Глава 7
СЪДИЯТА
Във вените ми течеше страх – чист страх, но не му позволих да попречи на мисловния ми процес. Знаех как да насоча всичко това.
Втурнах се нагоре по стълбите, а Брент и Руди бяха по петите ми. Чух как някои от моите хора се втурнаха навън, за да открият кой, по дяволите, се е осмелил да направи тази гадост, но аз вече знаех. Само се надявах, че ще стигне до ръцете ми кучият син.
Паднах по корем, щом се озовах на горната площадка, и запълзях към стаята си, като бутнах вратата. Призракът лежеше върху Джеса, двамата бяха в подножието на леглото ни. Той погледна към мен.
– Ранена ли е? – Попитах го.
– Отрицателно – каза ми той. – Чух звука на някой, който говореше. Нямах възможност да предупредя никого, преди да открият огън.
– Остани долу при нея – наредих аз.
– Съдия – промълви Джеса. Страхът покриваше единствената дума и аз мразех, че не мога да я утеша. Но знаех, че Призрака я има, и знаех, че ще я защити с цената на живота си.
– Спокойно, диоса – успокоих я аз, като запазих гласа си тих и контролиран. – Остани с Призрака, чуваш ли ме?
Отидох до счупения прозорец, като държах гърба си до стената. Чух как се разнесе един изстрел, последван от рев на болка. След това чух как някой се удари в земята със силен, отвратителен трясък.
– Съдия! – Изръмжа Лайън. – Слизай тук, През!
– Ясно ли е? – Изкрещях в отговор, без да помръдна.
– Всичко е ясно! – Изкрещя Пол в отговор.
Аз се изправих, както направи Призрака. Джеса трепереше в ръцете му, но той щеше да успее да я задържи на земята, докато аз се справям с тази гадост. – Заведи я в шибания параклис – казах му аз. – Прозорците и стените са непробиваеми за куршуми. Заключи шибаните врати. Не излизай, докато не издам заповед.
Призрака кимна и с ръката на Джеса, която държеше в своята, бързо я изведе от стаята и я поведе надолу по стълбите, а аз ги следвах плътно. Изчаках, докато ги заключи в параклиса, преди да нахлуя навън.
Дайлън ме посрещна отпред.
– Натам – каза ми той. – Имам шибаняка, който е причината за всички тези гадости напоследък.
Последвах го отстрани на клуба. Остин лежеше на земята, кракът му беше счупен и огънат под неудобен ъгъл, а една от костите на дясната му ръка почти стърчеше от кожата му. Той стенеше от болка на земята и изглеждаше наполовина в делириум.
Затърсих го с ботуша си, без нито една емоция на лицето ми, докато той фокусираше очите си върху мен.
– Толкова ли ти липсваше дъщеря ти? – Попитах го най-накрая. Той само изстена от болка, умът му все още не функционираше правилно. Повдигнах рамене. – Скоро ще се събереш отново с нея – обещах му. Погледнах към Пол и Дайлън. – Вкарайте го в шибаното мазе. Съмнявам се, че може да нанесе големи щети на някого, но все пак завържете шибания му задник. Не ми пука, ако трябва да му счупиш още малко кости, за да стане това възможно.
Пол се усмихна и потърка ръцете си.
– Ебаси да.
Измърморих.
– Ти си болен козел, Пол – изръмжах, докато се обръщах на пети и се връщах към клуба. Колин се затича до мен. – Той сам ли беше?
– Да – съобщи ми Колин. – Лайън излезе да провери околността, но каза, че не вижда нищо. Мисля, че Остин е дошъл сам.
– Оръжие? – Попитах го.
– Ак-47 със 75-милиметров барабан – изръмжах аз. – Дошъл е да нанесе шибани щети.
– Такъв вид оръжие, можеше да има – признах аз. – Но всички ние се движим бързо. Той не беше готов за това.
Колин сви рамене.
– Обучил си ни добре, съдия. Как е кралицата?
Аз само измърморих.
– Не знам – признах си. – Жива и не е ранена – това е всичко, което знам в момента. Призракът е с нея. Предполагам обаче, че е шибано разтърсена.
Колин въздъхна.
– Тя е силна и е оцеляла в ада с едно чудовище, Съдия. Тя ще се справи. – Джеса беше затворена в килия в продължение на години с множество други жени. Мъжът, който вече беше мъртъв, беше използвал тези жени за собственото си болно, извратено удоволствие.
Той ме потупа по рамото и се отдалечи. Насочих се право към параклиса и ударих веднъж по вратата.
– Призрак, отвори! – Наредих.
Вратата се отвори и Джеса уви ръце около врата ми, а сълзите ѝ моментално намокриха кожата на елека ми. Мигновено я повдигнах с ръце под дупето ѝ и влязох в параклиса, като ритнах вратата зад себе си. Тя ридаеше, цялото ѝ тяло се тресеше.
– Спокойно, диоса – успокоих я аз. Закачих дясната си ръка под дупето ѝ, а с другата прокарах пръсти през тъмната ѝ коса. – Дишай. Ще изпаднеш в шок.
Дишането ѝ се разтърсваше на входове и изходи, а кожата ѝ беше студена и лепкава. Призракът веднага застана зад нея и я притиснахме между нас, като и двамата ѝ шепнехме нежни думи, докато бавно я изкарвахме от шока и я карахме да се успокои.
Тя бавно вдигна обляното си в сълзи лице, за да ме погледне, устните ѝ все още трепереха, макар че останалата част от тялото ѝ вече не трепереше. Хванах брадичката ѝ, приближих устните ѝ до моите, целунах я меко и бавно, но все пак я водех през целувката – не за да утвърдя господството си над нея, а за да я уверя, че не е сама, че съм тук и че няма да я оставя, по дяволите.
– Толкова се страхувах – изрече тя, когато най-накрая отпуснах устните ѝ. Внимателно я поставих на масата, а Призрака се облегна на бедрото на масата до нея, ръката му се сви върху бедрото ѝ, докато вземаше едната ѝ ръка в своята. Тя затвори очи, като си пое треперещ дъх.
– Мислех, че ще загубя един от вас – изпъшка тя.
– Никога, хубаво момиче – увери я Призрак. Той закачи показалеца си под брадичката ѝ и обърна главата ѝ с лице към себе си. – Ние живеем и дишаме тази глупост, бейби – напомни ѝ той. – Знаем какво правим и как да канализираме всичко, което чувстваме, по време на подобни гадости.
– Чувствам се толкова слаба и глупава, че се страхувам толкова много – задави се тя и отново започна да плаче.
– Не, диоса – строго изрекох аз, привличайки тези разплакани, сиви очи към лицето си. – Ти не си слаба или глупава. – Протегнах ръка и избърсах сълзите от бузите ѝ. – Справяш се с много неща, да не говорим, че реакцията ти е напълно нормална.
– Не сме нормални, бейби – каза ѝ Призрака, като се държеше сериозно, но и я подразни, за да подобри настроението ѝ.
Тя донякъде се засмя, което беше и целта на Призрака. Тя подсмръкна.
– Кой направи това? – Попита тя, търсейки отговор от мен.
– Бащата на Кала – казах ѝ аз. Извадих малкия телефон на Кала от джоба си и ѝ показах текста. – Прочетох този текст точно преди да се случи това. Тя го е имала в себе си през цялото шибано време.
Джеса ме погледна.
– И въпреки това искаш да я държиш жива – изръмжа тя, а очите ѝ светнаха от ярост.
Въздъхнах, оглеждайки разградения параклис – гледах щетите, които съм нанесъл. Тя проследи погледа ми, но не каза нищо. Знаеше също толкова добре, колкото и аз, че това е резултат от борбата ни.
– Призракът постави някои неща в перспектива за мен – казах ѝ. Тя само продължи да ме гледа, чакайки да уточня какво е това. Въздъхнах. – Той посочи поведението на Кала – накара ме да осъзная, че колкото и да искам, няма да мога да я променя. – Хвърлих телефона на масата. – Тогава намерих това. Слязох долу, за да се конфронтирам с нея още веднъж, но този път телефонът ѝ завибрира. Това не беше обичайното време за мен да сляза там и това прецака плановете и на нея, и на Остин.
Тя бавно се смъкна от масата, краката ѝ почти се поддадоха под нея. Веднага я хванах за кръста в същото време, в което Призрака хвана бедрата ѝ, като и двамата се подготвихме да я хванем, преди да е паднала на пода. Ръцете ѝ се опряха на бицепсите ми и те се огънаха под допира ѝ.
– И така, какъв е планът ти тук, Съдия? – Попита ме тя.
Стиснах зъби, а очите ми проблясваха опасно.
– И за двамата всичко е свършило – изръмжах аз. – Правя това, което трябваше да направя от самото начало.
Тя кимна веднъж.
– Ако не го направиш скоро, Съдия, ще го направя аз. И няма да ми пука какви граници прекрачвам – смело ме предупреди тя. – Опитвам се да се уверя, че запазвам този баланс между нас – напомни ми тя, – но това не означава, че ще продължавам да стоя настрана от тази глупост.
Кимнах веднъж и посегнах да прокарам палец по бузата ѝ.
– Не очаквам да го направиш, Диоса – казах ѝ честно. Устните ми потрепнаха от усмивка. – Ако беше така, нямаше да си моята жена. – Внимателно я върнах обратно към Призрака. – Остави го да се погрижи за теб, диоса. Аз трябва да сляза в мазето.
Тя протегна ръка нагоре и прокара върховете на пръстите си по покритата ми с брада челюст.
– Не се бави дълго – помоли ме тя. – След това, което току-що се случи…
– Знам, диоса – уверих я аз. – Просто трябва да се уверя, че всичко е наред там долу, а след това ще дойда да те чукам, докато слънцето не изгрее за един шибан нов ден – обещах ѝ. Очите ѝ се разгорещиха, превръщайки се в течни сиви басейни, когато тези перфектни, чукащи устни се разтвориха. Наведох се надолу и хванах устните ѝ с моите, като ги разтворих, за да плъзна езика си по нейния.
– Отиди с Призрака – изревах, след като се отдръпнах, а членът ми беше толкова твърд в дънките, че едва успявах да мисля за това колко силно исках да се вмъкна в нея. – Няма да се бавя дълго – обещавам.
Тя кимна. Призрака я вдигна на ръце и я изнесе от параклиса, а устните му се спуснаха върху нейните. Стонът, който пропълзя в гърлото ѝ, ме накара да стисна челюстта си, като се сдържах, за да съм сигурен, че все още си върша работата като неин старец и като президент на този клуб.
Трябваше да се уверя, че Остин и Кала са точно такива, каквито, по дяволите, ги исках. След това можех да се кача горе и да я чукам до малка кома.
Назад към част 6 Напред към част 8
