краката му, докато сълзите се стичаха по бузите ми. – Защо, по дяволите, си мислиш, че си лоша майка? – Попита той.
– Защото позволих Йън да бъде отвлечен, а после в първия момент, в който си го върнах, заспах, държейки го. – Изплаках. – Кой с ума си прави това?
– Някой, който знае, че тя и синът ѝ са в безопасност и на сигурно място. – Каза Скраб, коленичил зад мен и обвил ръце около кръста ми, като ме е придърпал леко към себе си, така че гърбът ми да се опре в гърдите му. – Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че Грим и аз никога не бихме позволили на Йън да пострада. – Напомни ми той.
– Но какво ще стане, ако го направя някой ден, когато теб те няма наблизо? – Задуших се.
– Какво доведе до това? – Попита ме Грим, вместо да ми отговори, като хвана брадичката ми, приковавайки сините ми очи в тъмните му.
– Позволих да ми го отнемат толкова лесно. – Задуших се, а по бузите му се плъзнаха още сълзи.
– Защото ние със Скраб не се уверихме, че на теб и Йън е поставена подходяща защита. – Каза веднага Грим. Поклатих глава, готова да протестирам, защото можех да направя повече, но Грим не ми даде шанс. – Това не беше твоя грешка, Катюшка. Ти направи това, което се очакваше от теб.
– Можех да се боря повече. – Захлипах.
– И да се самоубиеш по време на този процес. – Каза Скраб откъм гърба ми. Отпуснах лице в ръцете си, още сълзи се плъзнаха по бузите ми.
– Знаеше, че ние със Скраб ще го върнем заради теб, мило момиче. – Каза Грим тихо, като избута ръцете ми настрани и хвана лицето ми в загрубелите си ръце, като издърпа главата ми нагоре, така че очите ми се втренчиха в неговите. – Ти направи това, което трябваше. Ако се беше сражавала с този кучи син и беше умряла, Йън нямаше да има майка си, когато го върнахме у дома. – Грим стисна челюстта си. – И колкото и да ми е неприятно да го призная, Катюшка, не знам дали щеше да ми пука достатъчно, за да отида да го върна у дома, ако те бяха убили. – Той отвърна поглед от мен за миг, преди отново да фокусира очите си върху моите. – Щях да бъда прекалено съсредоточен върху отмъщението. – Призна накрая.
Долната ми устна потрепери, докато обвивах пръстите си около китките му.
– Щеше да го направиш. – Задуших се. – Знам, че щеше да го направиш, защото видях болката и страха в очите ти, когато си мислеше, че не те гледам. – Грим стисна челюстта си. – Грим, ти обичаш Йън като свой собствен. – Напомних му. – Ти щеше да върнеш малкото ми момче у дома при бащите му и семейството му, независимо какво, по дяволите, се е случило с мен.
– Ние щяхме да унищожим тази шибана държава заради теб и заради него. – Каза Скраб откъм гърба ми, докато стягаше ръцете си около мен. – Грим едва се сдържаше да не накара бащата на Алексей да страда, докато той кървеше на пода. Дали нещо се е случило с теб, след като Йън е изчезнал? Нищо нямаше да ни възпре да убием всеки един човек, който се изпречи на шибаните ни пътища.
Продължих да гледам Грим. Знаех къде се намирам със Скраб. Той беше моят съпруг – моят стар човек. Синът ми носеше неговата фамилия. Скраб беше началото и краят за мен.
Грим обаче винаги е бил този, който се колебае – никога не е бил напълно с мен, но и никога не е бил напълно извън мен.
– Щях да ги изколя всичките. – Измърмори Грим, а тъмните му, почти бездушни очи се втренчиха в моите. Сърцето ми се стопли от думите му. – И все още ще го направя. – Каза той. – Всеки шибан човек, който не ми се кланя, ще изкърви в шибаните ми крака. – Закле се.
Грим беше чудовище през цялото време и аз знаех това – дори го разбирах.
Но знаех, че когато става дума за семейството – става дума за този клуб и за хората, на които Грим наистина държеше – Грим щеше да унищожи целия шибан свят.
– Обичам те – казах му тихо.
Очите му омекнаха, изгубиха онзи бездушен поглед, докато ме гледаше. Преглътнах трудно. Нежността му към мен никога не пропускаше да спре за миг сърцето ми и да изпрати тръпки по гръбнака ми. Той се наведе напред и прокара устни по моите толкова сладко, че това разкъса самия център на душата ми.
– Ти си всичко за мен. – Каза грубо. Честно казано, тези думи ми бяха достатъчни.
Скраб стана от леглото. Гледах го с нуждаещи се от помощ очи, докато свали елека си, а кобурът на рамото му го последва веднага след това. Дръпна блузата си през главата, разкривайки пред мен мускулестото си, татуирано тяло.
– Ебаси, зърната ѝ са твърди. – Измърмори Грим, докато ме навеждаше назад и придърпваше едно от зърната ми между устните си.
Изстенах тихо, като извих гръб в докосването му, бързо губейки се в него. Грим прокара загрубелите си ръце по меката горна част на тялото ми.
– Ебаси, тя е красива. – Изстена Скраб.
Изхлипах, когато Грим вдигна устата си от гърдите ми, но протестът ми заглъхна, когато тъмните му, разгорещени очи срещнаха моите. Той се протегна и прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна.
– Толкова перфектно. – Изстена Грим.
– Грим – помолих, без да съм сигурна за какво моля – просто знаех, че имам нужда от нещо – имах нужда от него и от Скраб.
– Търпение, мило момиче. – Успокои ме той, докато ме слагаше на леглото. Свали клина ми заедно с бикините, като ме остави напълно гола. Той се изправи от леглото, а Скраб се премести да застане до него. Кожата ми почервеня под интензивните им погледи, а дишането ми леко се ускори в очакване.
– Погрижи се за нея – нареди Грим. Нямах възможност да се паникьосам, че той си тръгва, преди Скраб да се придвижи напред.
Съпругът ми премести голото си тяло върху моето и аз моментално разтворих крака, притискайки мускулестото му тяло между бедрата си. Въздъхнах тихо, когато устните му се плъзнаха по моите. Обвих краката си около бедрата му, притискайки се към него, докато той преместваше устните си върху челюстта ми и надолу по шията ми.
Изпищях от шок, когато той изведнъж седна и ме дръпна със себе си, така че да се разположа върху него. Изстенах, когато усетих ръцете на Грим да се движат по гърба ми. Докосването им заедно беше достатъчно, за да разпали огън.
Грим изведнъж усука русата ми коса около ръката си и наклони главата ми настрани, а устните му се спуснаха по шията ми и преминаха през рамото ми. Задъхвах се и пищях, притискайки се към Скраб, докато той галеше зърната ми.
Йън изхриптя, прекъсвайки момента ни. Грим обърна главата ми и притисна силна целувка към устните ми, преди да се отмести от леглото.
– Погрижи се за нея – нареди отново Грим.
Извиках. Напоследък имах чувството, че Грим ми се изплъзва, а аз правех всичко възможно да го задържа при себе си. Бях отчаяна и дори не се страхувах да си го призная. Щеше да ме убие отвътре, ако загубех Грим – другата ми скала.
Грим хвана лицето ми в ръцете си и придърпа устните ми към своите.
– Не искам да правя нищо повече от това да викаш името ми под мен, но Йън се събужда. – Каза ми грубо той. – Остави Скраб да се погрижи за теб, мило момиче.
Скраб хвана брадичката ми и придърпа устните ми към своите. След като Грим излезе от стаята с Йън в ръце, Скраб подхвана шията ми и натисна палеца си под брадичката ми, накланяйки главата ми нагоре, така че очите ми се спряха на неговите.
– Говори ми, принцесо. – Меко нареди Скраб.
В очите ми се появиха сълзи.
– Скраб, Грим отдалечава ли се от мен? – Попитах го тихо.
Скраб въздъхна.
– Винаги е трудно да се каже какво минава през ума на Грим, Катюшка. – Нежно ми напомни. – Просто знай, че го е грижа за теб, и ако казва, че ти си най-важният човек в живота му, тогава се довери на това. Той не е от хората, които казват празни, безсмислени думи.
Аз също знаех това, но имах вътрешното усещане, че ще се случи нещо, което ще ни раздели. Чувствах се така, сякаш гумената лента между нас беше опъната здраво и всяко по-голямо напрежение щеше да я накара да се пръсне.
– Не искам да го изгубя, Скраб. Обичам го точно толкова, колкото и теб. – Признах.
Скраб допря устни до моите, докато една сълза се плъзна по бузата ми.
– Знам, принцесо. – Успокои ме той.
От устните ми се изплъзна съкрушен плач.
– Не трябваше да му казвам, че го обичам – прошепнах аз. – Той никога не е искал това от мен.
Скраб ме обгърна с ръце, когато от очите ми започнаха да се стичат още сълзи.
Бях прецакала всичко.
Назад към част 3 Напред към част 5
