ГЛАВА 3
Сините очи на Блайт пламтяха с омразата на хиляди Тони Монтана. Меката ѝ руса коса се спускаше към острата ѝ челюст – смущаващ контраст, който идеално подхождаше на нашия бичи, неудържим капитан.
– Агент Сьозе – изръмжа тя.
Изправих се на мястото си, очаквайки с нетърпение удара на метафоричния чук на Блайт върху неподготвения череп на Сьозе.
– А, капитан Блайт. – Той отдръпна стола си назад. – Отлично, точно на време. Да продължим. – Продължаваме? Къде да продължим? С какво?
Това не съвпадаше с вътрешната ми филмова лента за историята ми с Хълк – разбих го в пода, плюх върху безсъзнателното му тяло и обявих, че Броуди Епс е най-невинният човек, стъпвал някога в нейния участък.
Сьозе заобиколи бюрото, мина покрай Блайт и излезе през вратата, а крачката му излъчваше задоволство като следа от слузта на прекалено едър охлюв. Очите ми за кратко срещнаха тези на Блайт и всички чувства на предстояща победа се размиха в ужас.
Устните ѝ се свиха в тънка, мрачна линия, тя се завъртя на пети и последва Сьозе. Скочих от стола си и Лиена се присъедини към мен, когато се втурнах след тях. Сьозе се насочваше към залата. Това не можеше да е добре.
– Колко лошо е това наказание Маги? – Попитах Лиена с тих глас.
– Магикае Литура – поправи ме тя. – Това е стара практика, която полицията използва за рецидивисти, които не са достатъчно опасни, за да бъдат екзекутирани, но са твърде опасни, за да бъдат изпратени обратно в света.
Намръщих се.
– Това не звучи като Броуди.
– Технически погледнато, той отговаря на критериите. Знаеш ли как понякога използваме отвари за амнезия, за да накараме свидетелите на излагане на магия да забравят какво са видели? Те трябва да се използват бързо, защото можем безопасно да замъглим спомените само от последните двадесет и четири часа.
– По-силните дози могат да причинят трайно увреждане на паметта. Знам всичко това от основното обучение.
– „Magicae Litura“ включва поредица от алхимични отвари, предназначени да замъглят паметта на митиците до такава степен, че те да забравят за магията.
Очите ми се разшириха. Шумът от гласове в залата се усилваше, докато се приближавахме, и аз се наведох, за да прошепна:
– Сериозно ли?
– За съжаление, да. Както можеш да си представиш, процесът нанася много по-големи щети на мозъка на нарушителя, отколкото просто да размие спомените му за магията. Magicae Litura рязко отпадна от употреба след Международната среща на ГМ в Истанбул през 1968 г., но никога не беше забранена.
– Откъде знаеш всичко това? Също така, защо, по дяволите, подобно нещо някога е било разрешено?
Лиена нямаше възможност да отговори, тъй като влязохме в залата. Претрупаната колекция от кабинки обикновено беше изпълнена с разговорите на агентите, които си шушукаха, докато работеха по случаите си и попълваха документи, но днес всички некритични случаи бяха спрени, докато всеки свободен агент се съсредоточаваше върху демоничния маг и „Врана и чук“.
Предполагаем магьосник – напомних си аз. Все още не бях убеден.
Сьозе вдигна ръка. Мързеливият агент от вътрешното министерство дори нямаше нужда да говори. С този единствен жест тишината се разнесе из стаята, докато всеки агент и анализатор не се загледа в неговата посока. Преместих се настрани покрай стената, като повлякох Лиена със себе си, за да не стоим толкова близо. Не исках никой да си мисли, че сме на негова страна.
– Както мнозина от вас знаят, аз съм агент Сьозе от отдел „Вътрешни работи“ – каза той, прожектирайки дрезгавия си глас в стаята. – През последните няколко седмици задачата ми е да разкривам недостатъци, некомпетентност и корупция в този участък.
Тишината беше толкова абсолютна, че можех да чуя кихането на домашна муха. В средата на бюрото бившият ми съсед по бюро Винсънт Парк седеше прав на стола си, вперил очи в Сьозе. Агентът до него изпусна нервна кашлица и Вини демонстративно го бутна с лакът.
– Докладите, които ми бяха предоставени преди прегледа, рисуваха нелицеприятен портрет и предварителното ми разследване показа, че този участък отговаря на тези ниски стандарти. Гнойната инфекция на неадекватността се е разпространила на всички нива и в този смисъл… – По лицето на Сьозе се появи лека усмивка. – Намерих за необходимо да въведа Visitatio Pateficiendi.
Въздъхнах вътрешно. Какво ставаше с този пич и мъртвите езици? В залата се разнесе объркан ропот. Очевидно не бях единственият човек, който не беше наваксвал с латинския напоследък.
Сьозе присви мъртвешки очи към тълпата.
– Ще е необходимо силно, последователно ръководство, за да се върне този участък в ред. Visitatio Pateficiendi ми дава правото да поема пълен контрол над този участък за целите на задълбочен одит.
Челюстта ми падна. Току-що беше отстранил Блайт ли?
Капитанът не беше любимият ми човек на света – бяхме си блъскали главите достатъчно пъти, за да съборим планинска коза – и често си мислех колко по-добър би бил професионалният ми живот без нейното властно присъствие, но сега преосмислих тази фантазия. Това беше много, много по-лошо.
Блайт стоеше на няколко крачки от лявата страна на Сьозе, а лицето ѝ представляваше каменна маска, която не разкриваше нищо.
Погледът му се плъзна по стаята, пълна със зашеметени агенти.
– „Visitatio Pateficiendi“ ще се прилага, докато не се убедя, че всички форми на неефективност, некомпетентност и корупция са изкоренени. Като начало аз и моят екип ще извършим разследване на помещенията на участъка. След това ще пристъпим към подобно задълбочено проучване на целия персонал.
Лиена обърна глава към мен, а паниката се изписа на лицето ѝ. Разследване на помещенията на участъка – това звучеше много като претърсване на сградата, за да се види какво може да крием.
За съжаление, Лиена и аз криехме цял куп уличаващи неща, които не само щяха да ни вкарат зад решетките, но вероятно щяха да дадат на Сьозе достатъчно муниции, за да затвори и Блайт заедно с нас.
Мазнина се стичаше по брадичката ми.
Обикновено не се подлагах на запушващите артериите страдания на двойния чийзбургер, окъпан в масло, намазан със сирене и гарниран с твърде много резени солен бекон, за да ги преброя. Особено пред образцовия агент Лиена Шен. Но аз се хранех от стрес и да впечатля партньора си беше последното нещо, за което мислех.
Добре де, не последното нещо. Но беше на по-ниско място в списъка от обикновено. След бомбастичното съобщение на Сьозе в залата, бяхме взели обедната почивка и освободили помещенията за екипна среща.
– Нуждаем се от план за действие – заяви Лиена, отпивайки от шоколадово-бананово-еспресо шейка си.
Отхапах още една разтягаща челюстта хапка от претоварения си бургер, като се проврях през слоя хрупкав лук, майонеза и салата айсберг.
Виждате ли? Маруля. Всъщност това беше салата. Не ме съдете.
Опитах се да отговоря на партньора си с пълна уста, но звучеше по-скоро като гаргара на слон с поп камъни, отколкото като формулиране на думи от страна на Кит.
Тя повдигна вежда.
– Искаш ли да опиташ отново?
Успях да преглътна и повторих:
– Ти взимаш порталите. Аз ще взема къртицата.
Къртицата. Ако имаше нещо, в което Сьозе беше прав, то беше, че в нашия участък има тайни и корупция. Беше прав и в това, че Блайт, Лиена и аз редовно нарушавахме правилата, нарушавахме протокола и откровено лъжехме колегите си агенти. Но не защото бяхме корумпирани.
Ние тримата бяхме единствените членове на участъка, които знаеха, че някой от нашите редици е къртица – къртица от типа на задкулисието, продажбата на информация, шпионажа, а не доброкачествения тип, който расте по кожата. Най-добрият ми приятел Зак, известен още като най-прочутия мошеник във Ванкувър, ни беше изтъргувал цялата си информация за къртицата, но това не беше довело до арест, както се надявах. Не, къртицата беше твърде добра в прикриването на следите си, а разследването ни се усложняваше допълнително от факта, че групата ни от заподозрени включваше буквално всеки един служител в отдела.
– Звучи толкова лесно – каза Лиена, като разбъркваше млечния си шейк със сламката. – Не мога просто да изляза през входната врата с цялото си портално изследване в ръце. Дори не мога да го побера цялото в ръцете си. Ще трябва да го изнасям на части.
– Къде ще го занесеш? – Попитах, като мъдро предпочетох да отложа следващата си хапка, докато не проговори.
– Засега в апартамента ми, но кой знае дали Сьозе има право да разпорежда претърсване на частните ни домове? – Тя поклати безпомощно глава. – Какво ще правиш с къртицата?
– Ще изчистя всяка следа от разследването и от двата ни компютъра и ще раздуя текущата ни натовареност. Сьозе не може да подозира, че основното ни разследване от миналия месец насам е личен проект на Блайт.
Кимвайки, тя вдигна млечния си шейк, за да отпие една дълга глътка, след което го постави със странно зловещо тупване.
– Избягването на одита на Сьозе не е достатъчно.
– Какво имаш предвид? – Попитах, като избърсах ръцете и брадичката си със салфетка, докато не останаха следи от бургера ми.
– Като оставим настрана злоупотребите му с власт и щетите, които ще нанесе на нашия участък, той се е заел с нас. Най-лошото, което може да направи на Блайт, е да ѝ отнеме поста, а докато изнеса порталите си от сградата, единственото, което може да направи на мен, е да ме изгони обратно в Ел Ей. Но ти…
Кафявите ѝ очи заблестяха, докато тя се отдръпваше. Израженията на Лиена често бяха едва доловими, но аз я бях изучавал достатъчно, за да разтълкувам повечето от тях. Това обаче беше трудно да се определи.
– Най-лошият ми сценарий е още една среща със Съдебния съвет – завърших аз.
Пръстите ѝ се свиха около млечния шейк, като вдлъбнаха пластмасата.
– Ами ако той ти избере „Магикае Литура“?
Странно свиване на червата ме хвана неподготвен, но това не беше страх. Беше осъзнаването, че непознатият блясък в очите ѝ е закрилничество.
Усмихнах се.
– Не изпреварвай себе си. Ще се погрижим никой да не ни разтопи мозъка. Нито на мен, нито на Броуди.
Издишайки, тя наблюдаваше как чашата ѝ с млечен шейк бавно се смачква от силата на стискането ѝ.
– Но как?
Протегнах ръка през масата и издърпах чашата, преди да я разлее. След това закачих два пръста върху нейните, като не държах ръката ѝ, но бях близо до нея.
– Нека започнем с прикриването на следите. Мога веднага да се заема със заличаването на разследването на къртицата ни, но ти не можеш да се промъкнеш до мазето без отвличане на вниманието.
Ръката ѝ се завъртя, пръстите ѝ се свиха по-здраво около моята.
– За наш късмет – дарих я с усмивка – отвличането на вниманието е един от моите специалитети.
Назад към част 3 Напред към част 5
