Глава 7
Стена от пръст се изстреля нагоре и ме затрупа с пръст. Отдръпнах се и закрих лицето си с ръце. Земята натежа, а разкъсващ звук ме оглуши.
– Тори! – Изкрещя Аарон.
Завъртях се нестабилно и видях още три стени от пръст, които се издигаха около нас, за да образуват затвор.
Без да има време да извади меча си от калъфа, Аарон пъхна оръжието в ръцете ми и скочи към една стена, докато тя се извиваше покрай главата му. Той улови горната ѝ част, прехвърли се през нея и изчезна от другата страна.
– Бързо! – Извика той. – Хвърли ми…
Трясък на чупеща се скала го прекъсна и той прокле.
– По дяволите, по дяволите, по дяволите! – Задъхах се, премятайки меча през рамо. Тръгнах към десетметровата стена и скочих нагоре. Хванах се за мръсния връх, но той се разпадна под пръстите ми, преди да успея да се издърпам нагоре.
Със сребриста светкавица Хоши се появи зад мен. Тя сграбчи палтото ми и се изправи, а опашката ѝ затрепери. Задрасках и паднах, приземявайки се на крака – само за да може земята да се разтресе под мен. На няколко метра от нас Аарон изкрещя, когато земята го подхвърли.
Да, земята. Тя го хвърли. Не знаех как иначе да опиша начина, по който тя натежа под краката му като препускащ кон.
– Аарон! – Издърпах Шарпи от калъфа и го хвърлих към него. Докато се изтласкваше обратно на крака, той го хвана от въздуха и изтръгна острието от ножницата му.
– Легни по гръб, Тори – нареди той, докато огънят избухваше в ръцете му и се стичаше по стоманата. – Сега!
Скочих на земята, докато лицето на Аарон се стегна от концентрация. Той размаха острието си в широка, хоризонтална дъга и на височината на кръста се разстла червено нажежен огнен лист в разширяващ се пръстен. Той премина над мен и се разнесе по близките сгради. Тресящата се земя се успокои.
Аарон се усмихна свирепо.
– Имам те, гад.
Докато прескачаше напуканата земя, аз се засилих нагоре.
– Кого хвана?
– Терамажът! – Изкрещя той и се запъти към рушащата се обществена зала. – Те са тук!
Терамъж? Погледнах към забавната нова дупка, в която беше паркиран джипът ни. Земен маг. Това имаше смисъл – но със сигурност не ми харесваше.
Откачих пейнтбол пистолета си и спринтирах след Аарон, докато той прескачаше разбитата стена и влизаше в руините на сградата. Тъй като не бях атлетична машина като него, забавих ход, преди да скоча с една ръка над развалините. Когато се приземих на песъчливия под вътре, земята отново се разлюля – но сега вече можех да видя източника на миниземетресенията.
Вътре в изоставената сграда ни чакаше нашият противник. Висок почти метър и деветдесет, с мощни рамене, чийто обхват се увеличаваше от здравото му кожено яке, мъжът държеше дървен четвъртит жезъл със стоманени върхове. Загорелият му тен се открояваше на фона на заснежената стена зад него, а тъмнокафявата му коса беше обръсната отстрани и с небрежна фалшива ябълка отгоре.
Огънят избухна по предмишниците на Аарон, когато той замахна с Шарпи, изпращайки огнена вълна към терамъжа. Мъжът удари приклада на тоягата си в земята и тънък лист пръст се изстреля нагоре, образувайки стена пред него.
Огънят на Аарон избухна срещу нея и стената се сгромоляса, докато терамагът с лекота въртеше тоягата си. Завъртя края му и го насочи към Аарон, а между тях имаше трийсетина метра празно пространство и опожарени фиданки.
Земята под краката на Аарон се разтресе. Докато той се клатушкаше, терамагът завъртя жезъла си с друго бързо, замислено движение. Прикладът се удари в земята.
Широка четири сантиметра колона от бетон и глина избухна от пръстта пред Аарон. Тя се изстреля нагоре и се заби в корема му, като го повдигна на няколко сантиметра от земята.
Той се срина по гръб, с изпъкнали очи, без да може да диша.
– По дяволите! – Отново се задъхах. Бях казвала това прекалено често.
Очите на теромага се насочиха към мен и този жезъл отново започна да се върти. Не изчаках да видя какъв земен ужас щеше да ми причини. Изскочих напред, избягвайки фиданки.
Четвъртият жезъл се завъртя, за да се насочи към мен. Земята по пътя ми се пръсна на чупещи глезените пукнатини. С писък ги прескочих, приземих се на неразрушено място и скочих отново с размахани ръце.
– Задник! – Изкрещях яростно. – Хоши, удари това копеле по главата!
Терамъжа се окопити, а очите му се стрелнаха, докато търсеше когото и да е „Хоши“.
Силфата се появи над него. Завъртя се в тесен, яростен кръг и заби опашката си в страничната част на черепа му със силен трясък. Докато той вдигаше тоягата си, за да я повали от въздуха, аз насочих пистолета си към него и натиснах спусъка.
Поп поп поп!
Жълтата отвара избухна навсякъде – с изключение на терамага. Всичките ми изстрели попаднаха в плетеницата от малки, слабички клони на дърветата между нас.
– По дяволите! – изръмжах, като стиснах здраво пистолета. Нямах нищо друго, с което да се бия. Пистолетът за пейнтбол беше единственото нападателно оръжие, което ми беше останало!
Оранжева светлина пламна по рушащите се стени. Огнено кълбо с размерите на плажна топка се разшири на върха на меча на Аарон и се взриви към терамъжа.
Въртене на жезъла и още една защитна стена от пръст се издигна пред мага и улови огненото кълбо. Когато бариерата се разпадна, посегнах към димната бомба. Пръстите ми се свиха около хладното стъклено кълбо, но се поколебах. Димният щит щеше да ни скрие от терамага, но щеше да скрие и него от нас, а може би не трябваше…
Терамагът завъртя жезъла си по нов начин и го удари надолу.
Бетонът под мен и Аарон се разпадна и двамата паднахме. Почвата около мен се надигна във формата на купа с мен в центъра и товар от рохкава пръст се изсипа в скута ми, заривайки краката ми.
Още един замах с тоягата и земята се изправи под Аарон, като го захвърли на колене, докато се опитваше да се изправи.
Жезълът на терамага се размаза, докато го въртеше. Той го удари още веднъж и към Аарон се изстреля още една тясна колона от скали – тази, която се стрелна към черепа му.
Имах една секунда, за да осъзная, че Аарон е на път да понесе вероятно смъртоносен удар в главата, и това беше моя грешка, че се поколебах.
Аарон се отдръпна назад – и земята се спря, а скалният край на колоната беше на сантиметри от лицето му.
Терамага се наклони напред, като ръцете и краката му вибрираха. Две лъскави жици се проточиха от гърба му към пистолета с електрошокова палка в ръката на друг мъж, който беше приседнал в отломките на пет метра зад мага.
Взирах се, устата ми висеше отворена, а мозъкът ми се гърчеше по-силно от електрическия ток, който обездвижваше терамага. В продължение на дълъг, мъчителен момент не можех да говоря. След това гласът ми се върна – в пълен обем на яростно неверие.
– Джъстин?
– Мразя да се бия с терамаг – изръмжа Аарон, като избърса полепналите по якето му песъчинки.
Стрелнах го с поглед. Той едва не беше размазан, докато терамага направо беше погребал долната половина на тялото ми. Имах мръсотия в бельото си.
В. Моето. Бельо. Аарон нямаше от какво да се оплаче.
Блясъкът ми се плъзна по терамага, който сега беше в безсъзнание с жълта сънотворна отвара, разпръсната отстрани на врата му. Докато той беше в безсъзнание от електрошока на Джъстин, аз се бях измъкнала от мръсотията и стигнах навреме, за да го застрелям.
– Терамаг – промърмори Джъстин, скръстил ръце и широко разкрачил крака в клиширана полицейска стойка. Беше облечен в цивилни дрехи, със синя шапка и топли кожени ръкавици.
Яростният ми поглед се насочи към него, но аз го принудих да се върне към Аарон. Ако сега заговорех брат си, накрая щях да крещя като луда.
– Какво не е наред с терамагите? – Попитах Аарон.
– Нищо лошо в тях – призна той умолително. – Просто са трудни за побеждаване, особено когато са толкова добри, колкото този човек. Това е най-защитният орден на Елементария.
– Да, някак си е трудно да му ритнеш задника, когато не можем да се доближим до него.
– Обикновено това е стратегията на терамаговете.
Настроението ми се охлади, тъй като любопитството взе връх.
– Каква е контрастратегията?
– Изтощавай ги – отговори Аарон, като се усмихна силно. – По която работех. Терамаговете нямат голяма издръжливост.
– А. – Кимнах в знак на разбиране. Това обясняваше защо Аарон не беше изпробвал някое от по-бляскавите си движения. Беше пестил сили, докато изразходваше тези на терамага. Добър план – с изключение на частта, в която едва не бе получил удар от каменен стълб. Може би е разчитал, че ще се справя като негов боен партньор.
Което напълно не успях да направя. Погледът ми се насочи към пръските сънотворна навсякъде. Някаква помощ съм била.
Аарон изглежда мислеше по същия начин, защото се намръщи на поваления маг.
– Предполагам, че трябваше да го изпепеля с дискорпоративното запалване, но не исках да използвам такава сила, когато не изглеждаше, че се опитва да ни убие.
Дискорпоративно запалване – техниката за запалване на магията далеч от тялото на мага. Аарон беше много, много добър в нея. Както и терамагът, като се има предвид, че всичко, което беше правил, вероятно попадаше под същия етикет.
– Кой кого нападна пръв? – Попита Джъстин.
Темпераментът ми се разпали до бяло за миг.
– Задникът ти, Джъстин. Също така, важно е кой кого е нападнал. – Блъснах го в рамото с твърд пръст. – Не искам да чуя и дума от теб, докато не съм готова да обсъдя как ме последва през международна граница и два щата!
Да, бях ядосана. Преследването не беше готино, особено когато ставаше дума за свръхпротективния ти, извънредно осъдителен голям брат.
– Нека първо се справим с камъните за мозъка – казах на Аарон, посочвайки терамага. – Готов ли си да го събудиш?
Кимнах, Аарон ми помогна да вдигна терамага и да го облегна на една стена от калдъръм. Джъстин услужливо беше сложил белезници на мага, така че трябваше само да изритаме тоягата му от обсега, преди да изкарам от колана си малък флакон с отвара „Събуди се по дяволите“.
Всъщност не се наричаше така, но точно това правеше, така че се придържах към името.
Капнах няколко капки върху лицето на мъжа и отново затворих шишенцето.
Той се събуди с припряно подсмърчане. Тъмните му махагонови очи се отвориха и той отметна глава назад, за да види тримата души, които стояха над него – единият държеше голям меч, а другият с копнеж галеше пейнтбол пистолета на колана си. Споменах ли, че в гащите ми имаше мръсотия?
Погледът му премина през нас, след което се намръщи.
– Е, по дяволите.
Веждите ми се вдигнаха.
– Това е най-общо казано – съгласи се Аарон. – Искаш ли да обясниш защо ни нападна?
– Разбира се – отвърна с дълбок глас терамага. – Но ако предпочиташ да си тръгнеш сега, вероятно ще успееш да се измъкнеш, преди екипът ми да пристигне.
– Какъв екип?
Терамагът наклони глава, а косата му се разпиля по челото.
– Моят екип „Ключовете на Соломон“. Чувал ли си за тях? Винаги са щастливи, когато могат да отбележат няколко мошеници.
Аарон и аз си разменихме намръщени погледи.
– Пич – казах аз. – Ние не сме мошеници.
– Разбира се.
Извъртях очи.
– Не, сериозно. Ние сме тук по разследване.
Той се облегна назад на стената.
– Закъсняхте с осем години за разследване. Знам защо наистина сте тук – по същите причини като всички останали, които се появяват.
Аарон ми хвърли още един объркан поглед и аз трябваше да се съглася. Нямах никаква представа за какво се разправя този човек.
Пристъпвайки по-близо до терамага, Аарон приклекна.
– Имаш ли документи за самоличност?
Очите на мага се присвиха.
– Виж, човече. Или ще ми кажеш в кой джоб е портфейлът ти, или ще трябва да ги опипвам всичките.
– Вътрешният джоб, от лявата страна.
Аарон пъхна ръка в якето на мага и извади портфейла. Той го обърна.
– Блейк Коган – прочете той, докато вадеше телефона си и натискаше номера за бързо набиране, след което постави мобилния телефон до ухото си. – Здравей, Феликс. Можеш ли да ми извадиш митичен профил? Идентификационен номер 85-02-554309.
Докато чакахме, Блейк изненадано намигна на Аарон.
От телефона се разнесе слаб глас и Аарон кимна.
– Добре, да. Имам го. Благодаря. – Прибра телефона си в джоба и ми каза: – Той е член на „Ключове на Соломон“.
– Няма как. – Погледнах Блейк. – Мислех, че ти си мошеникът – макар че като член на „Ключовете“ ти си такъв по всичко, освен по име, по мое безпристрастно мнение.
Блейк изхърка.
– Тогава сигурно не си срещала много мошеници.
– Всъщност съм срещала. И повечето от тях никога не биха убили семейства и деца, както Ключовете направиха тук преди осем години.
Терамагът ме погледна с неразбираемо изражение.
– Това ли сте дошли да разследвате?
– Не, ние… – Поколебах се. Тъй като не очаквах да срещна нито една душа в Енрайт или около него, не бях подготвила прикритие, което да обясни присъствието ни. – Смятаме, че призоваващия, който е създал демоничните магове в Енрайт, е все още жив.
Liiiiar – изпях в главата си. Но хей, това беше добър повод да разкопаем района в търсене на гримоар за призоваване.
– Малко вероятно – каза Блейк. – Има въпроси за това как са умрели хората тук, но кой е умрял, не е загадка.
– Какви въпроси? – Гласът ми се изостри от нарастващия гняв. – Ключовете са избили всички.
– Дори не е близо. – Той повдигна вежди. – Разкарай ме и ще ти направя ексклузивна обиколка на мистериозния и изключително обезпокоителен култ на демоничния маг Енрайт.
Назад към част 7 Напред към част 9
