Глава 19
Дариус Кинг. С хладното си самообладание и опасен чар не се съмнявах, че този човек е лидер на гилдия, пълна с размирници, мошеници и бивши затворници.
– Добре дошли във „Врана и чук“, агенти – промърмори сребърната лисица с дълбок, приятен глас.
Сивите му очи ни прецениха.
– Трябва да кажа, че капитан Блайт обикновено не изпраща младоци в бърлогата ми. Болен ли е агент Харис?
– Аз съм агент Шен – каза Лиена, като пренебрегна въпроса му. – Това е агент Морис. Вие трябва да сте Дариус Кинг.
– На вашите услуги. – Той направи пространен жест през заредения с бутилки бар. – Моля, простете за безпорядъка. Мога ли да предложа на някой от вас питие?
Аз се изправих.
– Мога ли да поръчам пиня кола…
– Не, благодаря – каза Лиена над мен. – Никакви напитки, само отговори.
Дариус вдигна бутилка коняк и я подложи на същия оценъчен преглед, който беше направил на нас.
– Отговори за какво?
– За Робин Пейдж. Чухме, че е член на вашата гилдия, но документите за прехвърлянето ѝ са непълни.
– А. Моят заместник гилд майстор е критично претоварен. Формулярите са в процес на изготвяне, а както сигурно знаете, МПД предлага гратисен период от тридесет дни за подаване на документи от клас С.
Той си знаеше нещата. Имах внезапното усещане, че този ГМ ще бъде по-труден за разбиване от Роко Торн.
– Защо Робин Пейдж се присъедини към вашата гилдия? – Попита Лиена, като смени посоката.
Усмивката на Дариус се върна, този път придружена от забавен блясък в очите му.
– Аз я отвлякох.
– Извинявай
– Срещнах я по време на търсенето на необвързания демон на Хелоуин. Разпознах забележителния ѝ талант и ѝ предложих място в моята гилдия.
Това беше по-честен отговор, отколкото очаквах.
– Знаехте ли, че тя е член на Големият гримоар, когато я поканихте?
– Знаех. – Веждите му леко се повдигнаха. – Няма да се преструвам, че не съм виждал предимството да добавя изпълнител като нея към списъка си, но това не беше единствената ми мотивация. Големия гримоар не е място за неопитна млада жена, независимо колко надарена е тя.
– И смятате, че вашата гилдия е по-добро място за нея? – Предположих.
– По-безопасно. – Той извади висока чаша „Колинс“ изпод бара и я постави на плота. – Макар че около половината от членовете ни са лицензирани за лов на глави, имаме и много членове, включително млади дами като госпожица Пейдж, които преследват други стремежи с магията си.
Лиена преметна каишката на чантата си през рамо.
– Потвърдихте ли законността на договора на Робин, преди да я приемете във вашата гилдия?
Дариус избра бутилка от бъркотията на бара.
– Потвърдих, че договорът ѝ е одобрен от полицията. Трябваше ли да разследвам по-обстойно? Контролът върху договорите е отговорност на инспекторите на Демониката на МПД.
– Просто се чудех дали ви се струва странно, че изпълнител с шестмесечен опит е успял да убие необвързан демон, с който не са се справили и най-добрите бойни екипи в града.
– Не искам да омаловажавам постижението на госпожица Пейдж – отвърна Дариус, докато наливаше в чашата си една-две унции нещо, което приличаше на бял ром – но тя имаше много, много голям късмет. Необвързаният демон вече беше получил наранявания от предишните си срещи с бойни екипи, включително и с моя.
Той смени рома с бутилка обикновен сироп и добави една струйка в чашата.
– Това, което бих искал да знам, агент Шен, е дали заобикаляте въпросите, които искате да ми зададете, или тепърва осъзнавате какви въпроси трябва да зададете.
Тя се напрегна войнствено.
– И какво трябва да попитам?
Вместо да отговори, той се обърна и мина през вратите на салона, изчезвайки в задната част. Загледах се в люлеещите се врати, после погледнах към Лиена, но преди някой от нас да успее да каже нещо, той се върна, носейки кашон с нещо, което приличаше на мляко. Разклати го, след което добави половин унция към питието си.
– Какви въпроси трябва да задам? – Повтори Лиена.
По устните на Дариус заигра слаба усмивка. Той добави капка кафяв ликьор към коктейла си.
– Задаването на въпроси е ваша работа, агент Шен. Това е вашето разследване.
По дяволите. Беше хитра сребърна лисица, нали?
Отвори кутия с ванилова сода, изсипа половината от нея в чашата, след което загреба малко натрошен лед. Наблюдавах го с присвити очи. Той не задейства паяшкото ми усещане за „зловещ манипулатор“ така, както го беше задействал ГМ от Големия гримоар, но въпреки това знаех, че ни манипулира.
– Открили сте телата на разбойниците от Червения рум, отговорни за необвързания демон – измъкна се Лиена. – Робин се присъедини към вашата гилдия веднага след това. Участвала ли е в избиването на мошениците от Червен Рум?
ГМ спря и срещна изпитателния ѝ поглед.
– Не.
– Имала ли е нещо общо с необвързания демон, освен че го е убила?
– Не.
– Участвала ли е в бизнеса с призоваване на Роко Торн?
Той сви рамене.
– Доколкото знам, не. Ако искате да научите повече за случая с Червения рум, предлагам да попитате агент Харис. Той беше водещият следовател.
Лиена стисна устни и аз разбрах какво си мисли. Робин Пейдж беше единствената връзка между Големия гримоар, Роко Торн, Червения рум, Дариус Кинг и необвързания демон. Участието ѝ може да е случайно, но трябваше да знаем със сигурност.
– Къде е Робин? – Попитах.
– Ако искате да я разпитате, първо ще трябва да ми представите официална призовка.
Проклех под носа си.
Лиена леко разшири стойката си, сякаш се готвеше за бой.
– Колко добре познаваш Роко Торн?
Дариус извади инструмент, който приличаше на пръчка с четири зъба на края, и го вкара в питието си.
– Познавам го, но взаимодействието ни винаги е било строго свързано с делата на гилдията.
Притиснал пръчката между дланите си, той я завъртя бързо напред-назад, сякаш се опитваше да запали огън в чашата. Ледената смес се разпени.
Бях разочарован, разтревожен, уморен и предпазлив, но по дяволите, ако устата ми не беше засъскала. Толкова ли бях жаден, когато влязох? Защото умирах за едно питие.
– Дори и така – казах направо – трябва да си наясно, че Торн е адски съмнителен, нали?
Лиена ме погледна въпросително, защото дъхът ѝ се затаи от внезапната ми промяна в тактиката.
Очите на Дариус срещнаха моите и макар да не говореше, мълчаливото му забавление изглеждаше много като потвърждение. Той загреба още лед в чашата и я напълни почти догоре, след което продължи да я разбърква.
– Знаеш ли нещо за участието му в нелегалната „Демоника“? – Продължавах да настоявам.
– Честно казано, в Големия гримоар винаги се носят слухове за нелегална Демоника. Точност и конкретика обаче хронично липсват сред клюкарите.
– Ами участието в Червения рум?
Веждите му се повдигнаха.
– Това е опасно обвинение, агент Морис.
Наблюдавах го внимателно. Този човек можеше и искаше да танцува в разговорни кръгове около нас, без да издаде нито едно нещо, което не искаше да разкрие. Но също така подозирах, че той цени честността и прямотата.
– Не мога да кажа с какво може да се занимава господин Торн – каза накрая Дариус. Той пъхна в чашата си кичест стрък ментови листа. – Но мога да кажа, че е умен човек.
Откъде, по дяволите, беше взел тази мента? Не бях видял никаква на бара.
– Един умен човек – продължи той – би се занимавал с Червения рум само по един от двата начина: купувайки или продавайки. Всичко останало е примка, която чака да падне над главата ти.
Лиена притисна ръце към плота.
– Това е всичко, което ще ни кажеш? Вие сте ГМ. Не се преструвайте, че не знаете нищо за незаконната дейност в собствения ви двор. Не искате ли престъпник като Торн да бъде изправен пред правосъдието?
Не, това не беше правилният ъгъл. Пристъпих по-близо до бара.
– Не искаш ли отговорник като Торн да се махне от твоята територия?
– Не е моя работа.
Дариус се усмихна като котка в млякото и по гръбнака ми премина лека тръпка.
– Изборите на един ГМ се превръщат в избори на неговата гилдия, в полза или вреда на неговите гилдийци.
Посягайки под плота, той извади празнична сламка на червено-бели райета и я пъхна в напитката.
– Запознахте ли се с първия офицер на Роко Торн? Човек, воден от идеализъм и ясно формулирани цели, който има предвид най-добрите интереси на своята гилдия.
Дариус плъзна напитката по плота, докато се озова точно пред мен.
– Това не е пиня колада, но се надявам да ти хареса това кокоджито. То е по моя собствена рецепта.
Примигнах към пенливата бяла напитка с украса от ментов букет, газираната напитка шумеше, а външната страна на чашата беше леко замръзнала.
– Желая ви приятен следобед, агент Морис, агент Шен.
И точно по този начин хитрата сребърна лисица от „Врана и чук“ изчезна през вратите на салона с картонена кутия кокосово мляко в ръка. Този път той нямаше да се върне; разговора ни беше приключило.
Лиена изпусна взривоопасен дъх.
– Добре.
– Добре – съгласих се аз, като обгърнах с ръка леденото кокошито.
– Беше интересно.
– Много – промърморих аз и вдигнах напитката, за да мога да вдишам ментово-свежия кокосов аромат.
– Кит, слушаш ли изобщо?
– Разбира се – прошепнах мечтателно и насочих сламката към устата си.
Тя кръстоса ръце.
– Агентите не могат да пият по време на работа.
– Добре, че още не съм истински агент. – Отпих дълга глътка и о, моя тропическа богиня, гладък кокос, хапеща мента, сладка ванилия и дразнещ намек за горчиво какао. Приличаше на алкохолно коледно плажно парти, което танцуваше във вкусна тревна пола върху езика ми.
– Това е невероятно. Мога ли да се присъединя към тази гилдия?
– Кит – изръмжа тя.
Отпих още една дълга глътка, след което ѝ предложих. Намръщената ѝ физиономия се задълбочи. Добре, още за мен. Може би тези разбойници от „Врана и чук“ все пак не бяха толкова страшни.
– Лошата новина – казах аз, като се съсредоточих, след като вкусовите ми рецептори бяха задоволени – е, че той не ни даде нищо друго освен намеци. Добрата новина е, че те бяха добри намеци.
– Ако Роко работи с Червения рум, значи или купува, или продава – заключи тя. – Искаш ли да се обзаложиш, че продава?
Опитах се да отговоря утвърдително, но успях само да надуя балон в новата си любима напитка на всички времена. Е, добре, тя си сглобяваше всичко това сама. Не се нуждаеше от моето потвърждение.
– И искаш ли да се обзаложиш, че това е „новата партида“, за която чухме на кораба?
С неудоволствие отлепих устни от сламката и отговорих:
– Да. Продава нещо, свързано с инфернуси… инфери? Кое е това?
– Инферни. „Инферни“ звучи нелепо.
– Touché. Infernuses. И клиентите на спящата му гилдия са замесени по някакъв начин.
– Да. – Тя се облегна на бара. – Но все още имаме само подозрения и слухове. Никакви твърди доказателства. Не можем да преследваме Роко без тях.
– Дариус ни каза къде да търсим по-нататък. – Усмихнах се. – Ол’ Викинг Брада рискува гилдията си със своята схема, а първият му офицер иска да защити гилдията. Като втори по ред командир той трябва да има някаква представа какво се случва. Всичко, което трябва да направим, е да го накараме да говори.
Лиена се отдръпна от бара.
– Хайде да вървим.
– Забави, капитане. Няма нужда да бързаме. – Плъзнах се обратно на стола си. – Поеми си дъх. Нека помислим върху това. Да измислим нашия могъщ план.
Тя завъртя очи.
– Ти просто искаш да се насладиш на питието си.
Отпих луксозна глътка от кокосово-ваниловото блаженство.
– Имам право.
Назад към част 19 Напред към част 21
