Глава 12
ДЖЕСА
Съдията хвърли една кутия на леглото, докато аз бавно седях и разтривах очите си, докато се прозявах.
– Иди и направи това. – Нареди ми той.
Погледнах надолу към кутията, а дъхът ми задушаваше гърлото, докато я гледах с ужас.
– Съдия… – Прошепнах, а гласът ми прекъсна. Страхът се заби в гърлото ми. Това не можеше да се случи, по дяволите.
– Вече знам отговора. – Каза ми той. – Но ти трябва да го направиш.
Преглътнах трудно и го погледнах. Той въздъхна тихо и седна на леглото до мен.
– Помниш ли какво ти казах? Никога няма да отида никъде. – Напомни ми. Долната ми устна потрепери, а думите на Призрака звучаха в главата ми. Шибана благословия, че си направила аборт. – Ще пазя това бебе и винаги ще стоя до теб. Не си сама. Просто направи теста, диоса. – Подкани ме.
Кимнах, безмълвно се смъкнах от леглото и отнесох кутията в банята. Когато приключих, поставих теста на плота. Съдията отвори вратата на банята и се облегна масивното си тяло на рамката на вратата, като ме проследи с очи.
– След колко време ще можеш да погледнеш теста? – Попита.
– Три минути. – Казах му. Потърках дланите си върху ризата, с която бях спала, ръцете ми трепереха. – Как позволихме това да се случи? – Попитах Съдията.
Той въздъхна.
– Онази една пиянска нощ, която имахме. – Напомни ми. – На следващата сутрин ти взе хапче с план Б, но не мисля, че подейства.
В очите ми се появиха сълзи, но ги отблъснах.
Наистина ли бях готова да имам дете? Бях толкова шибано изкривена отвътре – разкъсвана между двама мъже. Каква майка щях да бъда изобщо?
Съдията ме придърпа към себе си, обгръщайки ме с ръка, докато чакахме тестът да отчете резултада.
– Не мисля, че трябва да чакаме толкова дълго, Диоса. – Каза след малко той. Отстъпи ми назад, за да може да вземе теста. – Бях прав.
Погледнах надолу към теста, а думата „бременна“ се взираше в мен. Преглътнах трудно, а сълзите се събраха в очите ми и се разляха по бузите ми. Съдията изхвърли теста в кошчето за боклук и хвана лицето ми в ръцете си, притискайки устни към моите.
– Бъди силна, Диоса. – Напомни ми той. – Ти не си сама. Ще пазя това бебе, Джеса. Всяко дете, което имам с теб, е дар – съкровище. Никога не се съмнявай в това, кралице моя.
Той отметна ризата, която носех, през главата ми, а след това ръцете му се плъзнаха по извивките ми. Изстенах тихо, като се извих в докосването му. Ръцете му се движеха по извивките ми съблазнително бавно, докато стигна до лентата на бикините и бавно ги плъзна надолу по краката ми, а устните му следваха ръцете му.
Той се изправи до пълния си, висок ръст и след това се измъкна от панталона си, с които беше спал, заставайки красиво гол пред мен. Облизах си устните, а ръцете ми се издигнаха нагоре, за да преминат по изваяната му коремна преса и мускулестите му гърди.
Той ме поведе назад към душа и ме притисна към хладните плочки, след като влязохме вътре. Устните му работеха с моите, докато той сляпо се пресегна и включи душа. Задъхах се, когато ледената вода ме обля, а веднага след това изстенах, когато топлото му докосване се конкурираше с хладината на водата.
И за нула време започнах да викам името на Съдията.
***
Облегнах се назад към Съдията, докато той прокарваше пръстите си по кожата ми, измивайки тялото ми вместо мен.
– Снощи говорих с Призрака. – Каза ми той, като развали спокойния ни момент.
Останах безмълвна, чакайки го да уточни. Той притисна нежна целувка към шията ми.
– Уведомих го, че няма да те накарам да избираш и че никога няма да те пусна да си тръгнеш. – Той прокара голямата си ръка по все още плоския ми корем. – Особено след като вече си бременна, диоса. – Тихо ме осведоми той.
– Защо ми казваш това? – Попитах, като мразех как гласът ми се пречупваше, докато мислех за Призрака – мислех за мъжа, който завинаги щеше да държи част от сърцето и половината от душата ми.
– Защото искам ти да бъдеш и с него, Джеса. – Каза ми честно той. Тялото ми се напрегна при думите му, а умът ми се замъгли от неверие. Дали го бях чула правилно? – Няма да те карам да избираш. Имаш нужда от него точно толкова, колкото и от мен. Аз имам само половината от сърцето ти, Диоса. Другата ти половина е с него. Искам да бъдеш цяла и щастлива.
– Щастлива съм. – Отговорих му, макар че не можех да отрека болезнената болка, която се появяваше в гърдите ми всеки път, когато мислех за Призрак.
– Този поглед в очите ти ми говори друго, Джеса. – Каза ми тихо той, като ме обърна с лице към себе си. – Ако той се приближи до теб, искам да говориш с него – да се разберете с него. Имаш нужда от него, кралице моя.
Прокарах очи по лицето му – толкова объркано. Дали Съдията си беше загубил ума някъде? Този мъж никога не би ме споделил с друг. Това противоречеше на всичко, в което вярваше.
– Как си съгласен с това? – Попитах го тихо.
Той притисна устни към челото ми.
– Защото те обичам прекалено много, за да бъда егоист, Диоса. – Каза той, и за първи път ми казва, че ме обича. Шокираните ми очи срещнаха неговите. Той прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – Не очаквам да чуя да ми отвърнеш със същото. Просто трябва да знаеш това. Винаги ще те обичам, кралице моя. За мен няма нито една друга душа.
Облегнах чело на гърдите му.
– Ти си твърде добър за мен, Съдия. – Прошепнах, докато обгръщах с ръце мускулестото му тяло, обичайки сигурността, която чувствах с него.
Той ме обгърна с ръце, докато прокарваше пръсти по гърба ми.
– Не; просто те познавам, Джеса, и разбирам нуждите ти. – Нежно ми каза той.
***
Влязох в гаража и намерих Призрака под една кола. Колин му подаваше гаечен ключ, а Дайлън беше под капака на същата кола. Колин ме видя пръв.
– Здравей. – Обади се той. – Как се чувстваш, момиченце? – Попита ме.
– Добре. – Отговорих му, като се облегнах на входа и кръстосах ръце на гърдите си, докато очите ми се стрелкаха към Призрака, който се измъкваше изпод колата. Очевидно вече се беше настанил добре тук и се чувстваше като у дома си.
– Притеснявахме се за теб, момиче. – Каза ми Колин. Обърнах очи обратно към него. – Това беше доста силно повръщане снощи. Никога преди не съм те виждал толкова зле, Джеса.
Съдията застана зад мен, а ръцете му се настаниха на бедрата ми. Той притисна устни отстрани на главата ми, докато аз се отпусках назад към него, като част от притеснението ми изчезна сега, когато той беше с мен. Той защитително прокара ръка по корема ми.
– Бъди готов за още много такива неща. – Казах на Колин, знаейки, че Съдията ще иска клубът му да знае за бременността ми. Той не вярваше в тайните.
– Поздравления, Джеса. – Каза ми Призракът, когато най-накрая проговори.
Присвих очи към него. Тъмните му очи срещнаха моите и аз преглътнах трудно, за момент останах безмълвна, а сърцето ми се сви болезнено в гърдите.
Шибана благословия, че си направила аборт.
Съдията хвана ръката ми в своята.
– Призрак – офис. – Нареди той, като ме дърпаше след себе си в посока към гаражния офис, без да ми даде възможност да попитам Съдията какво, по дяволите, си мисли, че прави.
Щом тримата влязохме вътре, Съдията ме настани върху бюрото и се обърна с лице към Призрак.
– Вие двамата не сте шибани непознати, така че престанете да се държите така. – Той посочи с пръст Призрака. – Говори с нея.
С това Съдията излезе от кабинета, затваряйки вратата на кабинета след себе си, оставяйки мен и мъжа, когото все още обичах толкова много – вътре заедно.
Взирах се в Призрака, а в гърдите ми се въртеше тревога. Той въздъхна, пъхайки ръце в джобовете си.
– Съжалявам, че не те послушах. – Каза тихо той. Ръцете ми започнаха да се потят. – И толкова много съжалявам, че ти подхвърлих спонтанния ти аборт по този начин. – Той преглътна шумно. Хвърлих очи към пода, а ръцете ми се стегнаха на ръба на бюрото, за да не се разплача. – Иска ми се да бях направил повече, за да защитя теб и бебето. Загубихме го още преди да сме имали възможност да разберем, че си бременна.
Сълзите плуваха в очите ми, докато се взирах в него, а думите му разкъсваха душата ми. Мъчителните му очи ме гледаха с толкова много копнеж и тъга, че това разкъса сърцето ми.
– Съдията те познава много по-добре, отколкото аз някога съм го правил. – Призна тихо. – Той знаеше, че си бременна, преди ти изобщо да си го разбрала – веднага забеляза промените в теб. – Той прокара ръце през косата си. – Никога не съм бил достатъчно добър за теб.
– Това не е вярно. – Прошепнах, а гласът ми се пречупи.
– Ама не е ли? – Попита ме той, като направи крачка към мен. Една сълза се плъзна по бузата ми. – Никога не съм те слушал. Трябваше да ме лишат от нашивката ми, за да започна дори да се опитвам да погледна по-голямата картина. Хатчет ми обясни всичко по най-добрия възможен начин, а аз никога през живота си не съм се чувствал като толкова голяма гад. Бях те отблъснал заради някаква глупост, която се е случила между теб и него преди шибани години.
Той издиша тежко.
– Убива ме да те виждам толкова щастлива с Съдията. – Призна той. – Но нямам никого другиго, когото да виня, освен себе си. На практика те хвърлих право в скута му.
Долната ми устна потрепери, докато поредната сълза се плъзна по бузата ми.
– Мразя, че не мога да бъда мъжът за теб, Джеса. – Призна съкрушено. – Толкова много съжалявам.
С това той излезе от офиса, оставяйки ме да плача. Заплаках и отпуснах лице в ръцете си, раменете ми се разтрепериха.
Никога не бях искала това за нас.
Никога не съм искала да нараня Призрака.
Но всеки път, когато се обръщах, изглеждаше, че това е всичко, което съм способна да му направя. Бях вкарала този измъчен поглед в очите му – от първия ден – и въпреки това той продължаваше да се опитва.
Бях запазила собствените си тайни от него – тайни, които в крайна сметка бяха разрушили всичко между нас.
Призраче, толкова много съжалявам.
Назад към част 11 Напред към част 13
