Глава 11
ДЕЙМЪН
Клубът беше претъпкан до козирката и кожата ми започваше да настръхва. Алехандро беше там с повечето си хора, както и Синовете на ада. Като прибавим и тексаската харта на „Дивите врани“, майчината харта на „Бащите на хаоса“, „Жътварите“ и „Картърите“, всички бяхме почти рамо до рамо.
Алехандро сложи карта на масата, за да могат да я видят онези от нас, които командваха. Всички останали слушаха.
– Хуан е успял да получи достъп до техните канали за сигурност, а също така е успял да получи достъп до план на мястото, където се е скрил Джеферсън Дейвис.
Скръстих ръце на гърдите си и стиснах челюст, когато един мъж се допря до гърба ми.
– Според нашите информатори – започна да говори Джоуи – Джеферсън има насрочена среща на своя територия с президента на „Синовете на смъртта“ – Харви, след два дни. Тогава ще направим засада. След като сразим чартъра-майка и хората на Джеферсън, тогава ще можем да преследваме другите чартъри и да ги унищожим.
– Колко време предвиждаш да отнеме това? – Попита Купър от съседната стая.
– Най-много седмица – каза му Алехандро. – След като се справим с първата част от плана за два дни, тогава ще можем да се разпръснем и да се погрижим за всичко останало.
Джейдън измърмори откъм страната на Амбероза.
– Защо да чакаме? – Попита той. – Мога да отведа Жътварите до чартъра в Джорджия – продължавайте и ги изтрийте от картата.
– А аз мога да заведа Картърите до чартъра във Вашингтон – заговори Амбероза. Джейдън я погледна, което ясно показваше, че не одобрява плана ѝ, но тя го игнорира. Усмихнах се. Тези двамата бяха шибана двойка, но заедно бяха шибано смъртоносни. – Все още разполагате с достатъчно работна ръка тук. – Тя погледна към Джоуи. – Предполагам, че искаш Елейна да се прибере у дома по-скоро рано, отколкото по-късно, нали?
Джоуи сведе очи към нея.
– Тя се чувства добре точно там, където е с Антонио – каза ѝ той, приемайки въпроса ѝ като стъпване на пръсти. – Тя е в безопасност. – Той погледна към Алехандро. – Твоето решение, братко.
Алехандро погледна към Джейдън и Амбероза.
– Ти си бременна, нали? – Попита той Амбероса.
Тя стисна челюстта си.
– Какво, по дяволите, общо има моята бременност с каквото и да било? – Изсумтя тя срещу него. – Все още съм способна да изпълнявам задълженията си.
– Няма да тръгнеш – каза ѝ той. Джейдън се усмихна, очевидно доволен от това изявление.
– По дяволите! – Изкрещя му Амбероза, без ни най-малко да се страхува от Алехандро.
– Съгласен съм с него, знаеш, че съм съгласен – каза ѝ Джейдън. Той сви рамене. – Освен това Самуел и аз вече бяхме измислили план, за да сме сигурни, че ще останеш. – Самуел беше дясната ръка на Амбероса и знаех, че може да бъде също толкова смъртоносен, колкото и Алехандро.
Искаше ми се да се изсмея на яростта, която озари лицето на Амбероза. Тя изглеждаше готова да го убие. Ръцете ѝ трепереха от двете ѝ страни, но преди да успее да го удари, той я хвана отстрани за главата и притисна устни към слепоочието ѝ, заглушавайки гнева ѝ. Тя се отпусна.
– Добре. Това е решено – каза Алехандро. – Самуел, ти ще заведеш Картърите във Вашингтон. Искам всеки шибан член да бъде изтрит. Без тела.
Самуел кимна веднъж на Алехандро. Алехандро погледна Джейдън.
– Заведи Жътварите в Джорджия. Същото нещо. Изтрий ги. Не оставяйте тела.
Джейдън кимна веднъж. Алехандро ме погледна.
– Ти… ти си с мен до второ нареждане, ясно?
– За кой ли път? – Изсумтя Купър, като се втренчи в лидера на мексиканския картел.
– Гарантирам, че Деймън сам ще се добере до Джеферсън – каза Алехандро на Купър. – След като приключи тази гадост, той е изцяло твой и можеш да го командваш. Дотогава той е мой. Ясно?
Купър стисна зъби, а очите му пламнаха от ярост. Положих ръка на рамото на моя президент, обръщайки очите му към моите.
– Моята цена, която трябва да платя – казах му тихо.
Той стисна челюстта си, но кимна, спомняйки си думите си към мен. Сам си бях докарал тази гадост. Независимо дали носех тази нашивка на гърба си, или не, ние знаехме кой сега ме контролира: Алехандро Гарсия.
Но както казах преди, това беше малка цена, която трябваше да платя, за да съм сигурен, че жената ми е в безопасност и защитена.
Телефонът на Алехандро изгърмя. С вбесено хъркане той го извади и го доближи до ухото си. Започна да говори на бърз испански и нещо, което каза, накара Джоуи да избухне. Вицепрезидентът му бързо го избута навън в същия момент, в който Алехандро сведе очи към мен.
Веднага разбрах, че това, което каза, щеше да ме накара да си загубя ума.
– Били са следени – изръмжа той. Стиснах юмруци. Купър ме хвана за рамото, опитвайки се да ме задържи стабилен. Никога не давах да се разбере как се чувствам, а фактът, че юмруците ми бяха стиснати, означаваше, че съм на път да си изпусна нервите. – Нападнали са ги от засада и Елейна и Касиди са отвлечени. Емили и Антонио са в безопасност.
С рев на ярост свалих една маса на пода и разбих един стол с ботуша си. Купър и Винсънт ме свалиха на пода, като ме задържаха.
– Братко! – Винсънт изкрещя в ухото ми. – Ще си я върнем.
Отблъснах и двамата от себе си и се втурнах навън. Джоуи се разхождаше, но ме погледна, когато излязох навън. Той извади ключовете за мотора си от джоба.
– Хайде да тръгваме – каза ми той. – Отиваме в шибаното Мексико.
Качих се на мотора си, без да ми пука, че с тръгването си се противопоставям на Купър и Алехандро. Ако жена ми пострада, щях да унищожа всичко по шибания си път, докато не се почувствам наситен.
В ухото ми се включи Bluetooth. Повдигнах ръка и отговорих.
– Моите хора ще ви посрещнат на границата. Вече имам хора, които претърсват района, за да се опитат да ги открият – каза ми Алехандро. – Джоуи, когато се добереш до Елейна и Касиди, отведи ги на шибано безопасно място. Остави Деймън да прави това, което умее най-добре.
– За какво ти е?! – Избухна Джоуи.
– Довери ми се по този въпрос – каза Алехандро на Джоуи. – Остави Деймън да се погрижи за всичко останало. Просто ги върни тук, ясно ли ти е?
– Ебати ясното – изръмжа Джоуи, очевидно не харесвайки плана на Алехандро, но и двамата знаехме, че човекът е умен и независимо кой е в опасност, той винаги мислеше трезво.
Форсирах двигателя, когато обаждането секна, и ускорих към границата на щата Охайо.
Когато стигна до тези шибани майки, щях да оцветя всичко около себе си в шибано червено.
Назад към част 10 Напред към част 12
