Глава 10
ДЖЕСА
Погледнах с повдигната вежда към брат ми, докато той влизаше в клуба със Съдията. Бях на територията на клуба от малко повече от три месеца. Веднага бях започнала работа в един от стриптийз клубовете, собственост на Съдията.
А преди около месец и половина Съдията ме обяви за своя стара дама, давайки ми сигурността и грижите, от които толкова се бях отчаяла, откакто Призрак изтръгна шибаното ми сърце от гърдите ми и го стъпка с мръсните си ботуши със стоманени върхове.
Откакто бях сестра на Брент и жена на Съдията, не отивах никъде без мъж, който да ме защитава.
Брент не беше съгласен да танцувам, но си мълчеше и го търпеше. Съдията нямаше нищо против, стига да помнех, че съм негова жена и никой няма право да докосва това, което му принадлежи.
Направих изражението си отново съблазнително и запълзях по сцената, като танцувах точно на ръба на сцената, позволявайки на мъжете да сложат пари в стринга ми. Облегнах се назад на сцената, разтворих крака, докато прокарвах ръка от путката си нагоре към гърдите си. Ритъмът се засили и аз се преобърнах, като се въртях на пода, а дупето ми се поклащаше, докато го правех.
Изведнъж усетих, че някой грубо ме плесна по дупето, а веднага след това откъм гърба ми се чу вик на болка, който ме накара да се преобърна. Очите ми се разшириха, когато видях как Съдията счупи китката на мъжа. Брент държеше ръка върху устата на мъжа, за да не изкрещи.
– Дръж шибаните си ръце далеч от нея. – Тихо го предупреди Съдията.
Танцувайки в този клуб, аз бях под закрилата на „Учениците на краля“ – клуба на Съдията. И всички редовни посетители знаеха, че съм сестрата на Брент и кралицата на Съдията. Беше шибан глупак да докосва това, което принадлежеше на Съдията. Много е възможно да те убият за това.
Изправих се, когато песента свърши, а танцът ми приключи. Отидох до задната част на сцената, облечена в панталон и тениска, преди да изляза иззад завесата и да намеря Съдията и Брент на бара.
– Красива и съблазнителна, както винаги, диоса. – Каза Съдията, докато преглъщаше бира от бутилката с дълго гърло в ръката си. Стигна до мен и ме придърпа към себе си, като ръката му лесно намери дупето ми, докато се навеждаше и искаше да докосне устните ми със своите. Изстенах в целувката, без да мога да се сдържа. Беше толкова лесно да се изгубя в този секси задник пред мен.
Когато Съдията ме пусна, Брент протегна ръка за парите ми. Веднага му ги подадох. Той ги плъзна в плик, преди да ги пъхне в шлифера си. Винаги правеха това в края на нощта, за да са сигурни, че някой няма да се опита да ме нападне за парите ми. Повечето хора не бяха достатъчно глупави, но винаги се намираше един идиот, който си мислеше, че е непобедим.
– Твоят човек вкъщи отново е получил своята нашивка. – Каза Съдията, като ме наблюдаваше над ръба на бирената си бутилка. През гърдите ми премина остра болка, която разряза сърцето ми. Преглътнах трудно. – Честно казано, изненадан съм, че Саботаж издържа толкова дълго, колкото го направи.
От това, което ми беше съобщил Брент, Саботаж беше задържал нашивката на Призрака малко повече от три месеца, като го третираше като перспективен играч.
– Той няма да ти навреди отново, диоса. – Каза ми Съдията. Той остави бирата си и хвана брадичката ми с ръка, като здраво ме задържа на място, а тъмните му очи се впиха в моите. – Ако някога те видя толкова потрошена, колкото беше, когато Брент те доведе в моя клуб, ще го заколя, и не ми пука каква война ще започна, ясно?
Преглъщайки тежко, кимнах с глава, знаейки, че не трябва да приемам думите на Съдията леко. Ако имаше нещо на този свят, за което на Съдията му пукаше, то това бях аз.
И ти не се ебаваш с неговата кралица.
Брент никога не е криел, че мрази Призрака за това, което ми беше казал, а също така ми беше казал, че предпочита да съм с неговия президент, отколкото с някой друг, ако искам да бъда с някого. Знаех, че Съдията винаги ще се покланя на земята, по която стъпвам, но в сърцето ми винаги щеше да има място за Призрак, независимо колко го мразя.
А Съдията? По някакъв начин той, по дяволите, разбираше това.
Съдията погледна умния си часовник, докато той мигаше, и от устните му се откъсна раздразнена въздишка.
– Трябва да се върнем в клуба.
Съдията протегна ръка към мен. Поставих ръката си в неговата, позволявайки му да ме придърпа защитно към себе си, като ръката му се уви около кръста ми. Брент остана малко зад нас, за да предпази гърба ми.
– Какво става? – Попитах Съдията, когато вече бяхме навън и вървяхме към мотора му.
– Саботаж ми се обади. Призракът също иска да те види. – Информира ме Съдията.
Спрях на място и вперих поглед в тъмните очи на Съдията, който се обърна към мен. Сърцето ми биеше двойно в гърдите и усетих как пристъпът на паника се забива в гърлото ми.
– Съдия… – промълвих.
Моят човек хвана лицето ми в големите си, загрубели ръце и приклекна малко, така че да е на нивото на очите ми, вместо да се извисява над мен, както правеше обикновено.
– Запомни, диоса, независимо какво ще избереш да правиш, ти винаги си моя кралица, разбра ли? Няма никой друг за мен. Никой никога няма да заеме твоето място.
– Готов ли си да ме предадеш на Призрака? – Попитах тихо, а страхът ме стискаше за гърлото при мисълта, че ще загубя Съдията. Този човек означаваше за мен толкова, колкото и Призрак. Не можех да изгубя и него, по дяволите.
Съдията въздъхна уморено, когато продължихме да вървим.
– Да. – Каза той. Примигнах, за да отхвърля сълзите. – Никога няма да те накарам да избираш, Джеса. Обясних ти го в момента, в който се съгласи да бъдеш с мен. – Напомни ми той. – Обещах ти, че никога няма да диктувам ходовете ти, няма да те накарам да напуснеш работата си и няма да те задържа, ако искаш да се върнеш при Призрака. Ти си свободна жена.
Загледах се в земята, докато се придвижвахме към мотора му. Щом стигнахме до него, той се обърна с лице към мен, като протегна ръка, за да наклони брадичката ми нагоре, така че да бъда принудена да погледна към него.
– Не искам да изглеждаш толкова разкъсана, Джеса. – Каза ми той. Долната ми устна потрепери, а очите му омекнаха. – Винаги съм твой, независимо какво ще избереш. – Напомни ми отново той, тонът му беше мек и нежен.
– Той вече е тук, нали? – Попитах тихо.
Съдията кимна. Една сълза се плъзна по бузата ми. Съдията се наведе и притисна устни към сълзата, като я улови по средата на падането.
– Не можеш да се криеш вечно, диоса. Ти си силна и си пораснала толкова много, откакто си тук. Можеш да се изправиш пред него. – Увери ме той. – Сега ти си кралица – моята кралица. Прегърни тази глупост.
Той се наведе и пое устните ми със своите, като ме придърпа към себе си, докато го правеше. Веднага свързах ръцете си около врата му, движейки устните си с неговите, докато той галеше тила ми. Брент прочисти гърлото си и Съдията бавно разтвори устни, като погледна брат ми.
– Саботаж става все по-нетърпелив. – Обясни той, докато държи телефона си, а на екрана се вижда името на Саботаж.
Без да каже нито дума повече, Съдията грабна каската ми изпод седалката си и ми я подаде. Пристегнах я на главата си, докато той разпъваше мотора си, като ми правеше жест с глава да се кача зад него. Аз се плъзнах зад него, като веднага обгърнах с ръце кръста му, стиснах в юмруци елека му, докато притисках предната част на тялото си към гърба му.
Боже, моля те, дай ми силата, от която се нуждая, за да преживея да видя отново Призрака.
***
Призрака стоеше до Саботаж пред вратата на клуба, когато се качихме на площадката. Слязох от задната част на мотора на Съдията, след като той паркира. Съдията слезе и протегна ръка за каската ми. Мълчаливо му я подадох и го наблюдавах как я слага под седалката си, а веднага след това протегна ръка, за да свърже пръстите си с моите.
Очите на Призрака се спряха върху ръцете ни. Преглътнах трудно, а стъпките ми се забавиха за момент. Съдията ме погледна, когато пръстите ми се стегнаха около неговите, и спря, обръщайки се с лице към мен.
– Имаш подкрепата на моя клуб. – Напомни ми той. Кимнах. – Всеки мъж в моя клуб се прекланя пред теб. А сега бъди силна. – Нареди ми той. – Ти си шибана кралица.
С това той започна да върви обратно към клуба, минавайки покрай Саботаж и Призрака, както и останалите членове на клуба, които бяха влезли с тях, без да кажат нито дума.
– Чапъл. – Каза им Брент.
Без да пуска ръката ми, Съдията ме поведе към параклиса. Тук към жените се отнасяха по много по-различен начин. Разказваха ни какво се е случило в клуба. Съдията не вярваше, че жените трябва да се държат в неведение – казваше, че това е глупаво, защото никога не сме били наясно със заплахите, които ни заобикалят.
Според него как щяхме да се защитим, ако не знаехме от какво трябва да се защитим?
Съдията седна на стола си, а аз застанах зад него, сложих ръка на рамото му, за да почерпя малко сила от него, докато двата клуба се подаваха в стаята, което мигновено накара параклиса да се почувства затворен и задушен. Можех да усетя погледа на Призрака върху мен, но той държеше устата си затворена, което беше шокиращо. Старият Призрак вече щеше да си е изпуснал нервите.
– Джеса. – Пол – насилникът на Съдията – се обади, когато влезе в стаята. Мълчаливо го погледнах. – Предполагам, че работата е минала гладко? – Попита той.
Усмихнах му се и кимнах. Той ми хвърли бърза усмивка в отговор, преди да заеме мястото си на масата. Съдията се протегна и стисна ръката ми, преди да сложи ръка на облегалката на стола си, а другата му ръка почукваше тих ритъм на масата.
– Тя беше красива – както винаги. – Коментира Съдията, което ме накара да се усмихна към него, а сърцето ми се стопли. Той никога не успяваше да ме накара да се чувствам по-малко от съвършена и красива.
Той грабна чукчето си, когато вратите на параклиса се затвориха зад последния член на „Учениците на краля“, и го удари по масата, привеждайки стаята в ред.
– Дивите врани са яздили с часове, за да дойдат тук. Саботаж, искаш ли да обясниш на моя клуб защо си тук? – Попита Съдията, като даде думата на Саботаж.
– Две причини. – Каза Саботаж, като гласът му звучеше авторитетно. – Първо, за да проверя как е Джеса. – Той ме дари с малка усмивка. Отвърнах му, въпреки че стомахът ми се свиваше от притеснение. – И второ, един от моите хора иска да прехвърли клубовете.
Погледнах към Призрака, който спокойно ме наблюдаваше. Пръстите ми се стегнаха върху рамото на Съдията. Червата ми се изкривиха от тревога и страх. Това не можеше да се случи.
Моля те, не позволявай това да е Призрак.
– Нямаме никакви места, През. – Дайлън – пътният капитан – заговори, като погледна към Съдията.
– Нямаме място за капелан. – Каза му Съдията. В страх и тревога дръпнах очи надолу към Съдията.
Той, по дяволите, нямаше да го направи. Съдията не би ми направил тази гадост, нали?
– Съдия. – Предупредих, а емоциите ми се бореха в мен. Чувствах се предадена от Съдията – наранена. Не можех да повярвам, че той е обмислял тази гадост.
– Призракът би искал да се прехвърли в този клуб като капитан на пътя. – Информира ни Съдията. Погледнах към Призрака, лицето ми пребледня. Изражението му така и не се промени.
Прииска ми се да повърна.
– Дайлън, знам, че съпругата ти е бременна, и знам, че би предпочел да си вкъщи с нея колкото се може повече. Готов съм да ти дам празното място на капелан, ако се откажеш от заплатата си за Призрак.
– Не! – Изкрещях, като дръпнах ръката си от рамото на Съдията. Съдията се изправи, извисявайки се над мен. В очите ми се появиха сълзи, докато гледах краля си, а ръцете ми трепереха, докато долната ми устна трепереше. Прехапах я силно, опитвайки се да не изкрещя.
Той ме хвана отзад за врата, докосването му ме заземи.
– Диоса – каза тихо Съдията – ти се нуждаеш от него и знам, че няма да се върнеш у дома при него.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Не можеш да ми направиш това. – Задуших се. – Аз не го искам тук. Недей да го правиш, Съдия. Вярвах ти.
Съдията въздъхна тихо.
– Джеса…
Прекъснах го, игнорирайки яростта, която проблесна в очите му за част от секундата, преди да я задуши.
– Ще се противопоставиш на това, което искам? – Попитах го.
Съдията кимна веднъж. Свих устни в устата си, за да не се разплача.
– Имаш нужда от това, Джеса. – Каза ми тихо той. – Щях да го изпратя да си върви, ако кажеш думата, но точно това ми доказва, че имаш нужда от него тук.
Погледнах го през сълзите си.
– Мразя те. – Изригнах.
Обърнах се, за да се отдръпна от него, като не исках нищо друго, освен да напусна стаята, но той ме хвана за китката и ме дръпна обратно към себе си. Бързо обхвана шията ми и наклони брадичката ми нагоре с палеца си, като покри устните си с моите. Не можах да се сдържа, когато му се отдадох, стиснах елека му в юмруци, докато сълзите ми се стичаха по бузите ми, имаха солен вкус върху устните ми, докато го целувах обратно.
Той прекрати целувката почти толкова бързо, колкото я беше започнал, отдръпна се, за да погледне в очите ми.
– Независимо от всичко, Джеса, аз винаги ще бъда твоят крал, разбираш ли? – Напомни ми той. Преглътнах трудно. – Независимо от всичко. – Обеща той.
Погледнах към Призрака. Чертите му бяха изкривени от ярост, ръцете му бяха стиснати отстрани.
– Махни шибаните си ръце от нея. – Изръмжа Призракът. Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Съдията затегна хватката си върху мен, а очите му се присвиха към Призрака по смъртоносен, заплашителен начин.
Мигновено всички Ученици на краля се изправиха от местата си, на лицата на всеки от тях се появиха убийствени изражения, като някои от тях посегнаха към оръжията си. Паническият дъх се изплъзна от дробовете ми. Съдията придърпа главата ми към гърдите си, притискайки ухото ми към сърцето си, като ме предпазваше от паника.
– Спрете се. – Изръмжа Брент на мъжете от „Учениците на краля“. Той насочи пръста си към бившия ми. – Затваряй си шибаната уста, Призраче. Нямаш никаква шибана представа какво имат заедно Съдията и Джеса. Ако искаш да имаш шанс да бъдеш избран в този шибан клуб, ще си затвориш устата и ще уважаваш това, което двамата имат заедно.
Съдията притисна целувка към челото ми. Погледнах към него.
– Бъди силна, Диоса. – Каза ми тихо той. – Каква си ти?
Вдишах дълбоко и разтреперано.
– Кралица. – Прошепнах.
Той ми кимна веднъж, преди да се върне на стола си, но застанах до него, когато ме придърпа към себе си, а ръката му се уви около кръста ми – притежателски жест – който, разбира се, не ми пречеше. Чувствах се сигурна, когато бях държана от него по този начин.
– Дайлън, съгласен ли си с предложението ми? – Попита Съдията.
Дайлън погледна Призрака.
– Стига да се научи да уважава теб и Джеса, съм съгласен. В противен случай с удоволствие ще запазя проклетото си място на пътен капитан.
– Призрак? – Попита Саботаж своя капелан.
Призрак кимна веднъж, давайки своя отговор – окончателно подпечатал съдбата ми с него. Съдията свика гласуване и то получи стопроцентова подкрепа, което официално направи Призрака пътен капитан на Учениците на краля.
Съдията стисна ръката си около кръста ми, гледайки ме надолу, докато Призрак започна да отмята елека си, предавайки го на Саботаж. Той се наведе и натисна целувка в горната част на главата ми. Затворих очи, а болката разяждаше сърцето ми.
– Бъди силна, кралице моя. – Каза тихо Съдията.
Назад към част 9 Напред към част 11
