ЕПИЛОГ
СЪДИЯТА
– СЪДИЯ! – Изпища Джеса от горния етаж. Главата ми се вдигна от документите, които разглеждах. Избутах всичко настрани и приплъзнах стола си назад, като се втурнах нагоре по стълбите, колкото ми струваше.
Не бях подготвена за това, което видях, когато влязох в стаята, макар че тъпият ми задник трябваше да е подготвен.
Джеса стискаше ръба на леглото с бели кокалчета, докато се навеждаше, а дъхът ѝ секваше. Около краката ѝ имаше локва амниотична течност, а късите ѝ панталони бяха пропити.
– Дишай – заповядах мигновено, изпадайки в единствената роля, в която знаех да изпадам в такива ситуации.
Доминант. Напорист. Контролиращ.
– Боли – промълви тя.
Приближих се до нея, като при това измъкнах от скрина произволна моя риза. Тя щеше да е достатъчно дълга и голяма, за да покрие всички нейни жизненоважни части, докато я отвеждах в болницата.
Внимателно я вдигнах и я сложих на леглото, като си отбелязах, че трябва да помоля Рийз или Шарлийн да сменят спалното бельо. Лицето на Джеса беше набраздено от болка, а ръцете ѝ бяха притиснати към корема.
И без това вече беше изминала седмица и три дни от датата на раждане и тъй като не беше толкова голяма, акушерката ѝ каза да издържи. Ако бебето не се появи, преди да навърши четиридесет и две седмици, тогава щяла да предизвика раждане.
За щастие бебето идваше сега.
– Потърпи, диоса – успокоих я, докато свалях късите ѝ панталонки и бикините от краката ѝ, хвърляйки ги на пода. След това издърпах ризата ѝ през главата. Коремът ѝ беше твърд като камък, но тя правеше всичко възможно да диша през болката, вдишваше дълбоко и бавно отпускаше, а лицето ѝ беше набраздено от дискомфорт.
Докоснах с устни челото ѝ.
– Това е моето момиче – похвалих я аз.
Тя се засмя слабо и ми позволи да ѝ помогна да се изправи. Издърпах ризата през главата ѝ и ѝ взех чисти бикини, като ги плъзнах по краката ѝ.
– Боли наистина много – каза ми тя.
– Знам, диоса, но наградата ще си струва всичко това. – Докоснах устните си до нейните. – Дай ми да те заведа до пикапа, добре?
Внимателно я вдигнах на ръце и я понесох надолу по стълбите. На половината път надолу тя хлипаше, а ръцете ѝ стискаха елека ми, докато стискаше очи.
– Дишай – наредих аз.
– Боли – извика тя. – О, Боже, шибано боли.
– Знам, диоса, но трябва да дишаш. Не забравяй дихателните си упражнения. Не те оставих да ме влачиш на тези проклети курсове напразно, жено. Съсредоточи се върху дишането.
Тя се засмя, макар че звучеше задушено и изпълнено с болка. Настаних я на пътническата седалка на пикапа.
– Трябва да взема чантата и телефона ти. Седни спокойно – наредих аз.
Втурнах се обратно вътре. Брент ме посрещна на върха на стълбите.
– Добре ли е?
– Бебе – казах му.
– Ебаси, тя ражда?! – Изкрещя той, звучейки паникьосан.
– Братко, успокой се – казах му аз. – Тя ще се оправи. – Грабнах чантата ѝ и взех телефона ѝ от нощното шкафче, като се втурнах обратно надолу по стълбите. Хвърлих чантата ѝ на задната седалка и подадох на Джеса телефона ѝ.
– Обади се на другия си мъж, Диоса.
Призракът работи в магазина, който Лайън е отворил, като му дава безплатна работна ръка, за да му помогне да започне работа. Бях останал в клуба с Джеса, знаейки, че ако тя започне да ражда, аз ще бъда най-спокойният човек в тази ситуация.
Всеки път, когато докторът ни говореше за раждането, Призракът беше леко пребледнял.
Вероятно нямаше да издържи толкова дълго в родилната зала, но знаех, че все пак щеше да направи всичко възможно, за да бъде до нея.
– Призрак? – Изхлипа Джеса, когато я връхлетя поредната контракция. Тя се хвана за бедрото ми, като ноктите ѝ се впиваха в кожата ми през дънките. – О, копеле – извика тя и една сълза се плъзна по бузата ѝ.
– Спокойно, диоса – успокоих я аз и изръмжах, когато спрях на светофара.
– Хубаво момиче, какво става? – Попита Призрака, когато натиснах високоговорителя.
– Тя ражда – казах му. – Джеса, дишай – наредих, когато забелязах, че тя задържа дъха си. Тя вдиша рязко въздух. – Върви в шибаната болница, братко.
– Майната му. На път съм.
Той затвори. Хванах ръката на Джеса в моята, поставяйки целувки по кокалчетата ѝ, когато светлината най-накрая се смени.
– Дишай с мен – казах ѝ. – Вдишване. – И двамата вдишахме дълбоко. – Издишване.
Продължихме да правим това по целия път до болницата. Понесох я към входа откъм паркинга. Рецепционистката ме погледна и моментално започна да вика медицинска сестра с инвалидна количка и да подготви стая в родилното отделение.
По дяволите, понякога беше хубаво да съм аз.
Призракът се втурна в спешното отделение точно в момента, в който настанявах Джеса в инвалидната количка. Той хвана другата ѝ ръка в своята.
– Справяш се добре, хубаво момиче – успокои я той, като веднага се опита да ѝ помогне да запази спокойствие.
– Това е шибано гадно – извика тя.
– Знам, диоса – тихо заговорих аз. – Скоро ще свърши, обещавам.
Не беше свършило скоро.
Три часа по-късно, а тя все още не се разширяваше повече, а сърдечният ритъм на бебето се покачваше.
– Трябва да ви подготвим за цезарово сечение – обясни бързо акушерката. Лицето на Джеса пребледня, а в очите ѝ проблесна страх. Стиснах челюстта си. Мразех неизвестността и това да съм неподготвен. Със сигурност не бяхме подготвени за шибано цезарово сечение.
– В стаята с вас може да има само един човек.
– Не мога – каза ѝ Призрак веднага. Той и без това беше блед. – Тази гадост – ебаси.
Джеса се засмя слабо, но му кимна.
– Всичко е наред. Имам Съдията – увери го тя. – Иди. Информирай всички за случващото се.
Той притисна лицето ѝ в ръцете си и притисна устни към нейните.
– Ти се държиш толкова шибано силно, момиченце – адски по-добре от мен.
Тя отново се засмя, а болката изкриви чертите ѝ. Веднага щом той излезе от стаята, тя ме погледна, толкова много болка и страх в изражението ѝ, че душата ми ревеше за нея, макар че и двамата с нея знаехме, че тази гадост трябва да се случи.
– Няма да те напусна – обещах ѝ аз. По дяволите или по вода, тя щеше да ме има до себе си. – Всичко ще бъде наред.
– Ужасявам се – промълви тя.
Нежно хванах челюстта ѝ, като приковах хубавите сиви очи в моите.
– Ти си силна, Диоса – най-силната шибана жена, която познавам. Ти се справяш.
Тя кимна. Погледнах към акушерката.
– Готови сме, когато и ти – казах ѝ.
Започнаха да я откачат от всички машини и след това започнаха да я вкараха в стерилна хирургическа стая. Бързо облякох пристилката, шапката и калъфите за обувки, преди да се придвижа обратно в стаята, като веднага отново хванах ръката ѝ в своята.
Тя плачеше безмълвно, ръката ѝ беше плътно притисната около моята, но беше смела.
– Обичам те – казах ѝ аз. – Обичам те толкова много.
Тя подсмръкна и кимна, а очите ѝ се приковаха в моите.
– Благодаря ти, че не ме изостави – прошепна тя.
– Никога, диоса – заклех се аз. И щях да спазя това обещание към нея до края на живота ни.
***
Призрака влезе в стаята за възстановяване. Косата му беше шибана и изглеждаше така, сякаш се е състарил с пет години за времето, през което чакаше.
– Как е? – Прошепна той, като погледна Джеса. Тя спеше, напълно изтощена от психически натоварващия ден, който беше преживяла.
– Уморена – тихо отговорих аз. Изправих се и отидох при него с Лукас Райън Кинг в ръце. Призракът се усмихна, когато го погледна надолу. – Искаш ли да го подържиш?
– Ебаси да – прошепна Призрак. Внимателно поставих Лукас в ръцете му, като се уверих, че главата му е подпряна, преди да го пусна напълно. Призрака се усмихна надолу към него. – По дяволите, той прилича точно на теб, съдия.
Усмихнах се, а гордостта се надигаше в гърдите ми.
– Знам. Но носът му е изцяло на Джеса.
Говорейки за Джеса, тя изстена от леглото и очите ѝ бавно се отвориха.
– Трябва да пишкам – изстена тя.
Веднага се запътих към леглото и ѝ помогнах да се изправи. Знаех, че трябваше да извикам медицинска сестра, но майната им. Не се доверявах на никого за Джеса, когато беше в такова състояние.
– Ебаси – изхриптя тя, докато ѝ помагах да се отлепи от леглото. Тя вдигна ръка. – Дай ми минутка.
Отдръпнах се, като я оставих да си поеме дъх за момент. Една медицинска сестра почука и влезе в стаята, а очите ѝ се разшириха от ужас.
– На твое място ще го оставя да ѝ помогне – предупреди Призрака медицинската сестра, когато тя отвори уста да говори.
– Но това е моя работа…
– Повярвайте ми – каза ѝ той. – Съдията е много странен по отношение на Джеса.
– Добре – каза Джеса. Хванах я под мишниците и ѝ помогнах да се изправи по-лесно на крака. След това я хванах за лактите, като ѝ позволих да се подпира на предмишниците ми, докато бавно я водех към банята.
Затворих вратата зад нас и ѝ помогнах да седни на тоалетната чиния, като държах по-голямата част от тежестта ѝ. Тя въздъхна с облекчение, дори не се срамуваше, че пикае пред мен.
След като свърши, ѝ помогнах да си измие ръцете, а после я заведох обратно до леглото, където я настаних на матрака, като я подпрях с няколко възглавници.
Призрака седна до нея, докато Лукас започна да хленчи. Тя въздъхна.
– Дай ми минутка, бебе – промърмори тя, докато сестрата започна да проверява жизнените ѝ показатели.
Той не искаше миг.
Той започна да ридае. Тя ме погледна.
– Той получава това от теб.
И двамата с Призрака се ухилихме на това.
– Сигурен съм, че го получава от теб, хубаво момиче – каза ѝ Призрак. – Ти си адски упорита, жено. – Тя извъртя очи към него.
Веднага след като сестрата приключи, помогнах на Джеса да смъкне болничната си рокля малко надолу, разкривайки гърдите си. Призракът постави Лукас в ръцете ѝ и тя веднага започна да го кърми, а устните ѝ се наклониха с уморена, но доволна усмивка.
– Колко членове на клуба дойдоха? – Попита тя.
– Всички – каза ѝ Призрак. Очите ѝ се разшириха невярващо. Устните ми потрепнаха от забавление. Моят клуб я обожаваше. – Изпратих ги обратно – казах им да изчакат, докато се прибереш, за да дойдат да видят теб и Лукас. – Той вдигна поглед към мен. – Макар че казах на Лайън да дойде след няколко часа. Помислих си, че ще искаш да е тук.
Кимнах веднъж в знак на благодарност. Усмихнах се на Джеса, отметнах косата ѝ зад ухото и целунах нежно устните ѝ.
– Ти си секси майка – казах ѝ.
Тя се засмя.
– Шест седмици, съдия.
Въздъхнах. Шест седмици, без да мога да се плъзна в нея. Призракът изглеждаше също толкова разтревожен, колкото и аз се чувствах.
Тя злобно се усмихна и облиза устните си.
– Това обаче не означава, че устата ми все още не работи.
Членът ми се втвърди в дънките. По дяволите, тази жена беше проклета дразнителка. Но знаех, че обича да задоволява и двама ни дотолкова, че с удоволствие би коленичила пред нас, когато имаме нужда.
Тя можеше да е сладурана за мъжете в клуба, но двамата с Призрака знаехме каква жена е зад затворени врати. И нямах никакво съмнение, че между мен и Призрака някой от нас скоро щеше да я забремени отново.
Назад към част 12 Напред към книга 6
