Глава 14
ДЖЕСА
Седях на стола на Съдията в началото на масата, а той стоеше зад мен с цигара между устните. Той се готвеше да води църква и ние тъкмо чакахме последните няколко членове да се вмъкнат в параклиса.
Вратата се затвори, когато влезе и последният член.
– Мразя църквата толкова рано сутрин. – Измърмори Картър, докато вдишваше мириса на кафето си, преди да отпие глътка.
– Доставката на оръжия ще се забави. – Заяви Съдията, докато гасеше цигарата си в пепелника пред мен. – Рок беше арестуван вчера вечерта. Клубът му задържа всички доставки, докато нещата се успокоят в техния край.
– Какво, по дяволите, ще правим тогава, През? – Попита Дайлън, като се облегна на стола си. – Обещахме тези шибани оръжия на Амбероза. Тя няма да е щастлива, когато разбере, че не можем да ѝ ги доставим.
– По дяволите, това е последното шибано нещо, от което се нуждаем в момента. – Измърмори Брент. – Не знам кой е по-страшен – Амбероза или Джейдън.
– Ще се обадя на Купър. – Заговори Призрака, като насочи вниманието ми към него. – Ще видя дали той може да ни осигури пратка оръжия за това, за да не настъпваме никого.
Погледнах към Съдията. Не беше тайна, че Купър и Съдията не се разбираха. Двамата мъже се ненавиждаха и макар че Съдията работеше с устава на „Хоуп“ на „Дивите врани“ MC, двамата с Купър стояха далеч един от друг. Изглеждаше, че винаги са се сблъсквали с главите си. Купър мразеше мълчанието на Съдията – мразеше това, че никога не можеше да разбере какво мисли този човек. А Съдията? Просто му беше трудно да търпи майката на чартърния президент на СКМЦ.
Изглеждаше, че Съдията се замисля за момент, преди да кимне.
– Продължавай и му се обади. Не знам доколко ще прояви желание, но си струва да опиташ.
Призрака стана от масата, отивайки да вземе защитения телефон. Съдията плъзна ръката си по рамото ми, като я стисна нежно, докато гледах как Призрак заема място обратно на масата, набирайки номера на Купър от сърце. В стаята цареше тишина, докато слушахме как звъни.
– Какво? – Излая Купър, когато отговори.
– Аз съм Призрака. – Каза му той. Тишината посрещна ушите ни. Преглътнах трудно. Тишината означаваше, че Купър е ядосан. – Имам нужда от услуга.
– Вече съжаляваш за решението си да напуснеш моя шибан клуб ли, Призрако? – Попита той. – Не помагам на шибаните Ученици на краля и ти знаеш това. Трябваше да се замислиш за това нещо, преди да напуснеш шибания ми MC.
Призрак се намръщи и пръстите му леко почукаха по масата. Беше станал нетърпелив. Призрака и без това беше откровен човек, а сега, когато вече не отговаряше на Купър? Знаех, че може да бъде и ще бъде истински шибан задник.
– Престани да говориш глупости, Купър. – Избухна той.
– Кой, по дяволите – Изръмжа Купър, но Призрак го прекъсна.
– Вече не ти отговарям, Купър. – Напомни му Призрака. Преглътнах трудно и ръката ми се вдигна, за да хване тази на Съдията. Той нежно обви пръстите си около моите в отговор. – А сега, ако млъкнеш за пет секунди и слушаш, ще разбереш защо, по дяволите, се обаждам. – Изрепчи се Призрак на бившия президент на майчината си харта.
Купър остана безмълвен, но знаех, че кипи. Купър не можеше да понася да му се говори отстрани, но знаеше, че да се ебе с един от хората на Съдията ще предизвика бой, който не искаше да започва.
– Арестуваха Рок. – Започна Призрак. Купър изруга. – Трябваше да има пратка оръжия за Учениците на краля, но клубът на Рок спря всичко, докато Рок е затворен. Твърде много очи са насочени към тях в момента.
– За кого беше пратката? – Попита Купър делово.
– Амбероза. – Информира го Призрака. Купър изруга. – Знам, че ти и тя имате някаква сделка. А също така знаем, че хората, с които Амбероза се занимава, не са за прецакване. Ако тя не получи тази пратка, ще избухне проклета война и всички ние ще бъдем въвлечени в нея.
– Майната му. – Изръмжа Купър. – Колко оръжия?
Призрак му каза броя. Купър въздъхна.
– Мисля си – дай ми малко време. – Всички от нашия край останаха безмълвни. – Имам пратка, която ще пристигне тази вечер. В нея ще има достатъчно допълнителни количества, за да стигне до вас. Срещам се с доставчика в десет часа тази вечер. Кога ще ви трябват тези оръжия?
– Утре вечер. – Информира го Призрака.
Купър въздъхна с раздразнение. Това щеше да вкара Купър в напрегнат като дявол график, а той мразеше тази гадост.
– Веднага щом се справим с оръжията, ще се отбием при вас. – Каза Купър. – Дръжте си ушите отворени. Ще се свържа с вас.
След това той затвори. Съдията кимна веднъж на Призрака в знак на благодарност. Някой почука на вратата на параклиса и по команда на Съдията един от висаджиите в клуба подаде глава на вратата.
– Клубът се нуждае от момиче за смяна. – Каза Емили. Въздъхнах. Вече не се чувствах добре, но ако някой не покриеше смяната на това момиче, клубът щеше да остане без пари тази вечер. – Едно от момичетата се обади, че е болно. Опитах се да се обадя на Джеса, но тя не вдигна.
Изправих се от стола. Очите ѝ се разшириха от шок. Беше едно от новите момичета – все още не знаеше как се случват нещата тук – затова знаех, че е шокирана да ме види в параклиса с всички мъже.
– Кажи им, че съм на път. – Казах ѝ.
– Момиче за смяна? – Попита Призракът, когато Съдията удари чукчето, прекратявайки църквата.
– Тя работи в клуба, който притежаваме. – Информира Брент Призрака. Призрак стисна челюстта си. – Тя е танцьорка. – Наблюдавах как очите на Призрака пламнаха от ярост, преди да я потисне.
Призрака ме изучаваше за момент, преди да погледне към Съдията.
– Тя получава ли защита, когато работи?
Съдията кимна веднъж.
– Брент и аз винаги сме там заедно с още няколко членове на клуба по всяко време, когато тя работи. – Информира го Съдията. – Аз защитавам моята кралица. – Съдията се наведе и допря устни до слепоочието ми, откъсвайки очите ми от Призрак, когато го погледнах нагоре. – Иди да се приготвиш. Трябва да тръгнем скоро.
Хвърлих последен поглед към Призрака и с изненада видях, че е спокоен. Старият Призрак досега щеше да разруши стаята.
Поклатих глава и излязох от стаята, знаейки, че Призрак и Съдията ме следват.
Беше време да видя дали Призрак наистина е готов за това, което съм сега. Бях избягала в танците и щях да го правя, докато мога – бременна или не. И знаех, че Съдията няма да ме спре.
***
Обвих се около пилона, като използвах мускулите на краката си, за да мога да вися назад, оставяйки косата си да се влачи по пода. Бавно се завъртях надолу и пропълзях през сцената до ръба. Обърнах се с гръб към тълпата и коленичих, подскачайки със задник в такт, докато прокарвах ръце през косата си, поглеждайки през рамо с чувствена усмивка.
Очите ми се спряха на Призрака, а след това на Съдията. И двамата мъже се бяха облегнали на задната стена и ме гледаха с разгорещени погледи. Продължавах да ги гледам, докато се обръщах настрани и се облягах назад, извивайки гръб, докато прокарвах ръце по бедрата си, плъзгайки ги по путката си, преди да се протегна и да стисна гърдите си.
Чух как едно от момичетата внезапно изкрещя за помощ отзад над оглушителния шум на музиката. Знаех, че Призрак и Съдията не я чуват – бяха твърде далеч. По дяволите, аз едва я чувах, а бях най-близо до задната стая.
Скочих и се втурнах зад завесата, пренебрегвайки гневните гласове на мъжете и някои жени. Завъртях се зад ъгъла, стискайки челюст пред сцената, която се разкри пред мен. Един от клиентите се беше промъкнал в задната част и ръката му беше слязла в панталоните на момичето. Тя го молеше да спре, бореше се срещу него, но на него не му пукаше.
Мразех мъже като него и в този момент бях изключително благодарна, че имам Съдията и армия от мъже, готови да ме защитят и да ме предпазят от подобни гадости.
Изтичах напред и го дръпнах от нея. Дръпнах момичето зад себе си, като се принудих да застана силно пред мъжа. Знаех, че идва Съдията или Призракът – ако не и двамата. Да се втурнеш от сцената по този начин? Съдията щеше да е в проклетия си бяс, щеше да разбере веднага, че нещо не е наред.
Ако този човек искаше, знаех, че може да ме повали в безсъзнание с един удар. Просто се молех да успея да защитя това момиче достатъчно дълго, за да могат хората ми да се върнат тук при мен.
Момичето хлипаше зад мен. Тя беше една от новите. Още дори не бях имала възможност да науча името ѝ, а тя вече беше подложена на сексуално насилие.
Мразех, че тази гадост се случваше на жени като нас.
Мъжът замахна с ръка, за да ме удари, но китката му беше хваната. Както бързо беше хванал ръката си, така бързо беше изхвърлен през стаята и се приземи на купчина върху една от масичките за гримиране, като я събори със себе си на пода.
Картър отиде при непознатия, докато Брент, Съдията и Призракът се тълпяха около мен. Момичето зад мен хленчеше. Усещах как очите на двамата мъже ме пробягват, за да се уверят, че съм добре. Кимнах им веднъж, преди да се обърна към момичето.
– Хей, всичко е наред. – Успокоих я. – Той не може да те нарани отново. Как се казваш? – Попитах я нежно.
– М-Майли. – Заекна, хълцайки тя.
– Майли – казах нежно – трябва да отидеш с брат ми, добре? – Убедих я. Очите ѝ нервно се стрелнаха към Съдията, преди да се фокусират отново върху мен. Знаех, че Съдията я плаши; по дяволите, той плашеше всички. – Брент няма да те нарани. – Обещах ѝ.
Тя нервно погледна към тримата мъже, които се тълпяха около нас, и бавно кимна с глава. Внимателно я придвижих в посока на Брент. Той ми кимна веднъж и вдигна Майли на ръце, изнасяйки я от съблекалнята. Картър вече беше извел другия мъж навън, така че Майли да не го види.
– Нощта свърши. – Каза ми Съдията спокойно, когато го погледнах. Това беше единственото му условие. Ако нещо се случи, докато работя, независимо дали съм замесена или не, нощта свършваше за мен.
Кимнах веднъж в знак на разбиране. Призракът ми подаде дрехите. Щом те бяха в ръцете ми, той изведнъж хвана лицето ми в ръцете си, целуна ме, езикът му се плъзна по моя. Изстенах тихо, дрехите ми паднаха от ръцете, докато се протягах, за да прокарам ръце под елека му и по ризата му.
Призракът ме обърна и ме подпря с гръб, докато гърбът ми не се озова срещу Съдията. Съдията моментално ме хвана за бедрата, придърпвайки дупето ми обратно към себе си. Изстенах, изпитвайки физическа болка от усещането, че и двамата мъже ме докосват. Чувствах се адски добре.
– Оттук нататък ще става само по-добре. – Прошепна Съдията в ухото ми, докато развързваше дантеленото ми горнище и го оставяше да падне на пода, разкривайки гърдите ми.
– Шибано красива. – Хрипливо прошепна Призрака, докато навеждаше глава, привличайки в устата си едното ми зърно.
Задъхах се, извих гръб, когато ръката на Съдията хвана другата ми гърда, а той смучеше нежната плът на врата ми. Призракът плъзна ръце надолу по талията ми, докато не хвана прозрачните бикини, които бях облякла.
Без никакво предупреждение той ги скъса от мен, но не ми пукаше. Бях толкова погълната от всички усещания, които двамата мъже ме караха да изпитвам. Призрак плъзна ръка между краката ми, оказвайки натиск върху клитора ми. Захлипах и разтворих краката си още повече, умирайки от желание той да ме докосне. Той не ме беше докосвал от месеци, а на мен ми липсваше.
– Майната му. – Задуших се, а главата ми падна върху рамото на Съдията.
Някой почука на вратата на съблекалнята. Задъхах се и бързо се върнах на земята, разтревожена от случващото се.
– О, не, не го правиш. – Изръмжа Съдията срещу рамото ми. – Няма да напуснем тази стая, докато писъците ти не отекнат от тези стени. – Дъхът ми застина в гърлото. – Готов ли си, Призрако?
Призрак кимна веднъж и изведнъж бях повдигната, а Призрак лесно се плъзна в мен, тъй като вече бях толкова мокра за него. Съдията бързо притисна предната част на твърдото си, мускулесто тяло към гърба ми, пръстите му обработваха зърната ми, докато Призрака стискаше дупето ми в ръцете си, като хватката му несъмнено оставяше синини. Изстенах срещу устните на Призрака.
– Готова ли си за това? – Попита ме той.
Преглътнах трудно и кимнах с глава. Дали се държах като пълна курва? Да. Но исках и двамата мъже – нуждаех се и от двамата.
Призракът ме плъзгаше нагоре-надолу по дебелия си член, докато Съдията прокарваше ръце по мен, откривайки всички места, които ме караха да викам за още, а хлиповете и стоновете ми отекваха в иначе празната съблекалня.
– Трябва да свършеш, Джеса. – Изрева Призракът, докато ме хапеше по врата. Изкрещях името му, но то бързо се превърна в силен стон, когато тласъците му станаха по-бързи – по-груби – точно както обичах да бъда поемана от него.
– Тя ще го направи. – Каза му Съдията.
Съдията плъзна ръката си по предната част на тялото ми, докато пръстите му не попаднаха на клитора ми. Изкрещях, тялото ми се разтресе, когато ми дойде силно, а черни петна затанцуваха в зрението ми.
– Това е, диоса. – Изстена Съдията, докато двамата с Призрака бавно ме обработваха след умопомрачителния ми оргазъм. – Нека всички те чуят. Ти си наша. – Изръмжа Съдията.
Аз се свлякох напред, вкопчена във врата на Призрака, докато сънливостта ме заливаше. Това беше най-разтърсващият оргазъм, който някога бях изпитвала. Да го изпитам между тези двама мъже? Не бях съвсем сигурна дали ще мога да преживея нещо подобно отново. Господи, беше толкова горещо и свръхстимулиращо.
Изхлипах, когато Призрак се опита да ме отдалечи.
– Хубаво момиче, Съдията ще те държи, добре? Трябва да се почистя. Спермата ми капе по топките ми. – Каза ми той.
Изчервих се, когато той бързо ме предаде на Съдията, преди да изчезне в една от баните. Съдията седна на малката пейка до шкафчето ми и го отвори, като извади малката ми чанта, в която имаше чисто бельо и сутиен.
Уморено облегнах глава на рамото му, а от устните ми се отрони прозявка. Той притисна устни към челото ми.
– Да те гледам как се разпадаш беше толкова красиво. – Каза ми тихо Съдията. Притиснах се по-близо до него, толкова благодарна, че имам толкова невероятен мъж като него. – Казах ти, че имаш нужда и от двама ни, Диоса. – Напомни ми той. – Познавам те по-добре, отколкото ти самата се познаваш.
– Благодаря ти. – Прошепнах.
Той повдигна брадичката ми нагоре, покривайки устните ми със своите. Веднага му отвърнах с целувка, а тялото ми се отпусна в неговото.
– Ще направя всичко, което трябва, за да бъдеш щастлива. – Той се усмихна и нервните ми окончания се изкривиха. Боже, обичах, когато ме гледаше по този начин. – Освен това, като те видя толкова превъзбудена по този начин – определено си струва да те споделя, диоса. Ти си кралица – и между нас? Ще бъдеш шибана богиня.
Сгуших лицето си във врата му, докато той ми помагаше да си облека бикините и сутиена, като на практика ме обличаше, тъй като бях толкова уморена и отпаднала след този умопомрачителен оргазъм. Беше навлякъл ризата ми върху главата, когато от банята излезе Призрак.
– Готова ли е за езда? – Попита той.
Съдията кимна.
– Ще успее да се прибере у дома. – Каза му той. – Но този път я качи на своя мотор. Тя пътува дотук с мен. – Вдигнах очи към Съдията. Той никога не ми позволяваше да се кача на чужд мотор. Съдията ме целуна по устните, преди да отпусне главата ми от рамото си.
Без да се налага да ми казва, Призракът ме вдигна от скута на Съдията и ме изнесе през задния вход.
– Моите пари. – Сънливо си спомних. Бях оставила всичко на сцената, когато бях дошла да спася Майли.
– Брент вече ги има, диоса. – Каза Съдията. – Остани будна, докато се приберем, добре? Когато се приберем, тогава ще можеш да спиш.
Кимнах, като отпуснах главата си обратно на рамото на Призрака. Тихо вдишах аромата му, позволявайки му да ме успокои. Призракът ми липсваше толкова много. В гърдите ми имаше празна дупка, откакто той си тръгна от мен, и сега тази дупка бавно се запечатваше, след като той отново беше в нея.
Само се надявах, че той не си тръгва – няма да си тръгне – отново от мен.
Не бях сигурна дали ще мога да се справя с това втори път.
Назад към част 13 Напред към част 15
