Глава 3
– Кой иска пица? – Запях, докато влизах през входната врата на къщата на Аарон с три големи кашона, вдигнати драматично над главата ми.
Аарон се появи на вратата, която отделяше хола от всекидневната. Прибрал ръце в джобовете на дънките си, той повдигна вежда.
– Имаш предвид пицата, която поръчах?
– Не позволявай на кутиите да те заблудят – заявих възвишено, минавайки покрай него. – Направих тези пици със собствените си ръце.
Той ме последва в трапезарията.
– Кажи ми, че поне си платила на доставчика.
– Какво, мислиш, че съм го нападнала и съм откраднала храната? Аз не съм Хамбургерът. – Плъзнах кутиите върху масата и обърнах капака на първата. – Шунка и ананас?
– С допълнителен ананас. – Усмихна се Аарон. – Може и да се нахраним, преди Кай да се върне, за да дискриминира избора ни на топинги.
Оставих първата пица настрана и отворих втората кутия.
– Делукс пеперони с… – Хвърлих невярващ поглед към Аарон. – С ананас?
Усмивката на Аарон се разшири.
Избутах кутията от пътя и обърнах третия капак.
– Пиле с чипот и…
– Ананас – прошепна гладко в ухото ми.
Извиках и ръката ми се заби в горещата пица. Издърпах я обратно, а дланта ми беше покрита със сос и сирене.
– Езра!
Той ме заобиколи, а пръстите му докоснаха талията ми – кратко докосване, там и изчезна. В унисон с усмивката на Аарон той вдигна телефона си над масата. Светкавицата се задейства.
– Току-що направи снимка на пиците ли? – попитах с недоумение.
– Не – излъга той, изправен, докато погледът му се насочваше към телефона, чиито палци вече свистяха по екрана. – И няма да пращам на Кай никакви снимки на допълнителните ни пици с ананас.
– Ананас не е дума.
Аарон взе парче ананасово-пеперони.
– Не забравяй да му кажеш, че пилешката е развалена, защото Тори си е пъхнала ръката в нея.
– Хей! Това не беше моя грешка. – Протегнах намазаната си със сирене ръка, сякаш беше заразена с радиоактивни отпадъци. – Езра, не…
– Упс. Вече натиснах „Изпрати“.
Тръгнах към кухнята, за да си измия ръцете. Когато се върнах, Езра и Аарон бяха седнали на столовете и вече бяха на вторите си триъгълници. Взех едно парче шунка и ананас, преди да са изяли всичко. Как можаха да изядат по една цяла пица и да изглеждат все така добре?
Езра беше подпрял единия си бос крак на стола, а небрежните му къдрици бяха влажни от скорошен душ. Ако трябваше да гадая, току-що беше излязъл от душа и беше облякъл тениска и панталон, преди да се промъкне нагоре, за да ме изплаши до смърт.
Да, точно това се беше случило.
Опитвайки се да не мисля за него под душа – ако само бях дошла няколко минути по-рано – отхапах голяма хапка от пицата. Вкусна, но не толкова добра, колкото щеше да бъде Езра под душа.
Телефонът му иззвъня и той го смъкна от масата, без да отдалечава парчето пица от устата си. Поглеждайки към екрана, той се разсмя – и се задави с пълната си уста.
Изкашля се, запрати телефона си към мен и грабна кутията с газирана напитка, която Аарон му подаваше. Той отпи дълга глътка.
Примигнах към екрана. Кай беше отговорил със собствена снимка – селфи на тъмнокосия електромагьосник, който гледа неодобрително в камерата, докато отхапва знойно от пицата си без ананас.
Засмях се, подадох телефона на Аарон и натъпках още храна в устата си. Той се захласна по снимката, а забавлението озари очите му за първи път от няколко дни.
– Пицата в сряда вечер триумфира! – Възторгът му намаля, докато изучаваше снимката. – Но, по дяволите, погледни това място. Къде е той?
Натъпквайки последното парче между зъбите си, грабнах телефона обратно и погледнах отново. Бях толкова съсредоточена върху лицето на Кай и избора на пица, че не бях забелязала фона на снимката. Той седеше на бял диван с извити линии, а зад него се простираше масивен апартамент с двуетажни прозорци вместо стени, в който светещите светлини на Ванкувър свършваха в тъмната вода на океана. Освен дизайнерския диван, всичко в стаята изглеждаше направено от стъкло или бял мрамор.
– Това стъклено стълбище ли е? – Промълвих, вглеждайки се в спираловидната структура, спускаща се от тавана. – Това е ужасяващо. Мислиш ли, че е хлъзгаво?
Езра си върна телефона и набра отговор. Когато очите му, искрящи от веселие, се стрелнаха към мен, аз отново направих дивашка крачка към телефона. С глупавите си демонични рефлекси той се завъртя на стола си и в крайна сметка аз се озовах в гръб.
– Изпратено!
– Какво написа? – Изръмжах, навеждайки се над рамото му.
Аарон се наведе от другата страна, за да прочете екрана.
Отговорът на Езра светеше под снимката на Кай: Тори иска да знае дали вече си паднал по тези стълби.
Телефонът иззвъня и се появи отговорът на Кай: Да. Мисля, че си счупих опашната кост.
Челото ми се сви.
– Сериозно ли?
– Добър въпрос – промълви Езра. – Трябва ли да попитам…
Още един звън. Кай беше добавил към съобщението: Макико разля чаша вода. Бяха хлъзгави.
Издърпах ръцете си от обгръщането на Езра.
– Чакай. Те са отседнали в един и същи апартамент ли?
– Искаш да кажеш – поправи го Аарон – че са отседнали в една спалня?
Спуснах се обратно на стола и стиснах ръце.
– По-добре да не спи с тази жена.
– Не би.
– Той е спал с много жени.
– И нито една от тях не е била част от живота му, а това беше целият смисъл. – Аарон взе още едно парче. – Е, това и сексът. Може би смисълът беше повече в секса.
Подсмръкнах.
– Добре, но…
– Ако той я чука, значи всичко това е част от плана му за бягство.
– Да спиш с врага, а? – Измърморих, избягвайки мислите за Иза, която беше влюбена до уши в Кай и нямаше представа защо той я е захвърлил като гаден речен камък, покрит със слуз от водорасли.
– Важният въпрос тук – каза Езра, взирайки се мрачно в телефона си – е дали наистина е паднал по стълбите. Защото аз мисля, че не е, но не съм сигурен, а фактът, че не съм сигурен, означава, че независимо дали е паднал, или не, той все пак печели.
– Какво печели? – Попитах.
Езра и Аарон ме погледнаха с еднакви изражения на недоверие.
– Няма значение. – Избрах още едно парче пица.
Когато по-голямата част от пицата беше изядена и останалите парчета бяха подредени в една кутия, за да образуват нова франкен-пица, се оттеглихме в хола и изиграхме десетина рунда от любимата състезателна игра на Аарон. Смеехме се и се подигравахме един на друг, изпихме по шест кенчета бира и всичко беше почти като обикновено.
Почти като нормално, с изключение на празното място на дивана.
Почти като нормално, с изключение на това, че Езра губеше всеки втори рунд, твърде изтощен или разсеян, за да използва превъзходните си рефлекси.
Почти като нормално, с изключение на това, че не можех да спра да мисля за куфара си, опакован и чакащ в апартамента ми за утре сутринта.
– Свърших – реши Езра след дванадесетата игра и хвърли контролера си на възглавницата между нас. – Трябва да спра сега, преди да съм загубил титлата си на действащ шампион.
– Пиле – подиграваше се Аарон, размахвайки яркочервения си контролер. – Това е най-голямата ми победа, откакто за първи път те въведох в широкия свят на конзолните игри.
– Да, точно така. – Изпъна ръце над главата си, а гърбът му се изви. – През първите няколко месеца губех без прекъсване. Ти отказваше да ме улесниш, въпреки че никога преди това не бях докосвал контролер.
Никога? Знаех, че Езра е бил бездомник в продължение на няколко години, преди да срещне Аарон, но не си бях давала сметка, че детството му преди това е било лишено от лукс като конзолните игри.
– Нямаше да научиш нищо, ако бях постъпил лесно с теб – заяви Аарон. – Освен това знаех, че за нула време ще ме надвиеш.
Усмивка, пробягваше по устните му когато, Езра се отдръпна от дивана. Той ме погледна, хуморът му омекна, а тъгата се скри. Мълчалив, той изчезна в кухнята, а вратата на банята се затвори с хлопване.
– Искаш ли да гледаме филм, Тори? – Попита Аарон.
– Разбира се. Избери си.
Той превключи режимите на огромния си телевизор и започна да прелиства екшъните. Две минути по-късно Езра се появи отново и се насочи към стълбите.
– Лека нощ, Тори. – Усмихна се на Аарон. – Лека нощ, загубеняк.
– О, ауч. Жестоко, човече.
И двамата се засмяха на постъпката на Аарон „толкова съм ранен“, след което Езра се запъти нагоре по стълбите. Заслушах се за звука на вратата му, но той я затвори твърде тихо, за да я чуя.
Погледнах часовника, който светеше на PVR устройството под телевизора. Едва минаваше десет, но бяха минали само три дни, откакто Плащеницата на Валдурна беше погълнала цялата му магия. Щеше да минат още дни, преди издръжливостта му да се възстанови напълно.
Един филм започна с размаха на музиката, но не видях кое заглавие беше избрал Аарон.
– Говори ли вече с него? – Попита тихо той.
– Още не.
– Заминаваме сутринта.
– Знам. Опакова ли?
– Да. Чантата ми е в стаята ми. – Той се настани по-дълбоко в креслото си. – Ами Кай?
– Обадих му се този следобед. Той е също толкова развълнуван от плана ми, колкото и ти. Каза, че ще поработи върху Макико, за да я накара да отпусне каишката му за няколко дни, но не може да даде никакви обещания.
Аарон кимна.
– Сигурна ли си в това, Тори?
– В смисъл, сигурна ли съм, че това ще е нещо друго освен огромна загуба на време? Не. Но съм дяволски сигурна, че все пак ще го направим.
– Просто не разбирам какво очакваш да намериш след осем години.
Погледът ми се издигна към тавана, където беше спалнята на Езра.
– Знам какво търся… и знам къде да го търся.
– Как?
– Вътрешна информация. – Избутах се на крака. – Отивам да видя дали Езра спи. Не ме чакай.
Усетих въпросителния му поглед, докато напусках стаята, но не погледнах назад. Решението ми беше взето. Подготовката ми беше приключила. И преди да тръгнем утре, трябваше да уточня подробностите по плана ни.
Назад към част 3 Напред към част 5
