Глава 15
ЛЕЙЛА
Бавно отворих очи, мигайки бързо, за да се адаптирам към ярката светлина в стаята. Изтръпнах от шок, когато видях Грим да се подпира на стената и да ме гледа с неразгадаеми очи.
О, не.
– Здравей, спяща красавице. – Каза той грубо, без никакъв намек за забавление в очите му. Преглътнах трудно.
Грим беше тук, което означаваше, че Хатчет не е далеч. Надявах се, че състоянието ми няма да стигне дотук, но това се случи. По мое нареждане лекарят ми беше извикал Хатчет за мен. Знаех, че той ще дойде и ще се погрижи за Матю.
Само се надявах, че няма да се опита да ме принуди да се върна у дома с него, тъй като отново бях бременна с детето му.
– Какво правиш тук? – Попитах го.
– Дойдох с Хатчет. – Информира ме той. Преглътнах труднох, страхът ми се потвърди. – Той е на път за болницата, но по пътя спира тук, за да даде закуска на Матю. Вече три дни не си на себеси, Лейла. – Информира ме Грим. – Само предупреждавам, че той не е шибан като теб.
Въздъхнах тихо, протягайки ръка, за да разтъркам уморено очите си. Все още се чувствах твърде изтощена, за да се справя с урагана, който беше Хатчет.
– Искам да поговоря с теб, преди той да дойде тук. – Каза ми Грим, докато коригира позицията си на стената, кръстосвайки краката си в глезените. – Този човек, по дяволите, те обича, Лейла, и обича това малко момче. Той те пусна, защото така искаше ти, но в момента, в който отговори на повикването на Матю, нямаше дали ще дойде, или не. Той каза на Саботаж, че трябва да си тръгне, докато бяхме по средата на църквата, и тръгнахме на път, за да дойдем тук.
Преглътнах трудно думите му. Беше поставил мен и Матю пред своя клуб, точно както беше казал.
– Този човек ще премести шибани планини, за да бъде до теб, когато имаш нужда от него. Той се погрижи за Матю през последните няколко дни. – Той поклати глава. – Признавам, че на няколко пъти му се наложи да се обади на Линдзи за помощ, но той беше страхотен баща на Матю, докато ти беше в безсъзнание, и сега те се сближиха повече, отколкото когато ти беше в клуба.
Преглътнах нервно. Това не беше добре. Щеше да е много по-трудно да разделя Матю от него отново.
– Той винаги е толкова зает…
– Може би трябва да поговориш с Хатчет, Лейла, защото от негова страна е съвсем различно. – Каза ми Грим. – Той се опитваше да ти покаже, че можеш да му се довериш. Знаеше, че няма да му позволиш да се доближи достатъчно до Матю, за да се сближи с него, ако не му имаш доверие, но той е всичко, което Матю има през последните няколко дни, а Матю обожава шибаната земя, по която ходи баща му. Този път няма да е толкова лесно да го отблъснеш. – Предупреди ме той. Той сведе очи към мен. – И аз ще го подкрепя, когато се опита да те върне у дома. Очевидно е, че не можеш да направиш необходимото, за да се грижиш за себе си и да бъдеш майка, докато си бременна. – Той се изхили. – Събери се и престани да бъдеш такава шибана кучка през цялото време.
Изтръпнах. Майната му, Грим беше брутален. Предпочитах, когато той винаги мълчеше и не ми казваше нищо.
– Не те харесвам, Лейла. – Каза ми Грим. Стиснах одеялата си. – Но Хатчет те обича и сега двамата имате две деца заедно. Продължавай да го нараняваш и ще разбереш защо имам шибаното си име. – Заплаши ме той.
Вратата се отвори с усилие и Хатчет влезе в стаята. Въздъхнах с облекчение, когато Грим обърна тъмните си, бездушни очи от мен към своя сержант по оръжията.
– Хей, момче, виж кой е буден. – Каза тихо Хатчет на Матю, когато очите му се спряха върху мен. Те бяха предпазливи, не ми даваха да разбера какво мисли, нито как се чувства.
Беше изнервящо.
– Мамо! – Изкрещя Матю, като изтръгна ръката си от тази на Хатчет и се втурна към мен.
Хванах го в прегръдките си, когато се изстреля на леглото ми, и го притиснах до себе си.
– Чувстваш ли се вече по-добре, мамо? Татко ми обеща, че ще се събудиш. Каза, че си много силна. – Той се усмихна.
Срещнах погледа на Хатчет през рамото на Матю. Той само стоеше с ръце в джобовете и ме гледаше с празни очи. Устоях на желанието да помръдна и погледнах обратно към Матю.
– Направих го, а? Татко винаги е бил много умен. – Казах му, като го щипнах по бузата.
Той се захили и се наведе напред, за да ме целуне по бузата.
– Трябва да си хапна закуската, мамо. – Каза той, стана от леглото. Очите ми се разшириха от шок. Тези дни винаги беше такава задача да накарам Матю да си изяде закуската и въпреки това, за сефте, той го правеше без да се замисли.
Без да каже и дума, Хатчет приготви закуската на Матю. Грим седна до Матю, а Хатчет се приближи до мен.
– Защо не ми се обади? – Мърмореше тихо той, докато Грим разсейваше Матю.
Стиснах ръце в скута си, като си представях как целият смут се търкаля в тялото ми в юмруците ми.
– След това, което видях…
– Не. – Изръмжа Хатчет, стиснал зъби. Изтръпнах. – Недей. Ти знаеше кой съм, Лейла. Съгласи се да бъдеш моя, докато знаеше какъв човек съм. Тази работа пада върху теб.
Поклатих глава.
– Хатчет, той едва се разпознаваше. – Тихо се взрях в него, докато кървавият, пребит образ на Линкълн преминаваше през съзнанието ми, карайки ме да се чувствам зле и да ми се гади.
– Ако ми бяха дали само още малко време, щеше да е изгорял до проклета пепел. – Изръмжа тихо Хатчет, като държеше гласа си тих, за да не чуе Матю разговора ни. Отдръпнах се от Хатчет и лицето ми пребледня. – Той те нарани, Лейла. Не веднъж – а два пъти. Никой не се гаври със семейството ми, Лейла. – Предупреди ме той, а очите му се присвиха към мен.
– Беше брутално, Хатчет. – Прошепнах.
– Очакваше, че ще му посадя някакви шибани цветя или някакви гадости? – Попита гневно Хатчет. – Аз съм проклет дивак, Лейла. Може и да съм пораснал от хлапето, което бях, когато бяхме заедно преди седем години, но и сега съм също толкова безмилостен, колкото и тогава. – Той се наведе надолу, ръцете му бяха поставени на леглото от двете ми страни, докато се навеждаше близо до мен, а очите му се впиваха в моите. Сърцебиенето ми се ускори, като се удряше силно в гърдите ми. – Обичам те, Лейла, и обичам сина ни. И вече обичам малкото, което носиш. – Сълзи напираха в очите ми при думите му, като през цялото време сърцето ми се разкъсваше още повече, знаейки, че не мога да имам това с него. Хатчет щеше да ме съсипе отново и отново. – Никога няма да нараня никого от вас. – Увери ме той. – Но ще нараня онези, които се гаврят с някого от вас.
Той се изправи до пълния си ръст.
– Този път няма да отида никъде, Лейла, и ти няма да ме отблъснеш. По-добре свикни, че съм наоколо. – Каза ми той.
– Скоро ще трябва да се върнеш у дома. – Напомних му.
Той сви рамене.
– Тогава ще се прибереш у дома с мен. – Заяви просто той. Лицето ми пребледня. Той се обърна към Матю. – Готов ли си за училище, момче? – Попита го.
Матю кимна, изхвърли боклука си в кофата, без да се налага да го пита повечче, преди да дойде до мен и да ме целуне по бузата.
– Обичам те, мамо! Бъди будна, добре?
Усмихнах му се.
– Ще го направя, бебе. – Уверих го.
Той хвана ръката на Хатчет и заедно излязоха от стаята. Инк влезе в стаята и кимна веднъж на Грим, когато Грим също излезе. Инк се настани на стола до леглото ми.
– Нямам нужда от охрана. – Извиках му. Емоциите ми бяха навсякъде, а членовете на Дивите врани MC, които бдяха над мен, само ме вбесяваха.
Исках просто да бъда сама, за да подредя отново гадостите, в които бързо се превръщаше животът ми.
Инк сви рамене.
– Трудно. – Заяви той, че не му пука. – Саботаж даде строги инструкции, че Грим и аз трябва да правим каквото каже Хатчет, докато сме тук. Иска някой да е тук, за да се увери, че няма да избягаш. – Той включи телевизора, без дори да ми хвърли поглед. – И така, ето ме тук.
– Той не може да ме държи против волята ми. – Изръмжах.
Инк само ме погледна, а в дълбините на сините му очи кипеше гняв.
– Гледай го.
– Не разбирам как Рейна и Изи търпят това. – Изръмжах. Всички тези мъже бяха толкова властни и безчувствени. Коя жена доброволно би се обвързала с тази гадост?
– Рейна разбира, че независимо колко трудно ме понася, независимо колко упорит и взискателен мога да бъда, аз я обичам и обичам Илайджа. Тя знае, че ще направя всичко, което е необходимо, за да ги защитя, и ще си отмъстя на всеки, който се гаври с тях. – Сви рамене той. – В края на всеки ден тя и Илайджа са обичани и за тях се грижат. Тя е заобиколена от семейство. Тя е щастлива и доволна от това.
– Никой от вас не би направил това, което Хатчър направи с Линкълн. – Захапах, толкова ядосана, че някой би могъл да подкрепи Хатчет в това, което направи, и все пак братята му вероятно са стояли до него, докато го е правил.
– Не е така. – Мигновено каза Инк. – Всеки мъж, носещ елека, е извършил своя дял от брутални гадости без грам разкаяние, за да защити тези, които обичаме, и да получи възмездие. – Той погледна към мен. – Може би трябва да погледнеш към жените и децата в клуба и да преосмислиш начина, по който гледаш на Хатчет. – Каза ми той.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това? – Попитах ядосано.
– Хатчет никога няма да нарани теб или Матю. И ще се наведе назад, за да защити и двама ви и малкото, което носиш в момента. И този клуб ще го подкрепи, докато го прави. – Той сви рамене. – Но ако не можеш да се справиш с това, което е той, тогава вероятно просто не си подходящата за него.
– Значи само защото не съм съгласна с това, което прави… – започнах аз, но Инк ме прекъсна, без да му пука какво ще кажа.
– Не е така, Лейла. – Каза направо Инк. – Въпросът не е, че не си съгласна – въпросът е, че се страхуваш от него, по дяволите. На Хатчет не му трябва жена, която се страхува от него. Страхът ще те направи слаба и уязвима, а никой мъж, носещ този елек, не се нуждае от тази гадост в живота си. – Той погледна обратно към телевизора, сменяйки каналите, сякаш говореше за шибаното време. – И честно казано, ако се страхуваш от него, не те искам за него. Ще го спъваш, ще го съсипваш. Хатчет е изминал дълъг път. Той обаче те обича, по каквато и да е шибана причина. Аз не я виждам.
Помръднах.
– Но Лейла, ако продължаваш да се опитваш да откъснеш него и Матю, не само ще загубиш някого, който те обича, въпреки че си яростна кучка – присвих очи към нея – но ще загубиш и сина си. – Той отново обърна към мен тези гневни, сини очи. – Имай предвид, че ние се държим с правоприлагащите органи и съдиите. – Лицето ми пребледня. – Вземи решението си разумно, Лейла.
Назад към част 14 Напред към част 16
