Глава 17
ПЕНИ
Прокарах ръце по зелената си сватбена рокля – същия цвят като очите ми. Това беше единствената молба на Купър, когато отидох да пазарувам сватбени рокли с Рейна и Изи.
Беше ми казал, че мога да похарча каквато сума искам за рокля, както и да си избера какъвто стил искам, стига роклята ми да е в цвета на очите ми – който сега беше и неговият любим цвят.
Изи подаде глава иззад ъгъла и ми се усмихна окуражително.
– Готова ли си? – Попита ме тя. Изстрелях към нея нервна усмивка. Тя хвана ръцете ми в своите. – Прекрасна си, Пени. Купър може да се разплаче, когато те види.
Задуших се от смях, докато се оглеждах в огледалото. Бях се гримирала минимално, само колкото да прикрия всички петна по лицето си. Купър ме беше накарал да се чувствам изключително комфортно в кожата си – до такава степен, че вече дори не се притеснявах да се гримирам.
Русата ми коса се спускаше на свободни къдрици около раменете ми. Фризьорът отново и отново се опитваше да ме накара да направя нещо повече с косата си, но аз знаех, че Купър обича пуснатата ми коса. И исках да го направя толкова щастлив, колкото той ме беше направил, като ми подари този ден.
Вместо да направи това, което почти всеки друг мъж в клуба беше направил, и да ме завлече в съда, той беше платил за изцяло екстравагантна сватба. Думите му бяха:
– „Искам да се чувстваш като красивата кралица, която наистина си, и искам да видя как тези зашеметяващи, зелени очи ще заблестят, когато тръгнеш към олтара, за да станеш моя съпруга.“
Отпуснах бавно дъх, напомняйки си, че Купър ме обича и ме иска за своя по всеки възможен начин. Положих ръка на корема си, а устните ми се усмихнаха. Надявах се, че това наистина е вярно, защото той наистина щеше да ме има за своя по всеки възможен начин.
Усмихнах се на Изи и кимнах, докато си поемах дълбоко дъх.
– Добре, готова съм.
Излязох от стаята, усмихвайки се на Блинк, който стоеше до стената в най-добрите си джинси, нов чифт ботуши на краката с черна риза с копчета, върху която беше наметнат елека му. Той се усмихна към мен.
– Изглеждаш прекрасно, Пени. – Коментира той, докато протягаше ръката си към мен.
Аз се изчервих.
– Мислиш ли, че Купър ще одобри? – Попитах го.
– Синът ми ще се разплаче. – Заяви направо той. – Вече съм се обзаложил със Саботаж за това.
Засмях се, докато Блинк ме водеше към края на коридора, където Изи стоеше със Саботаж, а ръката ѝ беше свързана с неговата. Тя носеше черна рокля с дължина до коляното, която съвпадаше с черното на ризата на Саботаж. Рейна беше зад нея, а ръката ѝ беше свързана с тази на Инк. Инк изглеждаше недоволен, че е принуден да носи риза с копчета, но се усмихна, когато ме видя.
– О, да, Купър ще се разплаче. – Засмя се той. – Изглеждаш зашеметяващо, Пени. – Изчервих се.
– Той няма да се разплаче. Купър не е толкова мек. – Подигра се Саботаж.
Хатчет се обърна, за да ме погледне, ръката на Лейла беше в свивката на лакътя му. Той кимна.
– Не, той ще се разплаче. От теб ще излезе прекрасна булка, Пени. Заслужаваш всяка частица от щастието, което той ти дава.
Усмихнах се, а бузите ми ставаха все по-тъмни под похвалите им. Най-накрая музиката започна и Изи излезе с ръка в тази на Саботаж. Миг по-късно Рейна и Инк ги последваха, а скоро след тях се появиха Хатчет и Лейла. Издухах треперещ дъх.
– Не се притеснявай. – Каза ми тихо Блинк. – Изглеждаш прекрасно, а синът ми е лудо влюбен в теб. Просто запомни това, добре?
Кимнах. Сватбеният марш започна и с дълбоко вдишване пристъпих едновременно с Блинк, като и двамата заобиколихме ъгъла едновременно. В стаята се разнесе колективно въздишане, но очите ми моментално се спряха върху Купър.
Той ме гледаше с нежна усмивка на лицето, а в очите му блестяха сълзи, докато ме обхождаше с поглед. Чух Саботаж да казва „ебаси“, докато няколко сълзи се стичаха по лицето на Купър, докато той продължаваше да ме гледа. Блинк се засмя тихо до мен.
– Току-що спечелих триста долара. – Прошепна ми той, като ме накара да се засмея.
Когато стигнахме до олтара, Купър мигновено се спусна към мен, без да му пука, че служебното лице го ругае да се върне на мястото си. Купър стисна лицето ми в ръцете си.
– Изглеждаш толкова шибано красива, Пени. – Купър едва дишаше, докато притискаше устни към челото ми, като веднага след това се върна на мястото си.
Душата ми се стопли.
Боже, той беше толкова съвършен.
***
Усмихнах се на Купър, докато той танцуваше с малкото момиченце на Изи, Хейли. Тя се кикотеше и се препъваше в двете си малки крачета, докато той я въртеше в кръг, с усмивка на лицето.
Той щеше да бъде невероятен баща и нямах търпение да му съобщя новината.
– Добре, всички, искам да вдигнем тост! – Обяви Блинк, а гласът му се разнася из стаята.
Купър се приближи до мен, зае място до мен, като се наведе и ме целуна нежно.
– Казвал ли съм ти колко шибано красива изглеждаш? – Тихо ме попита той.
Усмихнах му се.
– Само петдесет хиляди пъти. – Подиграх се, но ми хареса да го чуя да го казва.
Той се засмя тихо, като ме целуна отново, преди да погледнем към Блинк.
– Купър, знам, че сме имали своите възходи и падения, както се очаква като баща и син – Купър изсумтя – но ако се доверявам на някого за Пени, това си ти. – Каза Блинк. – Ти превърна нашата сладка Пени в красива кралица и знам, че тя ще продължи да просперира до теб. Само знай, че ако се прецакаш, аз и всичките ѝ братя сме готови да ти накълцаме задника. – Предупреди той.
Засмях се, като погледнах към Купър. Той извъртя очи към баща си, преди да се наведе и да натисне целувка в слепоочието ми, а след това ми се усмихна.
След това се изправи Саботаж.
– Пени, не ми беше лесно да позволя на Купър да се намеси и да се грижи за теб. – Започна той. – Това винаги е било моя работа като твой по-голям брат от момента, в който те вкарах в моя клуб, но се радвам, че го направих. Знам, че от време на време ще се прецаква – защото, нека си признаем, той е Купър… – Отново се засмях, – …но знам, че винаги ще ти дава всяка частица любов и обожание, които заслужаваш. Честито, и на двама ви. Да сте винаги щастливи и влюбени.
Аз се изправих и Купър ме погледна въпросително, но аз само му се усмихнах, преди да погледна към всички.
– Купър веднъж ми каза, че иска да ме поиска и да ме направи своя по всеки възможен начин. – Започнах. В стаята се разнесе хор от смях. Купър се усмихна. – Започна, като ме обяви за своя стара дама. – Усмихнах се на Купър. Той ми отвърна с усмивка, като в очите му все още имаше объркан поглед защо вдигам тост на собствената си сватба. – След това ме помоли да бъда негова годеница, подготвяйки ме за следващата стъпка от претенцията му – да ме заклейми с фамилията си. – Протегнах ръка към Купър. Той я хвана и се изправи до мен, като очите му бяха втренчени в мен. – Сега, след като имам неговото фамилно име, предполагам, че е време за последното искане.
Поставих ръката му върху корема си. Очите му се разшириха от шок, когато погледът му се насочи към корема ми, преди да се върне към моя. Усмихнах му се нежно.
– Очакваме най-новото попълнение в семейството през ноември. – Погалих бузата му с ръка. – Ще имаме близнаци.
В стаята се разнесоха радостни възгласи, звукът беше почти оглушителен. Купър падна на колене пред мен, като плъзна ръце към бедрата ми, опирайки чело на корема ми. Сълзи се плъзнаха по лицето ми, докато го гледах надолу, а пръстите ми се плъзнаха в косата му. Той притисна устни към корема ми, а собствените му сълзи се стичаха по лицето му.
– Обичам те. – Казах му тихо.
Той някак си ме чу през оглушителния рев на всички, които все още ни подкрепяха, и ме погледна, опрял брадичка на корема ми.
– Обичам те, по дяволите, толкова много, Пени. – Каза ми той, а гласът му бе груб, докато говореше през емоциите, които запушваха гърлото му.
Изведнъж бях завъртяна отзад, смях се изплъзна от устните ми, като се хванах за ръцете на Саботаж, въпреки че знаех, че няма да ме пусне.
– Хей! – Изкрещя Купър, като ме издърпа от брат си и защитно ме обгърна с ръце. – Внимавай. Тя носи ценен товар.
Засмях се, докато се навеждах и притисках целувка към челюстта на съпруга ми.
– Поздравления, братко. – Каза Саботаж, като плесна с ръка по рамото на Купър. – От вас ще станат страхотни родители.
Купър му се усмихна, преди да ме погледне.
– Благодаря ти. – Прошепна той.
Повдигнах вежди към него.
– За какво? – Попитах, леко объркана.
– За това, че ми даде теб и за това, че ми даде такъв скъпоценен подарък. – Каза ми той. – Обичам те, Пенелопе.
Протегнах ръка, за да прокарам пръсти през косата му.
– И аз те обичам, Купър.
