Глава 9
ПРИЗРАКА
– Ти, шибан идиот! – Изкрещя ми Рейна веднага щом влязох в клуба.
Какъв, по дяволите, беше нейният проблем?
– Не сега, сестричке. – Измърморих, докато се насочвах към бара, без да искам да правя нищо друго, освен да се напия.
– Знаеш ли какво си направил?! – Изкрещя ми тя. Аз просто я погледнах с празен поглед на лицето. – Не ме гледай по този шибан начин, Джони! – Изкрещя, използвайки истинското ми име. Боже, беше ядосана. – Тя си тръгна!
Повдигнах рамене, като се насилих да не ми пука, макар че при споменаването на това, че си е тръгнала напълно – ме пречупи. Но се отърсих от това. Тя не ме беше обичала – никога не се беше интересувала истински от мен. Аз бях следващият избор, защото Хатчет не я искаше.
Аз не бях на второ място след никой мъж.
– Ти си проклет идиот. – Развика ми се Хатчет от позицията си на една от масите, на които седеше с Матю и Лейла, а бебето спеше в ръцете на Лейла.
Свих очи към него, като нямах търпение за шибан бой. Исках да му разбия шибаното лице.
– Ти си последният шибан човек, който искам да ми говори в момента. – Изръмжах.
– Твърдо, задник. – Скара ми се Хатчет. Аз изръмжах. – Джеса получи посланието, че не я искаш, пич, и продължи нататък. Онази жена, която току-що захвърли, те обичаше, Призраче, и ти току-що я пречупи. Никога не съм виждал някой да се затваря така, а тя се затваряше бързо.
Почувствах напрежение в гърдите си, но го пренебрегнах и само свих рамене, докато си наливах питие.
– Няма да бъда нейният шибан втори избор. – Заявих твърдо.
– Ако наистина вярваш, че си бил просто втори избор за нея, значи си по-тъп, отколкото си мислех. – Смело заговори Лейла.
Гневът замъгли погледа ми. Единствените жени, на които някога съм позволявал да ми говорят така, както тя току-що го направи, бяха Рейна и Джеса. Тя беше превишила шибаните си граници.
– Научи си шибаното място! – Изръмжах ѝ.
Тя се отдръпна от мен. Хатчет скочи от стола си в същия момент, в който Тор скочи, за да го задържи.
– Гледай как говориш с моята жена! – Изкрещя ми Хатчет.
– Ебати напомни на жена ти за нейното проклето място и няма да се налага да го правят други хора! – Отвърнах му с лай, докато блъсках бутилката с тъмен алкохол върху бара.
– Стига толкова! – Изръмжа Саботаж, когато излезе от параклиса с Хейли на бедрото си. – Хатчет, махай се оттук и си отдъхни. – Заповяда той.
Погледна към нашия президент, а гърдите му се издигаха от ярост.
– Ако още веднъж говори така с Лейла, кълна се в шибания Бог, президент, ще си намериш нов капелан. – Изръмжа той, преди да напусне клуба.
– Аз ще отида с него. – Каза Скорпион, като последва Хатчет.
Саботаж ме погледна. Аз му отвърнах с поглед.
– Разбирам, че с Джеса сте се скарали – каза той – но това, което ѝ каза, беше недопустимо, Призраче. Да хвърлиш шибания ѝ аборт в лицето ѝ по този начин беше шибана долна постъпка. Може и да не сме най-приличните мъже на този шибан свят, но всички в тази стая знаят, че е по-добре да не се принизяват до това проклето ниво.
Аз само свих рамене и се върнах да си налея един шот. Грим стоеше до него. Въздъхнах раздразнено.
– Предложихме ѝ защита в тези стени, Призраче. – Каза Грим. Поставих бутилката обратно и просто го погледнах. – Единственият мъж, към когото тя гледаше, я накара да се чувства всичко друго, но не и в безопасност. Използва единственото нещо, което знаеше, че ще я нарани, срещу нея. Всички мъже, които стоят в тази стая, може да са разбойници, но ние не се отнасяме с жените тук като с гадове.
Аз само измърморих, без да си правя труда да отговоря.
– Искам твоята нашивка, Призрако. – Каза Саботаж.
– Какво? – Поисках, без да съм сигурен дали съм го чул правилно. Той сериозно ме лишаваше от нашивката ми заради една шибана жена?
– Предложихме на Джеса защита в тези стени, Призраче. Тя беше жертва на най-лошия вид насилие. Понасял съм много гадости от всички вас, но това е то. Това е границата за мен. – Каза Саботаж. – Твоята нашивка, Призрако. – Той протегна ръка, когато не помръднах. Стиснах зъби. – Ще си я получиш обратно, когато докажеш на мен и на останалите мъже в този клуб, че можеш да поставиш дълга си над чувствата си. Джеса никога не трябваше да се чувства така, сякаш трябва да си тръгне.
– Саботаж, чакай… – Заговори Рейна, като очите ѝ се стрелкаха между мен и моя президент.
Инк поклати глава към нея, придърпвайки я обратно към себе си, за да я накара да мълчи. Стиснах челюстта си, ярост като никоя друга нахлу във вените ми. Не можех да повярвам на тази глупост.
– Сега, Призрак. – Каза Саботаж, а ръката му все още беше протегната.
Свалих коженото си яке и го погледнах, докато смъквах нашивката си от него. Хвърлих я към него, докато навличах коженото си яке обратно. – До час ще изнеса нещата си от стаята на горния етаж. – Изръмжах, докато се обръщах и се втурвах нагоре по стълбите към апартамента си.
Това беше шибана глупост.
***
Гледах как Инк спира по алеята на жилището ми. Никога не съм оставал тук. Къщата беше с минимално обзавеждане, а в хладилника имах само две бири. Всичко останало трябваше да изхвърля, защото беше с изтекъл срок на годност. В килера имаше кутия крекери, но това покриваше количеството храна, с което разполагах.
Всичко, което имаше значение за мен, беше отнето, а аз нямах какво да правя цял ден, освен да седя на тази шибана веранда и да мисля за всички гадости, които бях направил.
И започнах да съжалявам за думите си към Джеса. Дори се опитах да ѝ се обадя, за да я накарам да се прибере вкъщи и да се разберем, но телефонът ѝ беше изключен – направо на гласова поща.
Инк се изкачи по стълбите на верандата ми и седна на стола до мен, докато двамата се взирахме в гората около къщата ми.
– Не беше лесно за Саботаж да поиска твоята нашивка, братко. – Каза той, за да наруши тишината.
Помрънках. Инк въздъхна, прокарвайки пръсти през косата си.
– Саботаж се обаждаше на Джеса отново и отново, но тя блокираше всичките му обаждания. Свърза се с Брент, но Брент каза, че тя няма да се върне. – Потрих ръце по лицето си. По дяволите, бях се прецакал. – Мисля, че той каза, че думите ѝ са били „няма да се върне на място, на което вече не се чувства добре дошла и ще се чувства неудобно“.
Отпих само глътка от бирата в ръката си, без да си правя труда да кажа нещо.
– Никой от нас не е светец, Призрак. – Каза ми тихо той. Въздъхнах. – Всички сме имали своя дял от прецаквания и със сигурност всички сме имали своя дял от караници с жените си. Но, братко, Саботаж беше прав. Да ѝ хвърлиш аборта по този начин беше нисък удар. Ти си нашият капелмайстор – получи това място на масата, защото се предполага, че си най-разумният от всички нас. – Напомни ми той.
Кимнах в знак на съгласие.
– Беше нисък шибан удар. – Признах си, като в съзнанието ми проблесна съкрушеното изражение, което се бе изписало на лицето на Джеса, когато ѝ бях казал това. Преглътнах трудно. – Опитах се да ѝ се обадя, но телефонът ѝ отиде на гласова поща.
Беше толкова погрешно от моя страна да ѝ направя това – да ѝ го кажа – но исках да я нараня толкова, колкото тя беше наранила мен.
– Не мисля, че тя ще остане в клуба на Съдията. – Каза Инк, като ме погледна. – Поне не веднага.
Извърнах глава, за да го погледна.
– Какво искаш да кажеш, че няма да остане? – Попитах, като седнах по-изправен на стола си. – Тя замина с брат си. – Напомних му.
Инк поклати глава.
– Просто интуитивно усещане, Призраче.
Мразех интуитивните усещания на Инк. Те винаги бяха дяволски прави.
– Какво, по дяволите, планира да прави тогава? – Изръмжах. Мразех това, че вече не знаех за какво е тръгнала и дали е добре. Бях шибано притеснен. – Тя не може да се грижи за себе си – не и ако може все още да има хора, които да я преследват.
Инк сви рамене.
– Брент няма да каже на нашия клуб нищо за нея. – Каза ми той. – Той изясни това по телефона на Саботаж. За него кръвта е преди лоялността към заплатата и всички видяхме, че това се доказа, когато каза на Съдията, че остава – дори не го попита – просто каза.
Въздъхнах уморено, като прокарах ръце по лицето си. Не знаех откъде да започна, за да се опитам да поправя тази гадост. Бях се забил в дълбока дупка. Всичко, което исках, беше Джеса, а аз бях прецакал всичко, като мислех с шибаната си ярост.
Инк се изправи.
– Просто се съсредоточи върху това да си върнеш нашивката, братко. – Каза Инк. – Знам, че с теб невинаги сме на едно мнение за някои неща, но ти си брат на Рейна. В момента тя е разстроена, че са ти отнели нашивката, и е разстроена, че си прогонил една от приятелките ѝ. Просто се съсредоточи върху това да се върнеш, а аз ще ти помогна да разбереш тази каша с Джеса по пътя, ясно?
Кимнах в знак на благодарност. Той ме потупа по гърба, докато слизаше по стълбите.
Джеса, хубаво момиче, толкова много съжалявам.
Назад към част 8 Напред към част 10
