Глава 26
Езра.
Езра беше тук.
Езра току-що беше убил демон с една атака, а аз можех само да гледам.
Спускайки ръката си, той излезе от вратата. Облечен в бойно снаряжение, със стоманени ръкавици, покриващи ръцете му, той не носеше оръжие.
Погледът му премина през Кай и Аарон, после се стрелна към мен. Облекчението и ужасът, които изпълваха главата ми, се бореха за надмощие с такава сила, че ме накараха да се замая – или може би се замаях, защото бях забравила да дишам.
Бяхме решили да не казваме на Езра къде отиваме, защото щеше да е прекалено сърцераздирателно и травмиращо изпитание да се изправи пред сектата, която беше съсипала живота му, причинила смъртта на родителите му и го беше обрекла на ранна смърт. Мислехме, че няма да може да се справи… но ето че той беше тук, а лицето му представляваше спокойна, страшно безчувствена маска – с изключение на пламтящото ляво око.
И аз не знаех дали това е добре.
– Добре – въздъхна Магнус Дукс. – Добре, добре, добре.
Приспивното удоволствие в тона на мъжа накара стомаха ми да се свие.
Езра се обърна към двамата култисти.
Магнус Дукс разтвори ръце, сякаш искаше да прегърне Езра от другата страна на четиридесетте метра между тях, а наметалото му се развяваше.
– Мина толкова много време, Енеас. От талантливо момче си се превърнал в могъщ мъж.
За миг изражението на Езра не се промени. После се усмихна – и това беше най-студената усмивка, която някога бях виждал. Десет години омраза я бяха смразили отвъд най-студените дълбини на Северния ледовит океан.
– Ксевер. Ако знаех, че си жив…
Потръпнах. В гладкия глас на Езра имаше толкова неразредена омраза, колкото и в усмивката му.
Магнус Дукс отметна назад дълбоката си качулка. Когато платът се свлече върху раменете му, алената светлина от колоните освети лицето на мъж в края на четиридесетте, с кафява коса и квадратна челюст. Визията му беше напълно забравима, с изключение на грозния белег, който минаваше нагоре по брадичката и в долната устна, изкривявайки трайно устата му.
– Толкова си спокоен, Енеас. Контролът ти е превъзходен, както винаги.
– Това ли си мислиш?
Ксевер повдигна вежди.
– Искаш да кажеш, че контролът ти е недостатъчен?
– Това е интересен въпрос. – Езра мина покрай Аарон и Кай, стъпките му бяха бавни и уверени. Багряна светлина пропълзя по лявото му рамо и прокара ивици отстрани на лицето му. – Ако моят демон и аз искаме едно и също нещо, кой от нас има контрол?
Най-малката тръпка на объркване докосна лицето на Ксевер.
Докато червената светлина образуваше чифт рога над лявото му слепоочие, Езра вдигна лявата си ръка, с длан, насочена към Ксевер.
– Ако и двамата планираме да те убием, има ли изобщо значение контролът?
Около китката му проблясна пентаграм, а в него и около него се появиха усукани руни.
– Ксанте! – Изръмжа Ксевер, без да откъсва поглед от Езра. – Вземи го!
– Взех!
Силата пламна по ръката на Езра – и в кафявото му човешко око блесна малинов оттенък.
– Чий ум обаче държиш в ръцете си? – Попита той, гласът му стана по-дълбок, а думите бяха оцветени с гърлен акцент. – Не моя.
Очите на Ксевер се разшириха.
По дланта на Езра пулсира магия – и той замахна с ръка, като вместо това я насочи към менталиста. Взрив от сила избухна навън.
Тя отскочи, но не достатъчно бързо. Викът ѝ отекна за миг, преди магията да се удари в стената на резервоара и гръмотевичен каменен трясък да я заглуши.
Ксевер се изправи на крака, но убиецът беше облечен в алено на пода и неподвижен. Той погледна към нея, после към демоничния маг.
– Интересно, Енеас – отбеляза той спокойно. – Наблюдавах те от месеци, очаквайки неизбежното ти изпадане в лудост. В края на краищата минаха десет години. – На гърдите му се запали пурпурно сияние, което прозираше през ризата му. – Но никога не съм си представял, че ще намериш начин да избегнеш тази съдба. Да изпробваме ли новия ти подход срещу друг стар приятел?
От гърдите му се разля малинова светлина. Тя се удари в пода по средата на пътя между Магнус Дукс и демоничния маг, като се разля нагоре – и навън.
Светлината се втвърди в демон, висок шест и половина фута, с широко разперени огромни криле. Черната му коса беше вързана назад и разкриваше остро лице, което, като изключим светещите магмени очи и рогата, издигащи се над слепоочията, беше най-човешкият демонски лик, който бях виждал, освен демона на Робин.
Багрите се промушиха по ръцете на Езра, а в очите му пламна сила.
– Називер – изръмжа той. – „Vulanā vh’reniredh’thē īn Ahlēavah, karkis dahganul“.
Когато устните на демона се отдръпнаха в ответна усмивка, аз се вгледах в сияйния ален цвят, който бе завладял кафявия ирис на Езра. Етеран имаше пълен контрол – без никакъв признак на съпротива от страна на Езра.
Демонът – „Називер“, както предполагах – и магът демон бяха изправени един срещу друг, без да се движат. С пращене червената сила запали ръцете на Називер и обхвана ръцете му – и ужасът ми се увеличи десетократно. Това не беше магьосник срещу договорена демонична марионетка. Това беше демон маг срещу демон с магия.
Те се хвърлиха един към друг.
От пръстите им израснаха призрачни червени нокти и те се удариха един в друг. Етеран отстъпи пред превъзхождащата го сила на демона, избягвайки ноктите, които щяха да нанесат ужасяващи поражения на човешкото тяло на домакина му. Магията проблесна. Двамата се разделиха – и пурпурната сила избухна.
Те отскочиха назад, отваряйки пролука. Кръгове проблясваха над ръцете им, всеки демон изричаше различно заклинание. Светлинни пламъци, крещящи експлозии.
От тавана се изсипаха отломки, а аз се спънах назад, отстъпвайки от опасната зона. До вратата Кай и Макико издърпваха Аарон, преметнали ръцете на мага в безсъзнание през раменете си.
Етеран разпери широко ръце и дузина заклинания се появиха на пода навсякъде около Називър. Демонът разпери криле и се издигна нагоре, докато жестикулираше към пода. Магията му се свлече надолу, докато заклинанията на Етеран изригваха – и когато двете сили се сблъскаха, още по-силна експлозия разлюля стаята.
Задърпах се зад една колона, докато парчета бетон се изстрелваха като куршуми с големина на юмрук. Олтарът се разби, а катедрата се преобърна и се разпадна на парчета.
Дървеният калъф с размерите на книга, който беше поставен на катедрата, падна на пода и капакът се отвори. Вътре лъскавата черна корица на голям том с кожена подвързия отразяваше трептящото рубинено сияние на магията на демоните.
– Разочарован съм, Енеас. – Ниският глас на Ксевер отекна, когато настъпи тишина. – Твоят демон е много опитен, да. Смея да твърдя, че е равностоен на Називър. Но да го оставиш да се бие за теб… След като си оцелял десет години, ще предадеш ума си толкова лесно?
– Да се откажа от ума си? Не си спомням да съм го правил.
Излизайки иззад колоната, замръзнах в недоумение. Това… това беше гласът на Езра.
Той протегна ръка и по дланта му пламна сила.
– Казах ти, Ксевер. Етеран и аз искаме едно и също нещо.
Руни пробляснаха по ръката му и около нея. От дланта му се изстреля червена ивица и когато той затвори пръсти около нея, тя се втвърди – образувайки фантомно острие с точната форма на отдавна унищожения къс меч на Езра, с дълга като фут дръжка и еднакво дълго острие. Той протегна другата си ръка и с още един светкавичен изблик в дланта му се оформи мечът близнак, направен от светеща малинова сила.
Дъхът ми секна и в мен проблесна неверие. По същия начин, по който един демон може да оформи магията си във фантомни нокти, за да разкъсва враговете, Етеран бе създал фантомни мечове – и Езра, който толкова дълго се бе сражавал в неизгодно положение без превключвателите си, бе въоръжен с познати остриета.
И двете му очи блестяха от демонична сила, той протегна ръце. Той вдиша, раменете му се отместиха и от петнайсетина метра Називер сви нокти в готовност.
Езра разсече фантомните си остриета настрани, кръстосвайки ги пред тялото си. Въздухът пулсира от него и Називер вдигна ръце, за да предпази главата и горната част на гърдите си.
От предмишниците на демона бликна кръв, тъй като две режещи рани във формата на Х се врязаха дълбоко в плътта му.
Езра се хвърли към демона. Називер пусна ръцете си и замахна – и с едно движение на меча на Езра вятърът се заби в демона. Багряни руни се завъртяха по спиралата на другата ръка на Езра и той заби острието. Изблик на демонична сила отхвърли Називер назад.
Езра използваше въздушна и демонична магия едновременно. Той и Етеран – те се биеха заедно. Не Езра заемаше силата на Етеран. Не двете им съзнания се превключваха напред-назад.
Безпроблемно, споделено управление на две магии и едно тяло.
Когато той се хвърли към Називър, а призрачните му остриета проблясваха, аз изпълзях иззад колоната. Светлината затрептя, таванът се разтресе, заваляха отломки. Бетонният под се разцепи с раздиращо ухото пращене. Прахът замъгли въздуха, закривайки сражаващите се демон и магьосник.
Пренебрегвайки песъчинките, които ме обсипваха, се промъкнах през отломките до счупения катедрален стол. Измъкнах богато украсения гримоар от кутията, разкопчах наполовина якето си и напъхах голямата книга в предната му част. Затворих ципа до гърлото си, след което щракнах капака и запратих кутията в отломките, където Ксевер можеше да не я забележи веднага.
Подът се разтресе.
Езра се завъртя покрай режещите нокти на Називър, а мечовете му се завъртяха. Остриетата на въздуха уловиха демона и кръвта се разплиска. Удар от червена сила избухна от китката му, после един от тези къси мечове се изпъна.
Езра го заби в корема на Називер. Острието пулсира, а после се взриви.
Називер се отдръпна назад, а кръвта се разля по стомаха му. Вторият му меч се разтвори, Езра заби и двете си длани в гърдите на демона и въздухът избухна. Съкрушителен взрив от вятър запрати демона на двайсет метра и го заби в бетонната стена с чупеща костите сила.
Когато зашеметеният, кървящ демон се строполи на стената, Езра се завъртя върху Магнус Дукс. Аз също погледнах към водача на сектата – и погледът ми се закова. Тялото на менталиста беше изчезнало от мястото, където беше паднал.
– Все пак съм впечатлен, Енеас.
Вниманието ми се насочи към Ксевер и дори от другия край на стаята видях усмивката му.
– Още от момента, в който те погледнах като дете, знаех, че си надарен.
За пръв път спокойната, твърда фасада на Езра се пропука. Той оголи зъби, а омразата изкриви лицето му.
– По-голям успех от другите ти експерименти, Ксевер. – Ксанте излезе от прашната мъгла, за да се присъедини към своя колега култист. Качулката ѝ беше свалена, разкривайки гарвановата ѝ коса и сладкоподигравателната ѝ усмивка. Дали нападението на Езра я беше наранило, не можех да разбера. – Ако Енрайт беше постъпил по друг начин, щеше да е великолепна придобивка.
В гърлото на Езра се разнесе нисък звук – яростно ръмжене, по-скоро демонично, отколкото човешко.
Ксевер поглади гладко избръснатата си челюст.
– Той е още по-голям успех, отколкото си представяхме. Развълнуван съм да открия какво прави него и демона му толкова специални.
– Само ако можеше да благодариш на родителите му, че са ти го дали – мърмореше Ксанте. – Но всъщност ти трябва да благодариш на мен. Сдобих се с толкова много красиви играчки за твоите експерименти. Като малката сладка Лекси, първата ни жена магьосник демон.
Погледът на Ксевер се спря на Езра.
– Моментален провал, както и очаквах.
Езра се хвърли към тях. Магията пламна по ръцете му – и затрептя по гърба му, като се оформиха призрачни крила и змийска опашка. Силата се разля от него, преливайки, усуквайки се.
Той губеше контрол.
– Хоши! – Изкрещях. – Хоши!
Тя се появи до мен с трепереща от страх опашка и малки лапички, които ме хванаха за ръкава.
Докато Езра нападаше култистите, Називер стреля в сляпата му страна. Езра се завъртя на един крак и размаханият му юмрук се удари в чакащата длан на демона. Поривът на вятъра отблъсна Називер с една крачка назад.
Зад Езра Ксевер плъзна наметалото си по ръката. Сребърни ленти обгръщаха предмишницата му и той протегна ръка към гърба на Езра.
– Хоши, имам нужда от отвличане на вниманието! – Задъхах се.
Болезненозеленият ѝ страх се завихри в съзнанието ми, осеян с тъмносиня решителност. Силфът се издигна във въздуха. Опашката ѝ се размърда и всички кристали, които украсяваха малкото ѝ тяло – тези, които завършваха антените ѝ, този в центъра на челото ѝ, този на края на опашката ѝ и кристалните ѝ очи – заблестяха с яростна розова светлина.
Називер удари с юмрук в гърдите на Езра, като го отхвърли назад.
– Ори нов… – започна Зевер.
Хоши разпери крилата си, подобни на тези на насекомо – и във вътрешността на резервоара избухна писклива вихрушка.
Воят на вятъра вдигна всички отломки и ги хвърли във всички посоки. Прахът оцвети бурята в кафяво и аз се скрих, когато един камък прелетя покрай главата ми. Надигнах се и се запътих към изхода, а Хоши висеше на гърба на якето ми.
– Езра! – Изкрещях. – Натам!
Тъмната врата се появи в сивата стена – и една фигура я запълни. Кай, с протегната към мен ръка. Прескачайки демоничния труп пред изхода, аз се хванах за ръката му. Той ме подкрепи, докато се въртях, за да погледна назад към бурния вихър.
– Езра! – Изкрещях.
В мъгливото торнадо проблесна пурпурна светлина, после се появи сянка. Езра спринтираше през вятъра, а аеромагията му отклоняваше въздушните снаряди. Когато стигна до нас, Кай се обърна и се втурна нагоре по стълбите. Аз тичах по петите му, а Езра го следваше веднага след него.
Нагоре, нагоре, нагоре. Светлината трепна отпред – фенерче на входа, което ни подканваше да се спасим.
Кай се изстреля от скритото стълбище, а аз се втурнах след него и се спуснах на тревата, а Хоши се прилепи към мен. Езра излетя след нас, после се завъртя. Багрите пламнаха нагоре по ръката му и на върха на кенотафа се появи съответен кръг светлина, който обиколи обветрения ангел с фалшивата му корона.
По заплетените линии вътре в заклинанието изскочиха руни, след което то проблесна. Каменният под се раздроби и се свлече навътре. Колоните се преобърнаха и тежкият таван се срути. Всичко потъна в срутеното подземно стълбище с отвратително скърцане на скалите.
Задъхана, погледнах от Езра към Кай, после към Макико, която подпираше Аарон, а в другата си ръка държеше фенерче. Аарон се държеше на краката си – в по-голямата си част, но лицето му беше свито от болка.
Без да казвам нищо, посочих към дърветата. Заедно побягнахме.
Въпреки усилията ни да бързаме, достигането до паркинга ни отне повече време, отколкото трябваше. Моторът на Кай – не червеният, с който беше слязъл в Щатите, а този, който беше оставил в къщата на Аарон, когато Макико го беше принудила да се изнесе – беше паркиран до джипа.
А от другата страна на автомобила се намираше чудовищен черен джип, който превъзхождаше този на Аарон.
Когато се приближихме, вратите на шофьора и на пътника се отвориха. От тях изскочиха двама мъже в костюми и се поклониха.
– Миура-доно – казаха те в един глас. – Ямада-доно.
– Аз ги извиках – каза задъхано Макико, куцукайки до Кай. – Те ще ни заведат при лечителите на семейството ми.
Прислужниците отвориха задните врати и помогнаха на Кай да вкара Аарон вътре. Макико се вмъкна след него, а Кай зае следващото място. Когато пристъпих към отворената врата, осъзнах, че Езра се е отдръпнал.
Обърнах се.
– Езра?
– Има нещо, което трябва да направя – каза той тихо.
– Какво? – Очите ми се разшириха. – Не можеш да се върнеш за тях. Ти…
– Не това. Нещо друго. – Той се приближи. – Ще взема джипа и ще ви посрещна в къщата.
– Но… – Прекъснах, взирайки се в него. Наистина го видях.
Беше се върнал към не-демоничната си същност, вече без светещи вени и магмени очи. Но нещо беше различно. Нещо се беше променило.
Мекотата му, онази нежна доброта, която ме беше стоплила от момента, в който го срещнах, все още беше там. Това не се беше променило. Но към нея се беше присъединил…
Огън.
Това беше единствената дума, която можеше да опише светлината в очите му. Изгарянето в погледа му. Сякаш Езра, когото познавах от осем месеца, беше полузаспал.
Изведнъж се оказа, че гледам Езра, който е буден.
Докато го зяпах, този Езра се приближи до мен, стисна лицето ми в ръцете си и ме целуна.
Като че ли наистина ме целуна.
И огънят, който видях в него – усетих го в целувката му. Адът на желанието изпепели вътрешностите ми и аз стиснах ръцете си около врата му. Прилепена към него, аз го целунах обратно с всички пламъци на интензивността, която притежавах – моят огън се срещна с неговия и беше така, сякаш никога преди не съм го целувала.
Изгарянето на страстта, страхът, нуждата, отчаянието и решителността се съчетаха, докато не ме изгориха отвътре навън, докато формата ми не се превърна в нещо ново.
Тогава някой прочисти гърлото си силно.
Откъснах устата си от тази на Езра и погледнах натам. Стоях до отворената врата на колата и всички в автомобила бяха точно там, загледани в нас. Включително и двамата служители на „Миура“.
Бузите ми почервеняха, разтворих ръцете си и се отдръпнах.
Кай се наведе и подхвърли нещо на Езра. Аеромагът улови предмета – ключовете за колата на Аарон.
– Благодаря. – Винаги шампион по покер лице, Езра ми се усмихна спокойно. – Ще се видим скоро.
– М-да.
Примигнах многократно, докато той се отправи към джипа на Аарон, качи се на шофьорската седалка и затвори вратата. Все още се взирах, когато той даде заден ход в средата на паркинга, след което се откъсна от него, а гумите му изпищяха. Задните светлини пробляснаха, после джипът изчезна.
А аз продължавах да се взирам, защото, дявол да го вземе.
Когато снощи Езра беше казал, че е готов да се бие, не бях разбрала, че това не е просто промяна в отношението. Беше много по-дълбоко.
Вдигнах пръсти към изтръпналите си устни. Досега нямах никакви оплаквания.
Назад към част 26 Напред към част 28
