Глава 16
КУПЪР
Държах ръката на Пени в моята, докато влизахме в клуба. Болката проблясваше по лицето ѝ с всяка крачка, която правеше, и въпреки че настоявах да я нося, тя упорито отказваше, като казваше, че трябва да ходи, иначе няма да се оправи.
Жената беше упорита като дявол, но имаше воля, която обожавах.
Щом влязохме в клуба, около нас се разнесоха възгласи, всички от моята харта плюс хартата на Саботаж ни поздравяваха. Пени се изчерви и скри лицето си в гърдите ми, а аз се засмях тихо, като я целунах по главата, а ръката ми се уви около рамото ѝ.
Заведох я до дивана и я настаних на него, като стиснах челюстта си от болката, която се появи на лицето ѝ. Блинк се приближи до мен и се наведе към ухото ми.
– Изненада за теб долу в мазето. – Каза тихо той, докато помагах на Пени да се настани по-удобно на дивана.
Погледнах надолу към Пени.
– Красавице, ще се върна след няколко минути, добре?
Тя ме погледна предпазливо. Въздъхнах, докато коленичих пред нея, спомняйки си за обещанието си към нея. Отсега нататък щях да ѝ казвам какво се случва. Повече нямаше да я държа в неведение.
– Блинк каза, че в мазето има нещо за мен. Ще се върна след няколко минути, да?
Тя най-накрая кимна. Наведох се напред и нежно я целунах, преди да сляза по стълбите към мазето. Когато стигнах до дъното, включих светлината и погледът ми попадна на мъжа с клетката и вързан на пода.
– Какво е това, по дяволите? – Попитах Блинк, докато навлизах в стаята.
– Човекът, който е произвел първия изстрел, който е и същият куршум, който е улучил страната на Пени. – Каза ми Блинк. – Той е единственият, когото оставихме жив.
Знаех, че Блинк и чартърът ми са работили без прекъсване, за да отмъстят за случилото се с Пени. Знаех също така, че Блинк беше елиминирал заплахата миналата седмица. По време на престоя ми в болницата с Пени се бе сблъскала с някои усложнения – в раната от операцията ѝ се бе настанила инфекция – което удължи престоя ни там с почти две седмици, но също така даде време на Блинк и моите хора да се погрижат за тази гадост, преди да я изпишат.
Коленичих пред гадняра и оставих студените си сини очи да се срещнат с неговите.
– Знаеш ли кой съм аз? – Попитах го.
Той кимна. Садистична усмивка наклони устните ми.
– Добре. Тогава си наясно какво се случва с хората, които се гаврят с това, което е мое, да?
Страхът проблесна в очите му, докато кимаше. Изправих се в пълния си ръст и извадих пистолета си от кобура. Блинк ми подаде заглушител и аз го навих.
– Това е твоята щастлива нощ. – Казах на шибаняка, който лежеше на циментирания ми под в мазето. Блинк вече го беше поставил на пластмаса, преди да ме доведе тук. – На горния етаж има парти, на което посрещат жена ми от болницата, а аз ѝ обещах, че няма да се забавя дълго.
Насочих оръжието към страната му, докато дишането му се учести, а по чертите му се появи паника. Натиснах спусъка, без дори да помръдна. Той изкрещя от болка срещу запушалката, а звукът беше заглушен.
– Ще те оставя да изкървиш. – Казах му, докато отвивах заглушителя от пистолета си, връщайки го на Блинк, докато прибирах пистолета в кобура под раната си.
Без думи се завъртях на пета и тръгнах обратно по стълбите, за да се върна при жена ми.
***
Прокарах пръсти през косата на Пени, докато лежахме на леглото през нощта, обмисляйки най-добрия начин да направя това, което ми беше хрумнало. Тя прокарваше нокти по коремната ми преса, което изключително много затрудняваше мисленето ми. Винаги се губех в нея, когато ме докосваше.
– Пени. – Извиках тихо.
Тя премести главата си върху гърдите ми, онези зелени очи, които толкова много обичах, срещнаха моите.
– Обичам те, знаеш ли това? – Тихо я попитах, докато разтривах възглавничката на палеца си по меката ѝ буза.
Тя ми се усмихна.
– Да, и аз те обичам, Купър.
Бавно се измъкнах изпод нея и взех дънките си от пода, като извадих черната кутия от предния джоб. Преглътнах трудно, като изпуснах мек дъх. Не я бях излъгал, когато ѝ казах, че искам да бъде моя по всеки възможен начин.
Обърнах се към нея. Тя вече седеше, русата ѝ коса беше разхвърляна около раменете ѝ, а ризата ми, която носеше, на практика я поглъщаше. Гледаше ме нервно, а очите ѝ се стрелкаха по лицето ми, докато се опитваше да разбере какво съм замислил.
Отворих кутията и ѝ позволих да види пръстена. Бях го поръчал специално за нея. Беше сребърен с вградени малки диаманти, но в центъра на пръстена бижутерът постави зелен изумруд с цвета на красивите ѝ очи.
Ръцете ѝ се вдигнаха към устата, когато тя започна да плаче, а сълзите се плъзнаха от красивите ѝ очи. Нежно ѝ се усмихнах, когато тя погледна към мен.
– Обичам те, Пенелопе. – Казах ѝ, а гласът ми беше суров от емоции. Преглътнах буцата в гърлото си. – Не се шегувах, когато ти казах, че искам да бъдеш моя във всяко едно отношение. Ти вече си моята стара дама, но аз искам да си моя съпруга – искам да те заклеймя с фамилията си.
По бузите ѝ се плъзнаха още сълзи, като очите ѝ не се откъсваха от моите. Преместих се на колене, поемайки треперещ дъх.
– Пенелопе Джонсън, ще се омъжиш ли за мен? – Попитах я, а гласът ми се пречупи.
Тя кимна мигновено.
– Да. – Въздъхна, докато сваляше ръце от лицето си. – Боже, да, Купър, ще се омъжа за теб. – Тя се задави.
Хванах лявата ѝ ръка и извадих пръстена от кутийката, като го нахлузих на безименния ѝ пръст. Пасваше идеално и изглеждаше прекрасно на нежната ѝ ръка. Тя се наведе на колене и хвана лицето ми в ръцете си, като притисна устни към моите. Веднага задълбочих целувката, като оставих езика си да се преплете с нейния.
Внимателно я положих обратно на леглото, притиснах я към мекия матрак и внимателно плъзнах ръцете си под ризата, която носеше, като внимавах да не докосна все още зарастващата рана от операцията.
След като свалих ризата, с която беше облечена, устните ми направиха пламтяща огнена пътека по кожата ѝ. Тя изстена под мен, а ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите, за да не се движи и да не се нарани. Задъхваше се, когато най-накрая поставих глава между краката ѝ и затърсих клитора ѝ с език.
– Купър. – Тя хленчеше, а ръцете ѝ се насочиха към косата ми.
Притиснах плоската част на езика си между гънките ѝ, оказвайки натиск, докато облизвах нагоре, оказвайки още по-голям натиск върху клитора ѝ, преди да махна езика си, само за да го направя отново.
Ебаси, тя беше толкова мокра за мен.
– Искам да си в мен. – Хленчеше тя, а зелените ѝ очи ме гледаха.
– Сигурна ли си, че си готова? – Попитах я, докато се движех над нея.
Тя кимна и ме придърпа към себе си, така че устните ѝ се срещнаха с моите. Тя изстена тихо срещу устните ми, докато търках върха на члена си между гънките ѝ, преди да се вмъкна вътре в нея. Веднага притиснах ръката си към гръдния ѝ кош, за да я задържа, докато тя се движеше, за да извие гръб.
– Внимавай, красавице. – Предупредих я, докато се движех назад и нежно вкарвах обратно.
Тя се вкопчи в мен, когато оставих малка част от тежестта на тялото си да падне върху нея, за да я държа равна на леглото, докато нежно се движех навътре и навън от нея, без да искам да я нараня, докато все още се лекуваше.
По челото ѝ се появиха леки капчици пот, докато забиваше нокти в гърба ми, а от устните ѝ излизаха стонове и хлипания. Улових устните ѝ с моите, като оставих езика си да докосне нейния, преди да прошепна думите, които знаех, че трябва да чуе.
– Свърши за мен, красавице.
Тя се разпадна под мен, името ми напусна устните ѝ с прекъснато ридание, докато стените ѝ се вкопчиха в члена ми, довеждайки ме до собственото ми освобождаване. Зарових лицето си в тила ѝ, докато изричах името ѝ, а ръцете ми трепереха от усилието да не се сринат върху нея.
Назад към част 16 Напред към част 18
