Глава 3
СЪДИЯТА
Събудиха ме силни викове, а гласът на моята жена беше най-силен от всички.
Проклех се и скочих от леглото, като дори не си направих труда да си сложа блуза, обувки или елек.
– Джеса! – Изръмжа Брент. – По дяволите, жено, спри!
Затичах се надолу по стълбите към мазето. Лицето на Кала беше окървавено и Картър я държеше назад, докато Джеса ѝ крещеше.
– Не знам защо, по дяволите, си още жива, ти, шибана кучко! – Изкрещя Джеса. -Заслужаваш да умреш за това, което си му направила!
– Джеса! – Изръмжах. Тя се извърна, за да ме погледне, а в очите ѝ проблесна изненада. Никога преди не бях повишавал глас. Но след това изненадата изчезна и очите ѝ се изпълниха със злоба и омраза, чисто презрение изкриви чертите ѝ.
– Защо тя живее най-добрия си живот тук?! – Изкрещя ми Джеса. Останах безмълвен. – По дяволите, Съдия, отговори ми!
Хванах я за ръката и я изтръгнах от прегръдката на Брент, като се взирах в нея.
– Да вървим – наредих аз.
Тя ме изрита в страничната част на крака си. Придърпах я към себе си, като се взирах в тези красиви, сиви очи, които толкова много обичах. Знаех, че е само въпрос на време тя да слезе тук, но нямаше да позволя тя да подкопава шибаното ми лидерство по този начин. Може и да се отнасям към нея като към равна, но дори Джеса знаеше, че има граници, а точно сега тя ги беше преминала.
– Пусни ме, пич! – Изригна тя.
– Престани! – Изкрещях ѝ. Тя стисна челюстта си. Внимателно я избутах към стълбите, въпреки че бях ядосан. – Вдигай шибания си задник нагоре по стълбите – изръмжах ѝ.
Тя се изплю в лицето ми и изтръгна ръката си от хватката ми.
– Яж. Гадости. Съдия – изрече всяка дума през стиснати зъби, преди да се втурне нагоре по стълбите, затръшвайки вратата на мазето след себе си с достатъчна сила, че чух как нещо падна от стената на горния етаж и се удари в пода.
– Прибери Кала – изръмжах на Брент.
– Братко – каза Брент, като върна вниманието ми към него, докато се готвех да се разправям с малката му сестра – остави я малко настрана. Знам, че в момента е много извън нормите, но погледни на нещата от нейна гледна точка. Тя беше шибана развалина, когато те прободоха. Тя иска кръв; тя е жадна за нея. Умира да накара Кала да я боли толкова, колкото я болеше, когато ръцете на Джеса бяха покрити с кръвта ти, докато тя оказваше натиск върху стомаха ти.
Не си направих труда да отговоря. Просто се завъртях на пета и се заизкачвах по стълбите. Когато влязох в стаята, Джеса ядосано опаковаше чантата си. Поех си дълбоко дъх. Да ѝ крещя нямаше да реши нищо. Единственото, което щях да направя, беше да съжалявам по-късно. Обикновено винаги запазвах самообладание с Джеса, но не очаквах да постъпи така – не и по този начин. Никога не е вършила нищо зад гърба ми и винаги ме е уважавала достатъчно, за да застане до мен, но никога пред мен.
– Диоса, нека поговорим – казах ѝ, като запазих гласа си спокоен и успокояващ.
Тя ме погледна, а сълзите се плъзнаха по красивото ѝ лице. С въздишка я привлякох в прегръдките си. Отначало тя се съпротивляваше, като удряше с юмруци по гърдите ми, изкрещя ми, наричайки ме с всички възможни имена, но накрая просто се разплака, обгръщайки ребрата ми с ръце и плачейки на гърдите ми.
– Тя не заслужава да живее, Съдия – извика тя. – Страхът, който изпитах в онзи ден – Боже, кошмарите, с които се сблъсквам всяка нощ – Не знаех за тях – тя заслужава да я боли точно толкова, колкото и мен всеки ден.
– Диоса, знам, че не разбираш какво правя, но на момичето са му промили мозъка.
– Не ми пука – промълви тя. Притиснах устни към върха на главата ѝ. – Не ме интересува коя е тя за теб, нито какво ѝ се е случило. – Ръцете ѝ се стегнаха около мен. – Почти те загубих, Съдия, и никога няма да загубя страха, който изпитах онзи ден – никога.
Седнах на леглото и я нагласих в скута си, така че да е разкрачена върху мен. Обгърнах я с ръце и притиснах тялото ѝ към моето.
– Знам, че всичко това е много трудно за разбиране, диоса, но години наред изпитвах вина, че не ги спасих. – Тя вдигна глава и ме погледна през замъглени, насълзени очи. Протегнах ръка и избърсах част от сълзите ѝ от бузите. – Знам, че мразиш това решение, диоса, но аз просто искам да я спася – помолих я аз. – И се опитвам да направя всичко възможно, за да го направя.
Джеса се намръщи към мен.
– Тя не заслужава да бъде спасена, съдия. Разбирам чувствата ти, но – тя си пое дълбоко дъх, тялото ѝ трепереше в ръцете ми, докато поставяше ръка върху издутия си корем – тя почти откъсна бебето ни от баща му. – Гласът ѝ се пречупи при думата „баща“.
Сложих красивото ѝ лице в ръцете си и изгладих устните си върху нейните. Не спрях да я целувам нежно, докато не усетих как напрежението се изцежда от тялото ѝ. Отдръпнах се от нея, като оставих тъмните си очи да срещнат нейните.
– Знам, че това ти се струва грешно и прецакано, Джеса. Знам, че обикновено съм чудовище и че обикновено убивам някого за това, че ми е пресякъл пътя, без да се замисля, но не мога да направя това с Кала. Години наред молех за втори шанс, Диоса, и сега, когато тя се приземи точно пред мен, се възползвам от него.
Джеса въздъхна.
– Не очаквай от мен да бъда мила с нея, Съдия. Аз я ненавиждам и, честно казано, искам да я убия.
Допрях върха на носа си до нейния.
– Знам. – Притиснах устните си към нейните за мека, сладка целувка. – Дадох ти обещание преди много време. Помниш ли какво е то?
Тя кимна.
– Единственият начин да ме напуснеш, като бъдеш убит, е и ако аз самата не те убия.
Целунах я отново.
– Така е, диоса, и възнамерявам да спазя това обещание.
Телефонът ми изгърмя в джоба, докато носех храната на Джеса на масата тази вечер. Бързо поставих храната пред нея и извадих телефона си, като забелязах, че е от телефона на Пол.
– Какво? – Изригнах, като вече знаех, че ще бъде лошо. Никога не ми се обаждаха, когато мъжете ми бяха в командировка, освен ако не се случи нещо.
– Призракът току-що беше арестуван, по дяволите – каза ми Пол. – Спряха ни при проверка на шофьорската книжка – ебаси напълно неочакваното.
– По дяволите! – Изръмжах. Всички в клуба се обърнаха да ме погледнат. – Исусе, дяволе, Пол! Къде, по дяволите, е задържан?
Той ми каза името на окръга, в който се намираха.
– Призракът очевидно имаше издадена заповед за арест. Не знам за какво, братко.
– Разбери това! – Изригнах. – Тръгвам, по дяволите.
Завърших разговора, а във вените ми пулсираше ярост. Джеса вече беше на крака, а в очите ѝ се четеше страх.
– Съдия… – каза тя тихо – сякаш вече знаеше, за кого е обаждането.
– Призракът току-що беше арестуван – тихо ѝ казах аз. В очите ѝ моментално се появиха сълзи. Придърпах я към себе си и прибрах главата ѝ под брадичката си, а ръката ми обгърна тила ѝ. – Ще го измъкна, диоса – обещах аз. – Кълна се в шибания си живот, че той ще се върне у дома при теб – скоро. – Хванах брадичката ѝ, принуждавайки я да вдигне очи към мен. – Трябва да останеш тук и да се пазиш от неприятности – казах ѝ. – Доверявам ти се, че ще направиш това, което ти казвам. Стой далеч от Кала и не напускай този клуб, освен ако не е спешно.
– Добре. – Ръцете ѝ стиснаха елека ми. – Доведи го обратно у дома при мен, Съдия.
Хванах шепа от косата ѝ в ръката си и дръпнах главата ѝ назад, покривайки устните ѝ с моите в силна целувка. Тя изстена под бруталността ми. – Няма да се върна вкъщи, докато той не излезе – заклех се пред нея. Целунах я отново. – А ти знаеш, че не мога да остана далеч от теб за дълго.
Целунах я още веднъж, преди да издърпам ключовете за мотора от джоба си и да се запътя към вратата.
– Картър, Джейкъби, да вървим! – Изкрещях.
Обаждането на Пол се чу по Bluetooth, докато закопчавах каската на главата си.
– Да – отговорих аз.
– Убийство – каза ми Пол. Спрях да правя това, което правех. – Повдигат му обвинение в шибано убийство.
Това беше шок. Призракът разполагаше с името си, защото от него нямаше никаква следа. Не си го виждал или чувал да идва – дори не си го усещал. И си сигурен, че никога не си намирал доказателства за него на местопрестъплението.
– За какво?! – Изригнах. – Той не е направил нито едно проклето нещо.
– Не знам – каза ми Пол. – Полицаите тук са истински шибани задници. Не ми казват много.
– По дяволите – изръмжах аз. Завъртях мотора си. – Дай ми десет часа. Тръгвам.
Завърших разговора и се изнизах от паркинга, за да отида да изкарам от затвора другия мъж на жена ми. Нямах никаква представа за какво, по дяволите, става въпрос в тази глупост, но бях твърдо решен да стигна до дъното ѝ. Но първо трябваше да разбера какво, по дяволите, може да е направил Призрак.
И се надявах, че тези задници са го объркали със скица на някой друг, защото в противен случай щях да си свърша шибаната работа и щеше да се наложи да си окървавя ръцете.
Доверих се на Брент, че ще си свърши работата като мой вицепрезидент и ще се обади на контактите ни, за да им съобщи какво се е случило и че няма да можем да вземем пратката си точно сега.
Имахме други, по-важни неща, за които да се тревожим. Ако Призрака наистина е направил това, щеше да е много трудно да го върнем у дома, още повече че това най-вероятно щеше да доведе до тежко преследване от страна на държавните служители.
Целият ми шибан клуб щеше да се преобърне с главата надолу. Нямах никакво проклето съмнение в ума си.
И това беше последното шибано нещо, от което жената ми се нуждаеше на всичкото отгоре.
Назад към част 2 Напред към част 4
