Глава 5
– Тори. Тори.
Някаква ръка грубо разтърси рамото ми и аз вдигнах глава с накъсано вдишване, а очите ми се присвиха. Нима бях заспала?
Езра седеше в леглото до мен, а одеялата бяха натрупани в скута му. Вниманието ми се спря на голите му гърди, забавяйки момента, в който вдигнах поглед към лицето му.
Горящите малинови очи ме гледаха.
Страхът разтърси червата ми и аз седнах с проклятие.
– Извинявай. Не исках да се унасям.
Устата на Етеран се изтъни от недоволство.
– Нямаме много време. Той не спи дълбоко – твърде неспокоен е. Интересно защо? – добави той подигравателно.
– Излизай. Може и да споделяш тялото му, но не е нужно да се държиш като перверзник за това. – Оправих ризата си, напомняйки си да държа гласа си тих и успокояващ, за да не се събуди Езра.
Етеран ме гледаше, твърде неподвижен и хищен, а в светещия му поглед липсваше топлината на Езра. Мразех да виждам демона в лицето му.
– Добре – прошепнах аз с делови тон. – Нашият план. Две части – амулетът и призоваващия.
– Амулетът може да е всичко, от което се нуждаем.
– Но може и да не върне тялото ти – контрирах яростно. – Това е нашата цел. Не да ти дадем контрол над тялото на Езра, а да освободим и двама ви. За да направим това, трябва да знаем как сте свързани двамата – как точно. И трябва да знаем как точно работи този амулет.
Челюстта му се стегна.
– След последния ни разговор – казах му – говорих с Дариус. Той смята да изчака да действа. Както и Аарон и Кай. Ти и Езра просто трябва да се съсредоточите върху това да запазите спокойствие и уравновесеност, докато разберем това.
– Скоро ли ще тръгвате? – В студеното му изражение се появи и най-слабата сянка на страх. – Всеки ден е важен.
– Утре сутринта. – Разтрих нервно ръцете си. – Миналия път каза, че призоваващия, който е превърнал Езра в демоничен маг, е умрял по време на изтреблението на Енрайт.
– Заедно с всички останали.
– Но си сигурен, че гримоарът на призоваващия все още е в Енрайт?
– Не съм сигурен. – Опря лакти на коленете си, като се прегърби напред. – Бях призован първо в кръга и през това време наблюдавах всичко. Имаше скрита стая под ритуалната зона – леговището на призоваващия. Чувах слаби шумове през земята. Когато се върнахме след изтреблението, това скрито място не беше открито.
– Но това беше преди осем години.
– Защо някой ще разкопава руините?
– Добра забележка. Но дали призоваващия би оставил нещо там?
– Групата – ухили се Етеран, – се отнасяше към призоваващите и ритуалите като към представления. Лидерите им имаха общ голям, богато украсен гримоар. Той съдържаше всичките им ритуали и заклинания.
Изпуснах дъх.
– Значи това не е бил личен гримоар. Тогава има голяма вероятност да са го съхранявали в „леговището“.
– Това е и моята мисъл. Ако не е там, може да откриеш друга информация.
– Ще ни е нужна помощта ти, за да намерим скритата стая. А това означава… – Насилих се. – Ще кажа на Езра всичко.
– Не.
– Той трябва да знае, преди да…
– Не. – Оголи зъби Етеран. – Той няма да повярва, че бих му помогнал – бих ни помогнал – без да го предам.
– Вие двамата сте работили заедно веднъж преди, нали? Езра ми каза…
– След като родителите му и всички, които познаваше, бяха избити, защото той избяга, той насочи цялата си вина и самоомраза към мен. Мрази ме до дъното на душата си.
– Те не са били убити, защото Езра е избягал…
– Ако не беше избягал, нямаше да го търсят и Ключовете на Соломон никога нямаше да намерят семейството му. – Етеран издаде нетърпеливо изпъшкане в гърлото си. – Хората не могат да приемат безсмислието на смъртта. Те се нуждаят от причини за смъртта. Единствената причина, която той може да намери, е собственият му избор.
Ръката му се сключи около тила ми и той приближи лицето ми към своето.
– Разбери, Тори – изръмжа той. – Има само едно нещо, което Езра не може да понесе. Той сам ще понесе всякаква болка или страдание, но няма да позволи семейството му да умре заради него – отново.
Взирах се в горящите лава очи на демона, а гърлото ми беше твърде стегнато за думи.
– Ако разбере, че имам такова ниво на автономност, ще намери начин да умре – незабавно. Няма да имам друг избор, освен да се боря с него за контрол, а това може да унищожи и двама ни.
Преглъщайки гаденето, хванах китката му.
– Пусни ме.
Той отвори пръстите си.
– Не можеш да кажеш на Езра.
– Не мога да не кажа на Езра. Той е прекалено умен, за да повярва на някоя полуизмислена прикриваща история за това защо отиваме в Енрайт, и веднага щом се нуждаем от помощта ти за намирането на скритата стая, ще разбере, че…
– Тогава ще го изчакаме да заспи.
Упорито подпрях челюстта си.
– Няма да го лъжа повече.
– Ж’ултис! – Изпъшка той. – Тревожи се за прошката му, след като си осигурила оцеляването му! Не можем…
Очите му се разшириха, ръката му трепереше в хватката ми.
– Той е…
Той се дръпна и отметна главата си назад. Тя се удари в стената с гръм и трясък. Задъхан, той се изпъна напред, изтръгвайки ръката си от хватката ми, докато притискаше двете си ръце към лицето си. Раменете му натежаха.
Той плъзна ръцете си надолу, разкривайки човешките очи на Езра, които се взираха втренчено напред, докато той се задъхваше.
Учестеното ми сърце заседна в гърлото ми и заглуши гласа ми, докато шепнех:
– Езра?
Той се стресна, сякаш шепотът ми беше удар. Широко отвореният му поглед се стрелна към мен, премина през лицето ми и се спря на ръката ми, която все още висеше във въздуха.
Той свали ръцете си от лицето и погледна китката си. Тази, която държах.
– Ти ми говореше… – промълви хрипливо той.
– Аз… – Паниката ме връхлетя и без да се замислям изригнах: – Казвах ти да се успокоиш. Ти сънуваше кошмар…
– Говореше си с него.
Гласът ми угасна.
Очите му отново се фокусираха.
– Той говореше, но аз не спях? – Той вдиша глътка въздух и я изхвърли набързо. – Аз спях, а той… и ти…
Куршум, куршум, куршум. Решението кога да му кажа истината вече не подлежеше на обсъждане.
– Езра, трябва да…
– Какво се случи? Етеран имаше ли контрол? Какво… – Трескавите му въпроси прекъснаха. Несъответстващи очи пронизаха лицето ми. – Защо си толкова спокойна?
Посегнах към ръката му.
– Мога да обясня. Просто…
– Да обясниш? – Той се отдръпна от ръката ми. – Не пое ли Етеран контрола, докато аз спях? Как би могла да обясниш това? Как… – Той прекъсна, а лицето му загуби и малкото останал цвят. – Чакай. Не. Не.
Той отхвърли одеялата и се свлече от леглото. Когато краката му се удариха в пода, той притисна ръце отстрани на главата си.
– Безсънието ми през декември. Това не е… той не беше… той ли беше?
В гласа му нахлу паника, а тревогата ми се засили в отговор. Обичайната уравновесеност на Езра бързо отстъпваше пред осъзнаването, че един от най-големите му кошмари се е сбъднал.
Той се обърна към мен.
– Какво знаеш?
Плъзнах се до ръба на леглото и свалих краката си на пода.
– Езра, моля те, успокой се. Всичко е наред. Позволи ми да ти обясня.
– Моят демон ме контролираше в съня ми! Как това е нормално?
– Ще ти обясня – отвърнах, като запазих равномерен тон въпреки страха, който запушваше дробовете ми. – Моля те, Езра. Просто седни и ме остави да говоря.
Гръдният му кош се надигна, докато се бореше да овладее емоциите си, а аз се разтреперих от обзелото ме напрежение. Твърде опасно. Това беше твърде опасно за него. Смъртоносната обратна връзка на емоциите, която едва не го беше унищожила преди няколко дни, беше твърде близо.
Протегнах ръце, умолявайки:
– Моля те, Езра.
Той се вгледа в мен.
– Каза, че съм сънувал кошмар. Лъжеш ме.
– Не исках да те плаша в момента, в който се събудиш.
– Етеран ти говореше. – Гласът му се повиши. – Какво ти каза?
– Езра, моля те, просто…
– Какво ти каза?
Този път той изкрещя въпроса и аз се отдръпнах, стискайки с юмруци одеялата.
По стълбите се разнесоха стъпки. Аарон отвори вратата на спалнята.
– Какво става…
– Кажи ми, Тори! – Изкрещя Езра.
– Езра! – Изръмжа Аарон от ужас. – Какво е…
– Това не е първият път, нали? – Изръмжа Езра. – Ти си прекалено спокойна. Колко време, Тори?
Аарон направи гневна крачка в стаята.
– Езра…
– От колко време говориш с моя демон?
– От колко време?
Отвърнах на удара. Устата на Аарон увисна и невярващият му поглед се насочи към мен.
Трябваше да преглътна, преди да успея да говоря.
– Откакто отидохме в Академията Синклер, но не е това, което си мислиш. Беше…
Езра отстъпи рязко назад, блъскайки се в Аарон.
– Нападението на върколака. Не можех да си спомня какво се е случило.
– Цялата тази разруха в къщата на алхимика – промълви Аарон, като вниманието му се стрелна между мен и Езра. – Това беше неговият демон?
– Да, но момчета, моля ви, слушайте. Етеран ми помогна, защото…
– Помогна ти? – Прекъсна ме Аарон, а гневът се разпали през неверието му. – Имаш предвид демонът, който едва не уби мен и Кай по няколко пъти…
Избутах се на крака.
– Да, този демон! И ако и двамата замълчите за половин минута, ще мога да ви обясня защо не ви казах!
Аарон загреба с ръце през косата си.
– Слушам.
Погледнах към Езра, но той се отдръпваше, раменете му се движеха с кратки вдишвания. Погледът му беше изгубил фокус и той отново стискаше косата си, а кокалчетата му бяха побелели. В стаята беше много по-студено, отколкото би трябвало да бъде.
Аарон сложи ръка на ръката на Езра.
– Хайде, човече. Дишай. Каквото и да се случва, ще го разберем.
Езра вдиша въздух. Ръцете му бавно се разтвориха и той ги спусна.
Държейки се за рамото на Езра, Аарон ме погледна, а гневът му беше намалял, но не беше изчезнал.
– Разкажи, Тори.
Сложих ръце. Не така исках да проведем този разговор.
– Вие двамата помните демоничния амулет, нали? Онзи, който използвах, за да освободя демона на Бърк?
– Да – каза Аарон кратко. – Демонът изчезна с него.
– Не. Аз го запазих.
Очите му се разшириха.
– Етеран знае, че го имам. Той разбра как да остане буден, докато Езра спи, и когато бяхме заедно в академията, Етеран ме посети една нощ. Той иска амулета, за да развали договора си с теб, Езра. Смята, че това ще освободи и двама ви, но…
– Чакай. – Погледна ме Аарон. – Етеран може да действа самостоятелно, когато Езра спи? И ти знаеше това? И не ни каза?
Хванах страничните части на ризата си, ръцете ми все още бяха кръстосани.
– Ако ти бях казала, може би щеше да решиш, че Езра трябва да умре незабавно и…
– Не ни каза, че демонът на Езра може свободно да се разхожда през нощта, докато всички спим? В дома ми? С родителите ми? Той можеше да ги убие!
– Но той не е искал да убива никого! Той искаше амулета, а аз нямаше да му помогна, ако…
– Да му помогнеш? – Прошепна Езра.
Погледнах към замръзналия му поглед, сърцето ми се сви, после погледнах обратно към Аарон.
– Накарах Етеран да се съгласи да спре да контролира Езра през нощта, докато аз разбера амулета. Има вероятност той да…
Езра се обърна встрани от мен, издърпвайки рамото си от ръката на Аарон. Той отново дишаше тежко, борейки се за контрол. Притисна двете си ръце към стената, навел глава.
Няколко секунди наблюдавах бялата пушилка на дъха му, преди да осъзная колко много е спаднала температурата. По стъклата на прозорците пълзеше слана.
– Тори… – Тихият му глас се разтрепери. – Излез от стаята ми.
Тялото ми изстина по-студено от ледения въздух.
– Езра…
– Излизай.
– Нека ти обясня…
– Обясни! – Думата се изтръгна от него с вик. Ръцете му се свиха в юмруци, а кокалчетата се забиха в стената. – Обясни ми как ме остави да се разхождам седмици наред, знаейки, че всяка нощ Етеран може да вземе властта? Позволи ми да спя в една и съща къща с единствените хора, които обичам! Той можеше да убие теб, Аарон или Кай по всяко време!
– Етеран нямаше да нарани никого. Накарах го да обещае…
– Нямаш представа! – Той се завъртя с лице към мен, раменете му се удариха в стената, а лицето му се изкриви. – Знаеш ли защо се е опитвал да убие Аарон и Кай толкова много пъти? За да ме нарани! За да ме накаже за това, че съм бил негов затворник! На него му харесва да ме кара да страдам!
Отстъпих назад, като краката ми се удариха в леглото.
– Етеран иска…
– Аз знам какво иска и знам колко е манипулативен, а ти нямаш представа! Той можеше да се обърне срещу теб във всеки един момент! – По ръцете му изсвистя пукнатина от червена енергия. – Обещах си, че няма да излагам никого от вас на опасност. Не мога да живея с това, не го ли разбираш?
Сърцето ми заби в ушите, също толкова силно, колкото и извисяващият му се глас.
Ръцете му се свиха в юмруци с бели кокалчета.
– Вече е достатъчно трудно, когато едно изпускане на контрола ми може да означава смъртта ти! А сега се оказва, че Етеран е способен на това? В продължение на седмици? Знаеш за това и не казваш и дума…
– Не ти казах, за да имам възможност да те спася, Езра! – Изкрещях, очите ме пареха. – Има шанс…
– Няма никакъв шанс!
– Защо си толкова решен да умреш? – Изкрещях, а в гласа ми се разляха ужас, болка и паника. – Защо не искаш да се бориш за себе си така, както се бориш за приятелите си? Не осъзнаваш ли колко много те обичаме?
– Разбира се, че разбирам! – Изкрещя той в отговор. – Но не всяка битка може да бъде спечелена! Не всеки проблем има магическо решение и ти би трябвало вече да го знаеш – но единственото нещо, което си научила за това да бъдеш митичен, е да пазиш тайни и да лъжеш!
– Опитвах се да те защитя!
– Опитвах се да защитя всички вас! Преди три дни едва не те убих! Единственият късмет е, че ти имаше единствения магически предмет, който можеше да ме спре!
– Тогава може би всичко, от което се нуждаем, за да те спасим, е малко повече късмет, но ти дори не искаш да опиташ…
– Спасяването ми не трябва да означава да те застрашавам! – Ръцете му се стиснаха толкова силно, че мускулите пулсираха нагоре по ръцете и по гърдите му. – Всеки ден трябва да слушам горчивината и омразата на Етеран и единственото нещо, с което мога да балансирам това, си ти, Аарон и Кай. Без вас тримата не си заслужава!
Ръцете ми също се бяха оформили в свити юмруци.
– Животът ти си струва…
– Нищо! – изръмжа той. – Аз нямам бъдеще, но вие тримата имате!
Отдръпнах се назад, блъснах се в леглото, след което подпрях краката си, за да не отстъпя.
Той оголи яростно зъбите си.
– Защитата на трима ви е най-важното нещо за мен – а ти отиде зад гърба ми, за да дадеш възможност на най-големия ми враг да те нарани!
– Поех пресметнат риск. За да те спася. И можеш цял ден да си повтаряш, че животът ти не струва нищо, но докато приятелите ти те обичат, това е просто глупаво оправдание!
Той се отдръпна.
– Можеш да се оправдаваш колкото си искаш, но аз не се страхувам да водя тази битка. Нито пък Етеран, и ако това означава, че трябва да получа неговата помощ вместо твоята, това е твоя работа!
Очите му се разшириха – и по китките му се появиха пурпурни вени. Спазъм изкриви крайниците му и той се завъртя с ослепителна скорост, а юмрукът му се заби в стената.
В последната секунда се отдръпна и кокалчетата му се удариха в гипсокартона с тъп трясък, вместо да го пробият. Той се задъха, докато се бореше за контрол. Температурата спадна, докато въздухът не изгори лицето ми.
– Тори, върви.
Започнах, а уплашеният ми поглед скочи към Аарон.
– Ти каза достатъчно. – Направи предпазлива крачка по-близо до Езра. – Иди и ме чакай до колата. Сега.
Запътих се назад, после се завъртях на пета. Докато се измъквах през вратата, Аарон сложи ръце на раменете на Езра, мърморейки тихо, заговаряйки приятеля си от спиралата от емоции, която го теглеше все по-надълбоко към лудостта.
Почти не виждах стълбите, празния хол, в който все още вървеше филмът на Аарон, кухнята, в която веднъж бях приготвила запеканка за момчетата, преди да изръся нещо глупаво, заради което Езра се втурна в обятията на враговете си.
Зимният студ ме удари, когато се измъкнах през задната врата. Избягах през целия двор, отворих портата и се спънах на чакълената площадка отзад, където беше паркиран сивият джип на Аарон. Мотоциклетът на Кай беше прибран в ъгъла с черен капак върху него.
Дъхът ми застина в гърдите, като се задъхваше при всяко вдишване. Запътих се към оградата, забих се в нея и се строполих на земята. Когато задникът ми се удари в неравния чакъл, сълзите най-накрая паднаха.
Той няма да позволи семейството му да умре заради него – не и отново.
Единственото нещо, което Езра не можеше да понесе, беше да застраши приятелите си, а аз щях да го позволя. Но ако бях казала на някого, можеше да убият Езра. Какво трябваше да направя? Съмненията се въртяха в главата ми, а страхът обикаляше сърцето ми и го разкъсваше при всяко преминаване. Несигурността и болката ме блъскаха неумолимо и аз съжалявах за всяка дума, която бях изкрещяла на Езра. Какво не беше наред с мен? Защо бях направила това? Защо не бях запазила самообладание?
Минутите се проточиха, докато треперех от студ, заровила лице в сгънатите си ръце. Грохотът на приближаващ автомобил вдигна главата ми и аз примижах, когато ме удариха ярките фарове. Елегантен черен джип навлезе в пролуката до автомобила на Аарон.
Двигателят угасна, но фаровете продължиха да ме заслепяват, когато шофьорската врата се отвори. Стъпките хрущяха по чакъла, докато един мъж вървеше към мен. Когато той пресече светлините, успях да го разгледам добре – и ужасът обзе гърдите ми.
– Дариус! – Подскочих, препъвайки се от скованост, и осъзнах, че треперя силно. – Какво правиш тук?
ГМ погледна към къщата, лицето му беше мрачно.
– Аарон ме извика.
Хванах го за предната част на коженото му яке, като се втренчих в него, за да не може да напредне.
– Обеща ми! Обеща да изчакаш!
– Не съм тук за това, Тори.
Поколебах се, но не го пуснах.
– Тогава защо си дошъл?
– Аарон каза, че двамата трябва да си тръгнете незабавно, а Езра не бива да остава сам. – Сивите очи изследваха лицето ми. – Какво се случи?
Пръстите ми се разтрепериха. Затегнах хватката си за палтото му, за да потисна треперенето им.
– Езра разбра… за своя демон и… за всички неща, които криех от него.
Той въздъхна.
– Това беше неизбежно, нали?
– Но всичко се случи погрешно – прошепнах аз. – Мисля, че той ме мрази.
– Ти се противопостави на всичко, което е важно за него – каза Дариус направо.
Свих се, докато сърцето ми се разцепи по средата.
– Но би ли предпочела той да умре, обичайки те, или да живее, мразейки те? Ти вече си взела това решение, Тори.
Белите ми дробове се бореха за дъх и аз се задъхвах от хладния въздух.
– Д-да.
Той сложи ръце на раменете ми.
– Ти и Аарон имате работа за вършене. Направете така, че да си заслужава.
Мигновено споменът ме изстърга. Струваше ли си, Зак?
Потръпнах. Зак беше предал мен и приятелите ми заради собствените си амбиции. Опитвах се да спася живота на Езра – и да спася щастието на Аарон и Кай, което смъртта на Езра щеше да унищожи.
Затворих очи и придърпах около себе си разкъсаните остатъци от решителността си. Отворих очи и пуснах якето на ГМ.
– Моля, погрижи се за Езра, докато ни няма.
– Ще се погрижа. – Минавайки покрай мен, той дръпна портата и я отвори. – Но Тори… мисля, че ще откриеш, че Езра, който е преживял повече, отколкото някога ще ни каже, не се нуждае от защита. Всичко, от което се нуждае, е причина да се бори.
Обвила ръце около себе си и с тракащи зъби, гледах как Дариус прекосява малкия двор и се пуска през задната врата.
Повод да се бори.
Амулетът. Гримоар на призоваващия. Щях да намеря отговорите и да дам на Езра причината и надеждата, от които се нуждаеше.
Назад към част 5 Напред към част 7
