Глава 5
СЪДИЯТА
Когато късно вечерта влязохме в клуба, Джеса не беше открита, както и Брент. Веднага с Призрака се качихме по стълбите към стаята ни и точно както си мислех, че ще бъде, тя се беше навела над тоалетната, докато бурно повръщаше.
– Това е всичко – казах ѝ, официално губейки търпение към тази гадост. – Ще отидеш в спешното отделение. Това излиза извън контрол, диоса.
Обгърнах тялото си около нейното, докато Брент се измъкваше от банята.
Призрака придърпа косата ѝ назад, като и двамата правехме всичко възможно, за да бъдем до нея.
Нямах представа защо тя изведнъж беше толкова зле през цялото време, но това определено ме тревожеше до смърт. Не ми харесваше, когато тя беше в това състояние – когато бях безпомощен да ѝ помогна.
Когато най-накрая се почувства достатъчно добре, за да се движи, тя се отпусна назад към мен. Обгърнах я с ръка, придърпвайки я към гърдите си, докато Призрака посегна напред и пусна водата в тоалетната. Той се изправи и се наведе, като я вдигна от ръцете ми. Тя изстена при движението. Притиснал устни към челото ѝ, той ѝ прошепна извинение, докато я изнасяше от банята.
Станах и отидох до скрина ѝ, за да ѝ взема чифт панталони и стара тениска. Тя беше в скута на Призрака, с глава на рамото му. Тя бавно отвори очи, за да ме погледне, когато голямата ми рамка я засенчи.
– Трябва ли да тръгвам? – Уморено промърмори тя.
– Да – отговорих ѝ грубо. Сложих дрехите ѝ и свалих тениската ѝ през главата, като я замених с чистата, която бях взел за нея. След това свалих клина ѝ от краката и ги замених с по-удобните панталони.
– Шибани чорапи – изругах, докато се изправях в пълния си ръст. Върнах се до скрина ѝ, взех ѝ чифт чорапи и ги нахлузих на краката ѝ. – Иди напред и я заведи до пикапа – казах на Призрака. – Аз ще взема портфейла ѝ и ще ви последвам надолу.
Призрака кимна.
– Спокойно сега, хубаво момиче – успокои я Призрака, докато бавно се изправяше от леглото с нея, притисната до гърдите му. – Опитай се да не повърнеш върху мен, става ли?
Тя уморено се засмя, като облегна глава на рамото му, а очите ѝ отново се затвориха. Стиснах челюстта си, поклатих глава и се обърнах назад, за да намеря портфейла ѝ.
Това, че ѝ беше толкова зле, не беше нормално и беше шибано. Тази гадост не ми харесваше ни най-малко, а още повече мразех това, че нито аз, нито Призрака можехме да бъдем тук с нея през цялото това време.
Клубният бизнес се обади, както винаги, когато Джеса се чувстваше гадно.
Призрака беше на задната седалка с Джеса, когато влязох от пикапа. Вмъкнах се на шофьорската седалка и включих на задвижване, насочвайки се направо към болницата.
Не изминахме и две минути по пътя, преди да ми се наложи да спра, за да може Джеса да повърне.
Призракът се справи с нея, докато стисках челюстта си, слушайки я как яростно повръща. Бедната ми жена вече дори не повръщаше храна, а само стомашни сокове.
След като я закарах в болницата, отидох на рецепцията и поисках незабавна помощ. Отначало рецепционистката се държеше неохотно, но щом казах името си, всички медицински сестри и лекари в спешното отделение се втурнаха да осигурят на жената инвалидна количка и да ѝ мерят жизнените показатели, за да могат веднага да я върнат в триажната зала.
Добре, че се отървах. Понякога ми харесваше да съм известен, особено когато това беше от полза за Джеса.
Веднага след като я настаниха в стаята и взеха кръвните изследвания, инжектираха нещо в линията за интравенозно вливане, за да успокоят стомаха ѝ.
– Ще лежиш ли с мен? – Попита тя тихо, а очите ѝ се затвориха. – Кой от нас, диоса? – Попитах я.
– Не ме интересува – промълви тя. – Искам само да ме държите.
Призракът поклати глава към мен, когато го погледнах. Без да кажа нито дума, станах и се плъзнах на леглото до нея, като ѝ позволих да отпусне глава на гърдите ми и да се настани удобно, преди да я обгърна с ръка и да я придържам близо до себе си.
Призрака се облегна на стола си, опрял лакти на коленете си, докато оглеждаше стаята.
– Призрак? – Обади се Джеса. Той я погледна. Прокарах пръсти по гръбнака ѝ. – Добре ли си?
Той ѝ се усмихна.
– Добре съм, хубаво момиче – просто се притеснявах за теб.
Тя въздъхна.
– Не се притеснявай толкова много. Каквото и да ми е приложил лекарят, вече ми помага.
На вратата се чу леко почукване. Призрака се изправи и отвори вратата, като пусна в стаята лекаря и една медицинска сестра. Лекарят се усмихна любезно на Джеса.
– Е, изглежда, че си се разболяла от лоша стомашна болест. Лекарството, което ти беше дадено през интравенозната линия, би трябвало да се погрижи за това. – Той погледна надолу към папката ѝ. – Изключително дехидратирана си, както може да се очаква с оглед на това колко си била болна. Искам да те настаня в една стая и да те задържа за няколко нощи, за да се уверя, че всичко с бременността ти е наред.
Тя се намръщи, тялото ѝ се напрегна.
– Искате да кажете, че нещо не е наред с бебето ми ли? – Попита тя, а гласът ѝ се пречупи. Изгладих ръката си по гърба ѝ.
– Той не каза това, Диоса – успокоих я аз. – Той просто се уверява, че дехидратацията ти не се е отразила на нашето малко – това е всичко – уверих я аз.
Тялото ѝ се отпусна малко, макар че все още виждах тревогата в очите ѝ. Докторът кимна веднъж към нас.
– Нека да издам заповед за преместването ѝ на горния етаж – каза ни той. С това той излезе от стаята, като позволи на медицинската сестра най-накрая да провери отново жизнените показатели на Джеса, преди и тя да напусне стаята.
Всички мълчахме и накрая Джеса заспа дълбоко. Аз също затворих очи, наслаждавайки се на усещането, че Джеса отново е в ръцете ми.
– Продължавай да дремеш, Съдия – тихо заговори Призрака. Помрънках. – аз ще бдя, братко. Ти имаш нужда от сън.
С уморена въздишка поклатих глава.
– Ще спя, когато тя се върне у дома завинаги.
– Така ще се вкараш в ранен гроб, Съдия – предупреди ме Призрак.
Аз само измърморих, като предпочетох да го игнорирам. Той въздъхна, но не каза нищо повече.
След две нощи в болницата Джеса най-накрая се беше върнала у дома и получи разрешение за лечение. Болестта ѝ отново беше под контрол, върна се към нормалното гадене, което обикновено я спохождаше по време на бременността, а не постоянно повръщане.
Тя ми изпрати знойна усмивка от позицията си на леглото, когато излязох от душа с кърпа около кръста, а по гърдите ми се стичаха няколко струйки вода.
– Сигурен ли си, че трябва да слезеш долу точно сега? – Попита ме тя.
Въздъхнах, а членът ми се втвърди. Призракът изохка иззад гърба ѝ, докато я галеше по шията и леко пощипваше ушната ѝ мида. Тя затвори очи, а от гърлото ѝ се изплъзна стон.
– Жена, знаеш, че трябва да дам на мъжете техните плащания. Те чакат вече достатъчно дълго.
Тя отвори очи, тези красиви, сиви очи веднага ме засмукаха, точно както правеха винаги. Призракът плъзна ръка между краката ѝ и вкара пръст в нея. Тя отново изстена и разтвори по-широко краката си за него.
Майната му. Мъжете можеха да почакат още малко.
Пуснах кърпата си в същия момент, в който я хванах за глезена и я завлякох до ръба на леглото. Тя се захили, но това бързо се превърна в силен стон на името ми, когато се плъзнах между дебелите ѝ бедра, заравяйки се дълбоко в нея. Призракът докосна гърдите ѝ и пое устните ѝ със силна целувка, докато продължавах да я чукам силно и бързо.
Тя се гърчеше на леглото и когато Призрак посегна и започна да масажира клитора ѝ, като обгръщаше с устни едно от зърната ѝ, тя отлепи гръб от леглото до такава степен, че се наложи да я хвана за кръста, придържайки я към матрака.
– Ти поиска това, диоса – напомних ѝ аз. Хванах бедрата ѝ и ги дръпнах още по-надалеч, като влязох още по-дълбоко в нея. Тя беше на ръба да изкрещи, а ръцете ѝ драскаха по Призрака, докато се опитваше да се върне на земята.
Но нямаше смисъл. Знаеше, че и двамата с Призрака знаем точно какво да направим, за да изгуби целия си контрол.
Тя изкрещя името ми, ноктите ѝ изкараха кръв от гърба на Призрака, докато тя се въртеше силно около мен, стените ѝ ме стискаха толкова силно, че аз свърших заедно с нея, изръмжавайки името ѝ, докато бавно ни спусках надолу, като и двете ни тела бяха покрити с лек слой пот.
Призрака постави пръстите си върху устните ѝ.
– Смучи – нареди той.
Оцъклените ѝ очи бавно се отвориха, преди тя да разтвори тези чукащи устни и да засмуче пръстите му. Изръмжах и се принудих да се измъкна от нея, преди никога да не напусна тази стая. Колкото и да ми се искаше да прекарам целия ден, грижейки се за нея, не можех. Трябваше да разпределя средствата от последния тираж, който се беше случил, докато тя беше в болницата. Беше малка, но все пак бе ръководена от Лайън.
– Облекчи секси задника ѝ, Призраче – наредих, докато отивах до скрина.
Тя измърмори в знак на протест срещу моето тръгване, но щом Призрак я грабна и зарови лице между краката ѝ, очите ѝ почти се завъртяха в тила.
Усмихнах ѝ се, докато издърпвах дънките си нагоре по краката. След като бях напълно облечен, обгърнах гърлото ѝ с ръка и приближих лицето ѝ. Притиснах устни към нейните, преглъщайки стона, който се разнесе от устните ѝ.
– Наслаждавай се, диоса – погледнах към Призрака, докато той се отдръпваше малко назад, облизвайки устните си. – Искам да чуя писъците ѝ долу в параклиса.
Призракът се усмихна на Джеса.
– Дръж ушите си отворени – каза ми той.
Излязох от стаята, в много по-добро настроение, отколкото когато се събудих.
Но от друга страна, Джеса винаги ми въздействаше така.
Назад към част 4 Напред към част 6
