Глава 8
– Знаехме с какво ще се сблъскаме – разкри Блейк, докато излизаше от отломките на читалището – сега още по-разрушени от нашата битка. Дългата му походка имаше странно запъване, лявата му стъпка беше по-къса от дясната.
– Ти си бил тук? – Попитах изненадано, следвайки терамага. Той ми изглеждаше на около трийсет и пет години. Преди осем години щеше да е на млади години за елитен ловец на глави, но не по-млад от Аарон сега.
Пиромагът вървеше до мен, а Джъстин вървеше след нас и слушаше внимателно. Не ми харесваше, че брат ми за първи път ще се сблъска с митичните престъпления и правосъдие, но освен да го прострелям с приспивателно, не можех да го накарам да си тръгне.
Ръката ми се насочи към пистолета за пейнтбол. Това беше доста примамливо…
– Екипът вече бе заловил един култист в Портланд и го бе разпитал – продължи Блейк, обърнат към централната пътека, която водеше към руините на храма. – Когато разбраха какво се случва в Енрайт, те повикаха цялата гилдия. Екипи се втурнаха от целия континент и осемдесет ловци на демони се събраха в Портланд.
– Осемдесет? – Повторих, ужасена. – Срещу шестдесет и осем небойни митици?
– Срещу единадесет демонични магове. – Лицето му се втвърди. – И ще ти кажа сега: само шестдесет и трима се прибрахме у дома. Моят отбор беше сред седемнайсетте, които загинаха.
Гласът му се задълбочи хрипливо при последните думи и почти ми стана жал за него – освен че беше ловец на Ключовете и беше помогнал да се избият семейства, станали жертва на секта.
– Ако всичките единадесет демонични магове се бяха обединили срещу нас, жертвите ни щяха да бъдат катастрофални. – Облегнал гръб на планинския склон, Блейк се изправи пред обраслия с дървета път. – Разпределихме се в полукръг, идвайки през гората. Теренът беше кошмарен, но демоничните магове бяха принудени да се разделят, за да посрещнат настъплението ни към общността.
Погледът му обходи зимната гора.
– Убихме петима в гората, но останалите не дойдоха за нас. Събрахме се тук, а дотогава всички къщи бяха празни. Семействата се бяха събрали в храма.
Обърна се към склона на хълма и посочи.
– Петима от останалите шестима демонични магове се бяха наредили пред сградата на общината и ни чакаха. Ако все още не знаеш колко прецакано е това място, трима от тях бяха тийнейджъри.
Погледът ми се плъзна по избледнелите разрушения. Леко завъртане на съдбата и Езра можеше да е един от тези петима.
С неравномерната си походка Блейк тръгна нагоре по хълма.
– Това беше най-уродливата битка, която някога съм виждал. Чистата разрушителна сила на демоничната магия – беше по-лошо, отколкото можех да си представя.
Минахме покрай първия ред къщи.
– Убихме два, а другите три отстъпваха. Видяхме, че са станали изцяло демонични – не беше останало нищо човешко. Демоните се бореха за оцеляването си, а те са по-брутални от всеки човек.
Минахме покрай втората редица къщи.
– Моите съотборници вече бяха мъртви, а аз бях паднал. Никога не успях да премина отвъд тази точка. Останалите отбори се отправиха към петия. Този демон беше най-могъщият – магията му изглеждаше безкрайна.
Минахме покрай последния ред къщи.
– Наложи се петима изпълнители да пожертват демоните си, за да го убият. – Блейк се приближи до руините на храма, като забави крачките си. – Беше останал само един магьосник демон и екипите подозираха, че той се крие сред култистите в храма.
Терамага спря на няколко метра от храма.
– Екипите се приближиха предпазливо, а култистите просто стояха там. Мъже, жени, няколко деца. Може би си мислеха, че са в безопасност в храма. Дори не се опитаха да избягат, а после…
Блейк се вгледа в разрушенията, преди да се обърне към нас, лицето му беше като от камък.
– И тогава храмът се озари от червена светлина и взрив от демонична магия, по-мощен от всичко, на което сме ставали свидетели досега, унищожи целия култ.
През мен премина лек замайващ поглед.
– Какво… какво имаш предвид?
– Последният демоничен маг уби всички в храма, включително и себе си. Не знам дали го е направил човекът, или демонът. – Погледна от мен към Аарон. – Предполагаме, че последният демоничен маг е бил и водачът на сектата. Това се е случвало и преди – лидерът да убие всички, когато култът е застрашен – но никога няма да разберем със сигурност защо го е направил.
Преглътнах срещу болката в задната част на гърлото си.
– Намерихте телата на всичките единадесет демонични магове?
– Само десетте, които убихме. Телата в храма бяха… – Той поклати глава. – Екипът по почистването на полицията обаче преброи телата. Всички сектанти бяха открити. Всички до един са мъртви.
– Ами първоначалният култист? – Попита Аарон. – Този, който беше разпитан в Портланд?
Блейк се намръщи.
– За този е виновна моята гилдия. Държаха го в централата, а надзорът не беше достатъчен. Той се обеси.
Светая светих. Езра наистина беше единственият оцелял от Енрайт.
– Значи – заключи Блейк – няма какво да разследваме. Лидерът на сектата е мъртъв, заедно с всички останали, които са били замесени.
– Тогава защо си тук? – Попита Аарон откровено.
Блейк сгъна ръце върху широките си гърди.
– Живея в съседен имот и навсякъде имам поставени камери. Видях ви да влизате.
– Добре, това обяснява защо си тук точно сега. – Сбърчих вежда. – Но не обяснява защо искаш да живееш в съседство с бивша секта, в която са загинали толкова много хора.
– Тук съм, защото мошениците са мързеливи идиоти. – Той махна с ръка към руините на храма, към трите призоваващи кръга, почистени от снега. – Защо да строиш свой собствен кръг за призоваване, когато можеш да вземеш назаем още по-добър? Нечестивите призоваващи смятат, че това място е изоставено, а моята гилдия се грижи тези слухове да продължат да се разпространяват дори толкова години по-късно.
Аарон примигна, после се засмя с нотка на недоволна благодарност.
– Ето защо никой не го е унищожил. Това е меден капан за мошеници.
– Маркирам по десетина или повече на година. Когато ми омръзне сделката, ще унищожа кръговете, преди да си тръгна. Дотогава… – Той сви рамене. – Това работи за мен. Харесва ми да живея тук, а и не ми се налага да преследвам таговете си.
Точно когато си мислех, че не е достатъчно извратен, за да бъде член на „КС“, той призна, че му харесва тук? Да, той беше луд.
Блейк тръгна обратно надолу по склона, а Аарон застана в крачка до него – здравият пиромаг изглеждаше малко мършав до тежкия терамаг. Тихият им разговор се промъкна до мен, докато следвах на десетина крачки зад тях, но не му обръщах внимание. Погледът ми се плъзгаше по разрушените къщи, докато попивах историята на Блейк.
Докато терамагът куцукаше към руините на общината, за да вземе четвъртитата си тояга, Аарон, Джъстин и аз се събрахме отново при колата. Пренебрегвайки брат ми, се наведох близо до Аарон.
– Ключовете са убили десет демонични магове – прошепнах аз – и твърдят, че единадесетият е избил семействата на култистите. Но – снижих гласа си още повече – ние знаем, че единадесетият демоничен маг не е бил там.
– Тогава кой е убил култистите? Демонична магия ли беше, или това е прикритие?
Потупах замислено брадичката си.
– Честно казано, склонна съм да вярвам на Блейк – поне в това, че демоничен маг е убил всички. Може би е бил безотговорен. Възможно ли е призоваващия да е създал нов демоничен маг в рамките на четири седмици?
Като оставим настрана недоверието ми към Ключовете, историята на терамага изглеждаше солидна. Нямаше смисъл Ключовете да убиват несъпротивляващи се семейства. Искам да кажа, да, екип на „Ключовете на Соломон“ се беше опитал да убие мен, Аарон и Кай, но ние умишлено и противно се бяхме поставили между тях и Езра. Съвсем различна ситуация. Дори гадняр като Бърк би се замислил два пъти, ако искаше да избива семейства, нали?
Но ако престъплението беше извършено от сектант, големият въпрос беше… защо?
Неравномерните стъпки, придружени от глухия удар на тояга, която се удряше в земята при всяка стъпка, оповестиха завръщането на Блейк. Той ни направи оценяващ преглед.
– Изглежда, че не сте си събрали багажа.
– Защото не сме – казах рязко. – Не сме пропътували целия път дотук, за да се обърнем и да се приберем у дома. Ще се поразходим малко наоколо. Ти обаче можеш да се върнеш. Кажи на екипа си или на каквото и да е друго да се върне.
– Блъфирах. Никога не съм се обаждал на екипа си.
– О, добре, тогава можеш просто да си тръгнеш, нали?
Очите му се свиха упорито и аз въздъхнах раздразнено.
Нашият нежелан ръководител ни чакаше, когато отворихме капака. По чертите му премина изненада, когато Аарон извади чифт лопати и кирка, купени в един от градовете по пътя. Със съвета на Етеран за подземното леговище бяхме дошли подготвени да разкопаем руините.
Бях толкова развълнувана да копая дупки в полузамръзналата земя.
– Не планирате да ексхумирате тела, нали? – Попита Блейк, докато Аарон ми подаваше оборудването. – Защото тук няма такива.
– Добре. – Обърнах се и хвърлих лопатите в неподготвените ръце на Джъстин. – Не искам да разкопавам никакви гробове, нарочно или случайно. Щом се намесваш – добавих към брат си – можеш да си полезен.
Той се намръщи, отвори уста, после погледна към терамага и не каза нищо.
С Аарон, Джъстин и мен, които носехме екипировката помежду си, тръгнахме обратно нагоре по склона. Блейк вървеше след нас, забавен от изкривения си крак. При руините на храма забих лопатата си в твърдата земя и огледах района, като се опитвах да не мисля за всички хора, които бяха загинали точно на това място – включително родителите на Езра.
– Добре. – Разтрих студените си ръце, като съжалих, че не съм се сетила да взема ръкавиците си от колата. – Аарон, да видим дали можем да намерим точката за достъп. Ако е оцеляла след повредата, това ще е най-лесният начин да влезем.
– Разбирам. Аз ще започна оттук.
– Джъстин и аз ще вземем този край.
Докато Аарон тръгваше към далечната страна на храма, аз хванах Джъстин за ръката и го повлякох в противоположната посока. Навлязохме в развалините отвъд ръба на недокоснатата платформа за призоваване.
– Добре, разправяй – изсъсках, а пръстите ми се впиха в китката му. – Какво правиш тук?
– Това е моята реплика. – Лешниковите му очи, толкова подобни на моите, проблеснаха гневно. – Секта? Демони? Десетки хора, убити на това място? Какво правиш тук?
– Не ти ли обясних вчера, че вече не оправдавам действията си?
– И аз бях съгласен с това – докато не напусна града посред нощ.
Врях и кипнах, паднах на колене и почистих снега от някои камъни. Как ли би изглеждал входът към тайно подземно леговище? Скрит, но вероятно лесен за достигане, нали?
– Виж – промърмори Джъстин, прикляквайки до мен. – Притеснявах се, ясно? Не знаех дали бягаш заради мен, дали си в беда, или какво.
– Да, но Джъстин. – Засмях се. – Не трябваше изобщо да знаеш, че напускам града. Как ме проследи?
Не бях забелязала никакви подозрителни превозни средства по пътя, което означаваше, че той е бил достатъчно далеч зад нас, за да не се вижда. Това предполагаше, че …
– Хакнал си телефона ми – изръмжах аз.
– Не съм го хакнал. Отключих го със същата парола, която използваш, откакто си на шестнайсет години.
По дяволите. Щях да сменя този код възможно най-скоро.
– Това е незаконно – изригнах му. – Ти си полицай. Не можеш да…
– Ще ме докладваш ли?
Ядосах се. Отново.
Той се размърда настрани и забърса снега, покрил парче бетон, което някога може би е било част от покрива на храма.
– Какво търсим?
– Търся тайния вход към тайното подземно леговище на злия гад, който ръководеше този таен култ – и уби всички в него.
– И… защо го търсиш?
– Не е твоя проклета работа. Но не се притеснявай да се прибереш вкъщи и да ме оставиш на мира.
Челюстта му се стегна – по същия начин, по който се стягаше и моята, когато се вкопчвах в петите си с цялата бича упоритост, която подхранваше капризната ми червенокоса душа.
– Както каза, не съм пропътувал целия път дотук, за да се обърна и да се прибера вкъщи.
Стиснах челюстта си точно срещу него. Погледнахме се един друг.
– Вие двамата търсите ли или какво? – Обади се Аарон от другата страна на руините с раздразнение в гласа. – Трябва да намерим подземен бункер, нали помните?
Осъзнавайки, че общата сума на моите и на Джъстин усилия е отмиването на малко сняг, аз се надигнах на крака, ядосана на себе си, че съм се разсеяла, и на Джъстин, че…
– Това е, което търсиш? – Подпрял се на тоягата си, Блейк застана на ръба на руините, на половината път между мен и Аарон. – Подземен бункер? Под руините?
– Да – признах аз, още по-раздразнена. – Така че, ако нямаш нищо против…
– Тогава ела тук.
– А?
Той ни махна да се присъединим към него.
– Ще ви докажа, че сте на глутница, за да можем всички да се приберем у дома. Освен ако не предпочитате да търсите по трудния начин.
Насочих се към него, неубедена и подозрителна.
– Как ще го докажеш?
– Аз съм земен магьосник, а ти търсиш дупка в земята.
Очите ми се разшириха. Погледнах към Аарон, който също изглеждаше изненадан. Той се втурна в бяг, насочвайки се към Блейк, а аз побързах да се присъединя към тях.
– Ти можеш да откриваш подземни пространства? – Попита Аарон.
– Лесно. – Блейк вдигна жезъла си в двете си ръце. – Винаги съм избягвал да размествам земята тук, за да запазя призователните кръгове, но проверката за открито пространство не би трябвало да ги повреди.
Той заби приклада на тоягата си в земята – и земята завибрира, сякаш бе ударил огромна каменна камбана. Бумтящият звън се разнесе навън, карайки тънкия слой сняг да потрепва и да танцува.
Блейк стисна жезъла, а очите му бяха стиснати от концентрация. Дъхът му секна.
– Е, да ме прокълнеш.
– Какво е това? – Попитах.
– Има едно отворено пространство. – Той посочи към склона на хълма, който се издигаше към върха на планината. – Не е под храма, а точно зад него.
– О, човече – изръмжах аз. – Току-що ни спести толкова много време. Къде е входът?
– Нямам представа, но нямаме нужда от такъв. Хайде.
Устоявайки на желанието да ръкопляскам възторжено – наистина не исках да копая – последвах по петите терамага. Той пресече платформата за призоваване и спря на ръба. Помисли за момент за скалистия склон и вдигна тоягата си. Направи сложно завъртане, след което леко го почука по земята.
Трифутова пукнатина разцепи земята. Краищата на пукнатината се отдръпнаха с отвратително скърцане, а пръстта се търкулна от разширяващата се пукнатина. Впечатляващо – и страховито. Този човек би бил най-ефективният гробокопач на света.
При тази мисъл ръката ми се плъзна към кобура на бедрото ми.
Треперенето утихна. Очакваше ни нова, почти идеално квадратна дупка в земята, а вътрешността ѝ беше тъмна като катран.
– Хубаво! – Възкликна Аарон, сваляйки чантата от рамото си. Той извади две фенерчета. – Да видим какви тайни ни очакват?
– Ще видим – съгласих се аз със същия величествен тон. – Само още едно нещо първо.
Докато тримата мъже гледаха любопитно към мен, аз вдигнах пейнтбол пистолета си и стрелях в лицето на Блейк.
Назад към част 8 Напред към част 10
