Глава 13
КУРШУМА
Погледнах Грим, докато седяхме на моторите си и гледахме как Джонатан се отдалечава в нощта.
– Мислиш ли, че взе правилното решение да го оставиш да си тръгне? – Попитах го.
Грим кимна.
– Не мисля, че той ще се върне да я притеснява. Не и с шибания MC, който я подкрепя. Освен това, ако в крайна сметка го убием, потенциално ще докараме гадости на клуба. Не се нуждаем от това – не и когато се опитваме да останем на ниво.
– Изглежда, че това не ни се удава много добре – казах му аз.
Грим сви рамене.
– Правим всичко възможно, братко. – Каза ми той. – Това е всичко, което можем да направим. Винаги ще се намери някой шибан, който да си помисли, че може да дойде в града ни, да се ебава с хората, за които ни е грижа, и да се опита да започне гавра. Ще се справяме с тях, когато дойдат. Но ние ще останем на пътя, по който сме поели, независимо какво ще ни коства това.
Кимнах. Той сви рамене.
– Освен това не знаеш какво може да се случи случайно на излизане от града.
Изхлипах, а очите ми светнаха от забавление. Грим понякога беше болен кучи син.
– Тръгваш към бара? – Попитах го.
Той кимна.
– Трябва да се уверя, че нещата в „Хъни“ вървят гладко, а след това да се отправя към „Трикси“. Защо?
Пристегнах каската си обратно на главата.
– Кажи на Хъни, че ще отида по-късно – казах му. – Отивам да проверя какво става с майка ми.
С това продължих да излизам от града, насочвайки се към къщата на майка ми.
***
Леко се стъписах, когато някой прокара ръка по косата ми. Бавно размърдах очи. Очите ми веднага попаднаха на лицето на Хъни.
– Здравей, бейби. – Изсъсках, докато седях, а гласът ми все още беше дрезгав от съня. – Какво правиш тук?
– Така и не се появи в бара. – Каза тихо. – Грейв ме докара тук, след като затворих бара. Майка ти каза, че си бил доста уморен, решил си да подремнеш, но си продължил да спиш.
Завлякох я на старото си легло с мен, като издърпах одеялото обратно върху нас.
– Ммм, а аз още не съм готов да стана – измърморих, докато заравях лице в косата ѝ. – Остани с мен.
Тя въздъхна тихо, като се сгуши по-близо до мен.
– Никога не е нужно да молиш. – Тихо ми отвърна, като обви ръка през кръста ми и се сгуши още по-близо до мен.
Когато се събудих на следващата сутрин, Хъни вече беше станала от леглото. Със стон се изтърколих от леглото и се запътих към кухнята, тъй като отчаяно се нуждаех от малко кофеин в организма си. Не бях спал толкова дълго от шибани години и се чувствах шибано добре.
Намерих Ма и Хъни да приготвят закуска в кухнята, да се смеят и да разговарят тихо. Облегнах се на рамката на вратата към кухнята и се усмихнах, докато ги гледах. Мама изглежда обожаваше Хъни, а това знание ме правеше щастлив, като се има предвид, че планирах да задържа Хъни за дълго.
Хъни беше всичко за мен. Исках всичко с нея – брак, деца, да остареем заедно. Хъни се обърна и се усмихна, когато ме видя.
– Кафе? – Попита тя.
– Прочети ми мислите, бейби – отговорих, а гласът ми все още беше дрезгав от току-що събуждането.
Седнах на масата в кухнята и Хъни постави пред мен чаша кафе. Тя се наведе и нежно ме целуна по устните.
– Добро утро. – Прошепна.
– Ммм. – Въздъхнах. – Наистина добро утро.
Тя се засмя тихо, докато се изправяше в пълния си ръст и се придвижваше към печката. Ма се приближи и ме целуна по бузите.
– Добро утро, сине.
Стиснах нежно ръката ѝ.
– Добро утро, ма. – Поздравих я. – Все още ли си добре?
Тя кимна.
– Абсолютно добре, Коуди. Престани да се тревожиш толкова много. Грим се е погрижил за мен да се грижат добре, докато ти си бил затворен.
Усмихнах се към нея.
– Винаги ще се притеснявам, ма. – Напомних ѝ.
Тя въздъхна, като се върна към печката, където Хъни в момента обръщаше бекона, но не преди да видя малката усмивка на устните ѝ. Обичаше да се преструва, че е раздразнена, но беше щастлива, че все още намирам време за нея. Дори когато бях в затвора, се стараех да ѝ пиша минимум два пъти седмично.
– Брат ти ще дойде на гости днес – съобщи ми Ма.
Намръщих се и настроението ми веднага се влоши.
– Е, това е фантастично – измърморих аз.
Ма въздъхна.
– Коуди, ти и Джоуи трябва да се научите да се разбирате. Знаеш, че аз остарявам с всеки изминал ден. – Напомни ми тя.
Отпих глътка от кафето си, като реших да не ѝ отговарям. Чух старото познато ръмжене на стария пикап на татко. Стиснах челюстта си. Хъни сложи ръка на рамото ми.
– Куршум? – Попита тихо тя.
– Ма! – Обади се Джоуи, докато ставах от стола си, искайки да си тръгна. Ма нямаше нужда от стреса, че аз и Джоуи се караме, а точно това щеше да се случи, ако останех. Знаех, че нито едно проклето нещо няма да се е променило през петте години, в които ме нямаше.
Той влезе в къщата, като дойде направо в кухнята. Усмивката му се превърна в развълнувана гримаса, когато прикова погледа си върху мен.
– По дяволите, ма, на каква игра си играеш? – Попита Джоуи. – Съгласих се да се прибера вкъщи, стига той да стои надалеч.
– Повярвай ми, нямаше да съм тук, ако знаех, че ще идваш в града. – Нахвърлих се върху него.
Очите му се втренчиха в Хъни. Избутах я зад себе си, когато злобна усмивка озари лицето му.
– Най-накрая спря да смучеш пениса на Грим и си намери путка, братче?
Хъни се хвана за ръката ми, докато правех заплашителна крачка към брат ми.
– Остави проклетия ми президент. – Изръмжах срещу него.
– Престани веднага! – Изкрещя Ма, като се вмъкна между нас. – Пораснете – и двамата!
Усмихнах му се.
– Разказа ли на Ма за последното ни посещение заедно? – Попитах го с опасно нисък глас. Очите на брат ми проблеснаха с предупреждение.
– Какво последно посещение? – Поиска да знае Ма, докато гледаше между нас с присвити, гневни очи.
– Джоуи беше с мен в затвора – казах ѝ аз. – Той наруши предсрочното си освобождаване – трябваше да изкара още две години.
– Какво? – Въздъхна Ма, като се взираше в Джоуи.
Джоуи направи крачка към мен, а аз бързо отместих Ма от пътя, преди да успее случайно да я нарани.
– Искаш да се бием? – Извиках му. – Ще се бием навън. – Изръмжах.
Бутнах го към вратата. Дори не бяхме слезли на верандата, преди и двамата да замахнем един към друг.
Назад към част 12 Напред към част 14
