Глава 14
ХЪНИ
Гледах как Грим се втурва в двора с Алекс и Хатчет със себе си.
– Разделете ги! – Изкрещях и с ужас гледах как Куршумът най-накрая надви по-големия си брат и започна да го бие жестоко, като дори не даде на Джоуи възможност да отвърне.
– О, Боже. – Прошепна Мис Рен.
Хванах треперещата ѝ ръка в моята и я стиснах нежно. Грим и Алекс бързо издърпаха Куршума от брат му, а Хатчет не позволи на Джоуи да скочи от земята към тях.
– Какво, по дяволите, е причината този път?! – Изригна Грим към Куршума и Джоуи.
– Майната му на шибаняка не може да си държи проклетата уста затворена. – Изръмжа Джоуи, плюейки кръв на земята.
– Стегни се, копеле – нареди Алекс на Куршума и го избута към къщата.
Куршумът мина покрай мен и майка му, като се втурна по стълбите на верандата.
– Трябва да отида да поговоря с него – прошепнах аз.
– Върви, скъпа. – Каза ми майка му. – Ще се оправя. – Увери ме тя.
Погледнах я за последен път, притеснена, пуснах ръката ѝ и се втурнах към стълбите на верандата, за да отида след Куршума. Намерих го в банята в коридора, където си миеше лицето.
– Куршум – извиках тихо.
Той въздъхна, като се взираше в плота, а челюстта му беше стисната.
– Той знае как да ме изнерви – каза Куршума след малко.
Нежно опрях ръка на гърба му.
– Защо вие двамата се мразите толкова много? – Попитах го тихо. Куршума въздъхна, като се облегна на плота в банята и се обърна с лице към мен.
– Връщам се към времето, когато татко почина – тихо ми каза Куршума. – Джоуи трябваше да се стегне и да помогне да се погрижим за нещата, но той само си вкара глупавия задник в ареста. Винаги докарваше неприятности тук и твърде много пъти Ма попадаше в центъра им, като по някакъв начин пострада. Не мога да преодолея тези неща. Мама толкова много иска, но аз не мога.
Той си пое дълбоко дъх.
– Особено след като тя изпадна в шибана кома, когато бях на шестнайсет, заради него. – Измърмори той.
– Куршум. – Издишах ужасено. Преместих се напред и обвих ръце около кръста му, притискайки го здраво. Куршумът обви собствените си ръце около мен и зарови лицето си в косата ми. – О, Куршум, не знаех, че нещата са толкова зле – прошепнах аз.
Той въздъхна, собствените му ръце се увиха около мен, притискайки ме към себе си.
– Единственият друг човек, който знае, освен теб, е Грим. Мама винаги се обажда на Грим, когато се караме, защото знае, че един ден вероятно ще убия Джоуи. Вероятно няма да съжалявам, ако го направя. – Призна той.
Притиснах целувка към гърдите му.
– Никой не би могъл да те вини, Куршум. Той нарани майка ти. Как тя му прости толкова лесно?
Куршума изпусна тежък дъх.
– Тя не си спомня. – Призна той. – А аз нямам сърце да ѝ го кажа.
– О, Куршум – въздъхнах аз.
Той въздъхна.
– Вероятно така е по-добре. – Призна той. – Не мога да бъда този, който да разбие сърцето ѝ по този начин. Ще я убие отвътре да знае, че едно от собствените ѝ деца я е хоспитализирало.
Куршумът се отдръпна от мен, но внезапно се спъна. Протегнах ръка и го хванах за ръцете. Очите му изведнъж се завъртяха в задната част на главата му и той се срина на пода, като ме повлече със себе си, тъй като нямах сили да задържа огромното му тяло.
– Куршум! – Изкрещях, а във вените ми нахлуваше ужас.
Грим се втурна в къщата, ботушите му заудряха по коридора, докато влизаше в банята.
– Майната му! – Изръмжа той. – Хъни, обади се на 911 – нареди Грим. Той коленичи до брата си, докато сълзите се стичаха по лицето ми. Извадих телефона си и се обадих на 9-1-1. – Нека знаят, че има силен пулс. – Каза ми той. Вдигна главата на Куршума от пода и изруга. – Майната му. Задната част на главата му кърви.
Хатчет взе телефона от мен, докато Алекс ме издърпа от банята и ме обгърна с ръце, докато аз се разплаквах.
– Той е силен, Хъни. Ще се оправи. – Увери ме той.
Алекс ме отмести от пътя, докато парамедиците нахлуваха в къщата с носилка. Гледах как вдигат Куршума на носилката.
– Закарай я в болницата. – Нареди Грим на Алекс. – Аз ще закарам майка му там.
Алекс ме изведе от къщата, докато аз продължавах да плача. Той нежно стисна раменете ми, докато се приближавахме към мотора му.
– Можеш ли да издържиш? – Попита ме той.
Подсмръкнах и кимнах с глава. Грим подаде на Алекс каската на Куршума. Алекс я постави на главата ми.
– Дръж се, докато стигнем, добре? Не искам да падаш от мотора ми. Куршума ще ме наръга в задника. – Обясни ми той, опитвайки се да разведри обстановката.
Засмях се тихо през сълзите си. Той се усмихна.
– Ето така е по-добре. – Каза той. Качи се на мотора си. – Хайде. – Нареди.
Когато стигнахме до болницата, Алекс ме поведе вътре направо към кабинета на медицинската сестра.
– Коуди Рен трябваше да бъде доведен тук преди няколко минути. – Каза той на сестрата.
Тя написа няколко неща на компютъра си, преди да се изправи.
– Дайте ми малко време. Нека ви повикам неговия лекар. – Каза ни тя.
Аз се размърдах.
– О, Боже, това означава, че той наистина е зле. – Изплаках.
– Не – увери ме Алекс, докато стискаше рамото ми. – Това просто означава, че тя работи само на бюрото и не знае какво се случва. – Каза ми той. – Ще е нужно много повече от един удар в тила, за да се справим с Куршума.
Грим се приближи до нас с мис Рен точно в момента, когато дамата, която работеше на бюрото, излезе от задната част с мъж, облечен в синя престилка.
– Семейството на Коуди Рен? – Попита той, оглеждайки елеците на мотористите.
Грим кимна.
– Клубът му. – Информира лекаря. – Как е той?
– Доста голяма загуба на кръв – повече, отколкото ми е приятно пациент да загуби от травма на главата. Преливам кръв и заших задната част на главата му. Поставих Коуди в медикаментозна кома, докато отокът на мозъка спадне. – Информира ни той.
Изплаках. Грим ме прегърна, когато започнах да плача още по-силно.
– Може ли тя да го види? – Попита Алекс. – Хъни е приятелката му.
– Разбира се. – Каза Докторът. – Просто ме последвайте.
Хванах ръката на мис Рен в своята, докато Грим държеше ръката си увита около рамото ми. Последвахме лекаря по коридора към асансьора. След като стигнахме до третия етаж, докторът слезе и ни поведе по още няколко коридора, докато не бутна една врата. Грим леко ме побутна напред. Влязох в стаята. Куршумът беше блед и свързан с толкова много жици, че сърцето ми се разкъса.
Куршумът беше силен, един от най-силните мъже, които познавах. Не трябваше да е такъв.
– Куршум. – Изплаках, като го хванах за ръката и се сринах на стола до леглото му.
Назад към част 13 Напред към част 15
