Глава 12
СЪДИЯТА
– Джейдън се справи с проблема – казах на клуба си. Изненадани лица заобиколиха масата ми. – Трябваше да карат дотук, защото Джейдън и Амбероса ги прихванаха. Те се погрижиха за проблема, а дясната ръка на Амбероса, Самуел, вече се е погрижил за въпроса с правоприлагането. Разчистването би трябвало вече да е в ход.
– Господи, дявол да го вземе – изсумтя Пол. – Как са разбрали, че техният човек е изчезнал толкова бързо?
– Сигурно защото Остин не се е регистрирал – измърмори Картър. – Господи, Пол, отгледай си един шибан мозък.
– Стига! – Изригнах. Цялото внимание се върна към мен. – Няма да има бягане. Сега нещата трябва да се успокоят. – Погледнах Брент. – Приключи ли почистването?
– Готово – каза ми той. – Тялото е изхвърлено. Мазето е чисто.
Кимнах веднъж и ударих с чукчето си по масата. Когато излязох от параклиса, телефонът ми се развъня в кошчето пред него. С уморена въздишка го грабнах, а притеснението се настани в стомаха ми, когато видях името на Лайън на екрана.
– Братко, всичко наред ли е? – Попитах веднага, когато вдигнах слушалката.
– Съдия, трябва да поговорим – каза той тихо. – Мислиш ли, че можеш да пътуваш дотук?
Не ми хареса как звучи това. Лайън не беше човекът, който да поиска разговор. След като загуби сестра ми, той се беше втвърдил.
– Да. Дай ми няколко минути и ще бъда там – казах му.
Свърших и прибрах телефона в джоба си. Отидох до мястото, където Призрака току-що се беше настанил на обичайната ни маса до Джеса. Наведох се и докоснах устните си до нейните.
– Трябва да отида да видя Лайън – казах ѝ.
– Той добре ли е? – Попита тя.
Повдигнах рамене.
– Отивам да разбера. Остани с Призрака, ясно? – Тя постави ръката си върху моята.
– Ще го направя – обеща тя.
Подхванах брадичката ѝ и този път я целунах малко по-силно, преди да тръгна към вратите на клуба, изваждайки ключовете си от джоба. Имах лошо предчувствие в стомаха си, че нещата ще се променят, а не бях сигурен дали съм готов за това или не.
Лайън седеше на верандата и свиваше тупалка, когато се появих. Кала спеше на люлката на верандата зад него, облечена с чифт боксерки и една от ризите му, а бедрото ѝ беше увито там, където я бях пробол.
– Ето това първо – каза Лайън и ми върна ножа. Плъзнах го на колана си, като седнах до него на стъпалото. Той облиза тютюневото листо, като го навиваше здраво. Аз мълчах, знаейки, че той ще говори, когато е готов.
А щом свиваше тъп тютюн, значи каквото и да искаше да ми каже, беше тежка работа.
Той го запали и миризмата на трева значително се усили.
– Господи, братко, откъде, по дяволите, имаш тази гадост? – Попитах го. Дрогата беше адски силна.
– Някакво хлапе го продаваше, когато се прибирах към къщи – каза ми той. Той сви рамене. – Имах нужда от него след днешния ден.
– Какво става, Лайън?
Той издиша тихо.
– Искам да изляза, Съдия. – Просто го гледах в очакване да продължи. – Кала – ебаси, човече, тя е много прецакана. – Той поклати глава, загледан в двора си. – Ще ѝ трябва много време, а аз не мога да ѝ отделя това време, ако все още съм обвързан с клуба, защото знам, че там не е добре дошла – измърморих аз.
– Това ли е, което наистина искаш, Лайън? – Попитах го. Той беше най-дългогодишният член на моя клуб – един от първоначалните членове. Беше още дете, когато го прибрах от улицата, помогнах му да намери мястото си в света. Беше на осемнайсет, когато реших най-накрая да сложа истинска нашивка на елека му и да го направя офицер.
– Не е това, което искам, Съдия, но е това, от което тя се нуждае. Тя е само на петнайсет. Току-що е загубила баща си, да не говорим, че току-що е научила, че всичко, което знае, е една огромна шибана лъжа. Дължа това на майка ѝ.
Нежно стиснах рамото му.
– Тогава си аут – казах му. Той ме погледна, искрено шокиран. Лайън беше само на двадесет и осем години. Тези глупости бяха всичко, което знаеше, но той ми беше брат, преди да стане член на моето MC.
Винаги е бил. Винаги щеше да бъде.
– Толкова ли е лесно? – Попита ме той невярващо.
Кимнах.
– Толкова лесно – казах му. Знаех, че е лоялен. Никога нямаше да се притеснявам, че той ще издаде мен или клуба. – Можеш да се върнеш, когато пожелаеш, Лайън. Ти си семейство преди всичко друго. И ако някога имаш нужда от нещо, шибано ми кажи, чуваш ли? Може и да не харесвам Кала, но няма да те оставя да страдаш заради това, че я мразя, по дяволите.
Той кимна.
– Благодаря, братко – промълви той.
Хванах го за шията и го накарах да погледне към мен.
– И не забравяй, че все още съм човек, към когото можеш да се обърнеш, чуваш ли ме? Ти си ми брат преди всичко, Лайън.
Той кимна. Изправих се от верандата.
– Изпуши малко от това за мен.
Той се усмихна.
– Ще го направя, Съдия. И кажи на момчетата да не идват да ме тормозят, става ли? Трябва ни време.
Кимнах веднъж.
– Разбирам.
Обърнах се на пета и се отправих обратно към мотора си. Щом се отдалечих на няколко мили, спрях и погледнах нагоре към небето, загледан в звездите.
– Ебаси, сестричке, надявам се, че постъпвам правилно с него – прошепнах. С Лайън понякога просто се взирахме в небето, когато се губехме. Сестра ми винаги беше вярвала, че в звездите има магия. – Този човек те обича толкова много, по дяволите – и до днес, по дяволите.
Притиснах два пръста към устните си и ги вдигнах към небето. Тя го правеше постоянно, когато беше малко момиче. И винаги се усмихваше и казваше „към звездите“.
– Към звездите, сестричке. Винаги.
Джеса седеше отвън на една от масите за пикник, когато се запътих към клуба. Призрака седеше до нея, а пръстите им бяха свързани. Те си говореха, но разговорът им спря, когато спрях.
– Лайън добре ли е? – Попита ме Джеса, когато влязох. Кимнах.
– Искаше да си тръгне – казах ѝ тихо.
Тя хвана ръката ми в своята. Знаеше колко близки сме с Лайън, макар че почти никога не се държахме така. Джеса умееше винаги да чете между редовете с мен и общуването ми с моите мъже.
– Защо? – Попита Призрака. – Това е всичко, което знае, Съдия.
Кимнах веднъж.
– Знам. – Въздъхнах и разтрих палеца си по гърба на ръката на Джеса. – Той прибира Кала. – Чертите на Призрак се изкривиха от ярост, но аз го стрелнах с мрачен поглед, мълчаливо предупреждение да си държи устата затворена. – Това е лично за него, Призрак. И не, не говоря за чукане. Това не е моя тайна.
– Спокойно – прошепна Джеса, вперила очи в лицето ми. – Но той добре ли е?
Кимнах ѝ. Тя се усмихна.
– Тогава, Съдия, това е всичко, което наистина има значение. Лайън не е глупав. Той знае какво прави.
Леко обгърнах с ръка задната част на врата ѝ и привлякох устните ѝ към моите.
– Мъдра си повече от годините си, жено. – Наведох се обратно в пълния си ръст и внимателно ѝ помогнах да слезе от масата. – Ела да ми помогнеш да съобщя новината на всички останали – казах ѝ.
Щом влязохме вътре, Призрака изсвири, привличайки вниманието на всички в стаята. Всички се обърнаха с лице към нас.
– Съдията има да каже нещо – излая той.
– Лайън предаде днес нашивката си – казах им, като преминах направо към същината. Вдигнах ръката си нагоре, когато всички започнаха да говорят. Стаята отново замлъкна. – Той помоли да бъде оставен сам за известно време и всички тук ще уважат желанието му, ясно ли е? Нямам право да казвам на никого от вас защо си е тръгнал, а дори и да го имам, пак няма да го направя. Просто знайте, че той е добре и е взел това решение с ясно съзнание. – Прочистих гърлото си. – И никой няма да заеме мястото му на тази маса, ясно? Аз ще се справя с неговата част от управлението на този клуб.
С това дръпнах Джеса към стълбите, като не исках нищо повече от това да си легна с нея. Защото след събитията от днес и загубата на член на клуба – особено толкова близък като Лайън – исках просто да поспя и да забравя за известно време.
Без да се налага да ѝ казвам, Джеса се преоблече с една от тениските на Призрака и се вмъкна в леглото. Призрака падна в леглото зад нея. Седнах на ръба на леглото, за да си развържа ботушите, и откъм гърлото ми се изтръгна тих стон, когато усетих устните на Джеса да се движат по кожата ми.
– Опасна си, жено – изръмжах, докато оставях ботуша си настрана.
– А ти си напрегнат, човече – закачливо каза тя. Засмях се тихо. – Побързай и ела в леглото. Искам да направя на мъжа си масаж на гърба.
– Ей, как така никога не ми правиш масаж на гърба? – Закачливо се оплака Призрака.
Можех да си представя как изплезва език към него и се оказах прав миг по-късно, когато погледнах през рамо.
– Прибери този език, хубавице, преди ние със Съдията да го използваме за добра работа.
Засмях се и свалих дънките си, като след това легнах на леглото само по боксерки. След като се разположих удобно по корем, Джеса разпъна бедрата си, а гладките ѝ, меки ръце започнаха да масажират гърба ми. Въздъхнах.
– Шибана магия – промълвих във възглавницата.
Тя постави целувка между лопатките ми.
– Заспивай, Съдия. Бог знае, че имаш нужда от това.
Протегнах ръка назад и нежно стиснах бедрото ѝ.
– Обичам те, Диоса.
– Винаги, Съдия – просто отвърна тя.
Назад към част 11 Напред към част 13
