Глава 3
ХАЛЕН
Генезис се намръщи към мен.
– Единственото нещо в тази част на града е училището. – После се намръщи още повече. Искаше ми се да се засмея. Знаех, че тази жена вечно ще ме държи нащрек, ако само успея да измисля начин да я накарам да се сближи с мен. – Дали си правиш някаква шега с мен в момента, Хален? – Избухна тя.
Поклатих глава към нея.
– Не – уверих я. Знаех, че като я заведа до училището на разходка, за да я подразня, ще я нараня. Можех да бъда гадняр, но дори и аз си имах граници. – Мога да бъда гадняр, но никога не бих ти направил това. – Протегнах ръка и нежно стиснах бедрото ѝ. Членът ми се втвърди в дънките при усещането за мекото бедро под дланта ми. Боже, нямах търпение да държа тези бедра отворени, докато вкарвам члена си дълбоко в нея. Дъхът ѝ застина в гърлото при докосването ми. – Просто ми се довери.
– Трудно е да го направя, когато едва те познавам, Хален – отвърна тя.
– Цялото ми име е Хален Андерсън. На трийсет и четири години съм и съм оръжеен сержант на местния моторски клуб. Собственик съм на дома си, на този пикап и на мотора си – не са нужни повече плащания. – Тя ме зяпна. – Ако направиш проверка на миналото ми, ще видиш, че съм бил арестуван многократно за наркотици и нарушаване на обществения ред. Може би ще откриеш, че преди около десет години съм бил вкаран и в рехабилитационна клиника. Оттогава съм чист. – Спрях на паркинга на училището и отворих вратата на пикапа си. – А брат ми се казва Дрейк Джонсън. Работи в Департамента за семейни и детски услуги. – Посочих с пръст към нея. – Остани тук.
Лицето ѝ се промени от зашеметено в гневно за част от секундата.
– Какво съм, по дяволите, аз – куче? – Попита тя.
Усмихнах ѝ се. Боже, тя беше адски красива.
– Не, бейби. Просто стой спокойно, добре?
Затворих вратата и влязох в училището. Точно както исках, веднага след като Рандал беше отнет от баща си, той дойде да живее при мен и засега аз бях негов приемен родител, макар че в момента работех с държавата, за да отнема правата на баща му върху него и да мога официално да го осиновя.
След като го заведох няколко пъти на лекар и терапевт веднага след като го взех, разбрах, че Рандал всъщност страда от аутизъм. Той не беше много високо в спектъра, но някои неща го разстройваха.
Например, откакто го бях взел, всяка сутрин го водех в училище чак до класната му стая и всеки ден след училище го взимах от класната стая. Един ден се бяхме опитали да не го правим и той изпадна в срив. Единственото нещо, което го беше успокоило, беше миризмата на коженият ми елек.
Терапевтът му каза, че вероятно му напомня за мен, което е неговата сигурност.
Усмихнах се на Рандал веднага щом малкото момче се появи пред погледа ми. Рандал веднага се превърна в малко кълбо от енергия и се втурна към мен, като ме обгърна с ръце.
– Здравей, татко.
Сега, когато бях негов родител, Рандал започна да ме нарича татко. Отначало терапевтът не беше много сигурен в това, но когато му предложихме да ме нарича Хален, той замълча.
Така че, татко, това беше.
– Здравей, хлапе. Готов ли си да тръгваме? Имам изненада за теб. Мисля, че тази наистина ще ти хареса.
Той ме погледна с очакване.
– Наистина? – Боже, това дете беше толкова доверчиво към мен. – Хайде да вървим!
Хванах ръката му в моята и го поведох обратно към пикапа ми, където Генезис все още чакаше, въпреки че изглеждаше малко притеснена, че седи сама в пикапа ми толкова дълго време. Щом отворих задната врата и Рандал се качи вътре, очите му се разшириха от вълнение.
– Госпожо Генезис! – Възкликна Рандал.
Генезис се обърна на седалката си толкова бързо, че се учудих, че не си е наранила врата.
– Рандал? – Прошепна тя учудено. Тя ме погледна и сълзите веднага заляха очите ѝ. – О, скъпи, ти си добре! – Възкликна тя.
Усмихнах се и затворих вратата, като заобиколих от страната на шофьора, за да мога да ни закарам до клуба.
– Сега живея с татко – каза ѝ Рандал, визирайки мен. – Той има наистина голяма къща, а аз също имам голям питбул. Татко казва, че той е там, за да ме пази.
Генезис примигна към мен, а по бузите ѝ се плъзнаха още сълзи.
– Ти… ти ми повярва? – Задави се тя.
О, Боже. Тази жена, която плачеше заради малкото ми момче, щеше да ми разкъса сърцето.
Кимнах.
– Идвам от доста тежки времена, бейби. В момента, в който ми каза за него, отидох при брат ми. Рандал е под моите грижи вече почти месец – казах ѝ.
– Благодаря ти. – Подсмръкна тя. – Толкова се притеснявах за него.
Протегнах се и хванах ръката ѝ, като нежно стиснах пръстите си около нейните.
– Вече няма причина да се притесняваш – уверих я. – Той е в безопасност и е в добри ръце, да не говорим, че е заобиколен от куп чичовци и грижовни лели. Той процъфтява.
Тя стисна ръката ми в отговор, преди да я пусне, като се обърна леко на мястото си с лице към Рандал. Той говореше с нея от километър, което наистина ме радваше. Все още се затваряше малко в клуба около другите момчета, но щом го заговореха достатъчно, успяваха да го изкарат от черупката му.
Но Рандал очевидно обожаваше Генезис, което беше още по-голяма причина да я задържи наоколо.
Тази жена беше шибано идеална за мен. Трябваше само да разбере, че и аз съм адски близо до това да бъда идеален за нея.
След като стигнахме до клуба, изпратих Рандал вътре да отиде и да подготви домашното си, за да може да започне да работи по него. Това беше рутина, която винаги имахме. Веднага след като обясних на всички какво се случва с Рандал, как го прибирам и планирам да го осиновя, Кайл промени работната ми смяна, за да мога да водя Рандал на училище сутрин и да бъда с него вечер. Клубът също ми помогна с каквото можеше.
Но когато Рандал получи сензорно претоварване, за съжаление, аз бях единственият, който можеше да му помогне. А сензорните претоварвания се случваха много по-често, отколкото ми харесваше. Това ме караше да се чувствам така, сякаш го провалям като родител, въпреки че продължавах да си напомням, че все още имам много да науча за нуждите му.
Генезис ме хвана за ръката и ме повлече към спирката, преди да успея да последвам Рандал вътре.
– Трябва да вляза при него – казах ѝ, защото знаех как може да се държи Рандал, ако нещо не е наред.
Тя ме изненада, като обви ръце около врата ми и плъзна устни по моите в кратка, прекалено кратка целувка, но все пак това накара кръвта ми да се движи по-бързо във вените ми.
– Това е моята благодарност – издиша тя.
Протегнах ръка, за да прокарам възглавничката на палеца си по долната ѝ устна, наблюдавайки как тя потрепва под докосването ми, а бузите ѝ почервеняват.
– Може би някой ден ще мога да ти благодаря подобаващо за това, че въведе това невероятно дете в живота ми – изрекох тихо. Докосвайки тила ѝ, притиснах целувка към челото ѝ, защото ако отново целуна шибаните ѝ устни, не бях сигурен дали ще мога да спра. – Но засега това трябва да почака.
С това я пуснах и влязох в клуба, опитвайки се да мисля за друго, освен за начина, по който се чувстваха извивките ѝ, притиснати към мен.
Бях толкова прецакан.
***
Пени блъсна бедрото ми със своето, докато стоеше до мястото, където бях седнал на бара, наблюдавайки как Генезис помага на Рандал с домашните му. По някакъв начин начинът, по който тя го обясняваше, се отрази на мозъка му.
Сигурно затова беше учителка.
– Това е адски добра жена. Малко е избухлива, но ще те държи нащрек – коментира Пени.
Промърморих, като преглътнах бирата си. Генезис ми беше поднасяла адски много през цялата проклета вечер.
– Тя е шибано упорита.
Пени се засмя.
– Най-добрите обикновено са такива.
Намръщих ѝ се.
– Никога не си давала на Купър такъв ад, какъвто ми дава Генезис – спомних си. Не, вместо това Пени беше твърде склонна да угоди на Купър. Тя се влюбваше в него точно толкова, колкото и той в нея.
Пени имаше тъжен поглед в очите си. Веднага се изритах вътрешно.
– За мен нещата бяха много по-различни – каза тя тихо. Покри ръката ми със своята и аз намразих това, че тя трепереше. – Отчаяно се нуждаех от герой, Хален. Не можех да се спася сама. – Тя кимна с глава в посока на Генезис. – Но тази жена там? Тя не се нуждае от герой. Тя е силна като дявол. Тя просто се нуждае от стабилизатор, това е всичко.
Притиснах целувка към бузата ѝ.
– Махни този тъжен поглед от очите си, жено – казах ѝ. Тя се засмя, но звучеше тъжно. – Или ще отида да извикам Купър.
– Какво за мен? – Изръмжа президентът ми, като се приближи зад Пени и обви ръце около кръста ѝ. Очите ѝ светнаха по начин, по който само той беше способен да ги накара да заблестят.
– Току-що говорих с Хален – каза му тя. – Просто си спомних как се запознахме.
Той прокара нос по гърлото ѝ. Тя изстена. Аз се изправих, смеейки се.
– И това е моята реплика. – Вдигнах бирата си към тях. – Забавлявайте се. Уверете се, че някой гледа децата.
Купър ме посочи с пръст. Подсмръкнах и отидох при Генезис и Рандал.
– Как е той? – Попитах я.
– Току-що свърши – каза ми тя, докато Рандал започна да слага домашните си в папката и да събира чантата си.
– Искаш ли да дойдеш при нас за вечеря? – Попитах я.
Бузите ѝ почервеняха и имах чувството, че си мисли за предишното ми обещание да ѝ благодаря подобаващо. Усмихнах се.
– Просто храна, бейби – уверих я. – Нямам други намерения за тази вечер. – Тя извърна очи към мен. – Но ако нещо се случи, то просто ще се случи.
Тя се засмя и погледна към Рандал.
– Винаги ли е толкова самоуверен и сигурен в себе си? – Попита го тя.
Рандал кимна.
– Той е най-готиният.
Генезис завъртя очи и се изправи, очевидно вътрешно несъгласна с Рандал.
– Да, ще приема предложението за вечеря.
Усмихнах ѝ се.
– Помислих си, че можеш. Хайде, хлапе. Да се приберем вкъщи.
Рандал веднага нарами чантата си и сложи ръка в моята, позволявайки ми да го изведа до пикапа.
Назад към част 2 Напред към част 4
