ГЛАВА 4
Оказа се, че не е нужно да измислям разсейване. Разсейването беше влязло през входната врата.
Облегнат на стената пред стаите за интервюта на главния етаж със скръстени ръце, наблюдавах как четирима подчертано нервни агенти водят Езра Роу към асансьорите. Езра Роу, член на „Врана и чук“… и обвинен, че е демоничен маг.
Невидим за всички, аз изучавах митичния. Висок около метър и осемдесет, широки рамене, вълнообразна тъмнокафява коса. По белите превръзки, които покриваха част от лицето му, личеше, че или е в средата на събличането си от ангажирания костюм на крал Тут, или е имал тежка седмица като най-издирвания митик в Долния Свят. Имаше тихо, сдържано излъчване и не оказа никаква съпротива, докато двамата с ескорта си чакаха асансьора.
О, да, той напълно крещеше „звезда-безумен-силен с натъпкан под кожата му разярен демон“.
Макар че той сътрудничеше, съдружникът му не. Двама други агенти влачеха червенокосата към входа, докато тя непрекъснато сипеше обиди. Ах, да, хапливата барманка на „Врана и чук“. Помнех я от първото си посещение в нейната гилдия – как ми беше казала да отида в бинго залата, ако искам да пия през деня, след което ми обърна гръб на излизане.
Погледът ми се насочи към вратата на стаята за интервюта. Бяха затворени, но когато агентите бяха извели другите двама, бях зърнал вътре Дариус Кинг, прикован с белезници към масата, докато Сьозе стоеше над него и от всяка негова пора струеше самодоволство. ГМ на „Врана и чук“ изглеждаше невъзмутим, но бях сигурен, че светът можеше буквално да свърши в стила на 2012 г. и той нямаше да мигне с очи.
Отдръпнах се от стената и се върнах към булпена. Ако Дариус беше довел обвиняемия си член на гилдията тук, за да докаже невинността му, нещата нямаше да се развият добре за никого от тях. Както личеше от желанието на Сьозе да направи алхимична лоботомия на Броуди, той беше за смъртното наказание, а мнението на ППД за демоничните магове повече или по-малко се равняваше на „Изгори го, изгори го с огън!“
Потърках влажните си длани по панталоните, притесненията се влачеха в мозъка ми – но да помогна на Дариус и членовете на гилдията му не беше опция. Дори да имах властта да отменя решението на Сьозе, което супер абсолютно не беше така, трябваше да залича разследването на къртицата, преди да се озова и аз зад решетките.
Все още невидим, спрях на вратата на залата и сканирах хаоса. Всички жужаха от смесица от шок и облекчение. Все още трябваше да арестуват цялата гилдия „Врана и чук“ и да ги обвинят в каквато и да е глупост от рода на „укриване на хуманоидни съдове на демонична злоба“, която бе измислил Сьозе, но страшният като дявол маг вече не представляваше заплаха.
На няколко метра от него Вини се беше свлякъл на мястото си и трескаво кликаше с мишката, за да събуди компютъра си. Имаше навика да оставя приблизително четиридесет и седем хиляди програми да работят и между девет и дванадесет милиона отворени таба в браузъра си, а древният му компютър звучно стенеше от натоварване.
Докато въртящият се кръг на зареждането на системата вършеше своята работа, Вини промълви:
– Хайде, хайде.
– Агент Парк! – Изкрещя Харис от другия край на залата, сякаш пръчката в задника му беше утроила обиколката си. – Къде са досиетата на демоничните магове?
– Почти готови – обади се Вини.
Когато от него не капеше снизходително самодоволство, почти можех да го съжаля. Почти. Вместо това насочих мисълта си към него и накарах малка струйка дим да изтече от CD устройството му. Той направи ужасен двоен завой.
Друг агент забърза покрай мен, принуждавайки ме да се върна назад, за да избегна сблъсък. Запазвайки невидимостта си, погледнах назад към залата, където Сьозе беше заключен в стаята за разпити с Дариус. В мига, в който започна суматохата с демоничните магове, Лиена се беше измъкнала и се беше насочила право към порталната си лаборатория в мазето. Потърсих телефона си, прибран в джоба, готов да ѝ напиша съобщение в момента, в който Сьозе отново започне да дебне.
Телефонът вибрира под ръката ми.
Извадих го, очаквайки съобщение от Лиена, но на екрана се появи непознат номер. Отдалечавайки се от суматохата в залата и връщайки се към коридора, поднесох телефона към ухото си.
– Ало? – Отговорих с любопитство, включвайки гласа си в невидимия си възел, въпреки че никой не беше достатъчно близо, за да ме чуе.
– Шекспир – долетя ниското дрезгаво гласче на безспорно сексапилен друид от другата страна. Веждите ми се изстреляха нагоре към линията на косата ми. Зак искаше да говори с мен?
– Къде беше, млади човече? – Извиках тихо, като избрах свободен от подслушвачи ъгъл, откъдето лесно можех да наблюдавам и стаята за интервюта. – Не се обаждаш, не пишеш съобщения, не посещаваш. Страшно много се притеснявам за теб.
Рутинната ми процедура на разочарована майка не предизвика нищо повече от едно мърморене.
– Ако става въпрос за онази услуга, която ти дължа – добавих – сега е наистина лош момент.
– Сделката не е такава. Дължиш ми, без да задаваш въпроси. Но ако имаш късмет, няма да ми се наложи да го изискам точно в този момент.
Ненапразно затаих дъх, докато агент Улф мина покрай мен, без да се доверявам напълно на изкривяването, което щеше да скрие крайно неетичния ми разговор с издирван престъпник. След като Улф изчезна от погледа ми, попитах:
– Какво имаш предвид?
– Какво се случи, когато магът демон се предаде?
Това привлече вниманието ми.
– Имаш ли нещо общо с демоничния магьосник?
– Просто отговори на въпроса ми.
Отпуснах се отново до стената.
– Последното, което видях, беше с белезници и го отвеждаха четирима агенти. Дариус Кинг е разпитван от сегашната проклетие на съществуването ми, а опърничавата барманка беше отведена в ареста.
– А кой е сегашното зло на твоето съществуване?
– Агент Сьозе от отдел „Вътрешни работи“ и временен капитан на участък. Надявам се, че временно. Той спада към категорията „епични гадни петна“.
Зак прокле под носа си.
– Ще тестват ли демоничния маг?
Добре, да, най-добрият ми друид определено имаше някакви вътрешни познания. Да се тества Езра Роу за демонично замърсяване беше искането на Дариус, когато се беше появил, обявявайки невинността на члена на гилдията си.
– Нямам представа – отвърнах аз. – Но познавайки Сьозе, той ще обезглави самия човек само за удоволствие.
Дълъг момент на мълчание се проточи по линията.
– Обаждам се за дълга ти.
Почти прехапах езика си, опитвайки се да оттегля последната си декларация.
– Но, искам да кажа, че Сьозе все пак може да направи тест. Знаеш ли…
– Кит – прекъсна ме Зак.
Тонът му ме спря – това, както и използването на истинското ми име.
– Ако не искат да тестват демоничния маг – каза той – трябва да ги измъкнеш. Всичките.
– Да ги измъкна? Като в нелегален затвор за демоничен маг от…
– Той не е демоничен маг.
– Как да…
– Аз знам. Повярвай ми.
Отново думите и тонът му прекъснаха протестите ми. Изпуснах дълъг дъх.
– Абсолютно сигурен ли си?
– Да. Те ще екзекутират невинен човек.
– Защо ти пука? – Попитах тихо. – Поне ми кажи това, преди да рискувам живота и здравето си заради това.
В ефира се разнесе статично електричество.
– Те… Тори е приятелка.
Изненадата се разнесе из мен, после затворих очи, а на устните ми се появи усмивка. Самотният Призрак наистина имаше приятел – освен мен, разбира се. И това беше барманката, която се държеше като скандалджийка. Умирах от нетърпение да чуя как се е случило това.
– Добре – казах аз. – Щом знам със сигурност, че Сьозе ще екзекутира, ще изкарам Езра и останалите.
– Добре. А Кит?
– Да?
– „Да рискуваш живота и здравето си“ са глупости. Знам какво можеш да направиш.
С приглушено щракване той прекъсна връзката. Поклатих глава, чудейки се дали Зак надценява способностите ми, или подценява колко трудно би било да измъкна от затвора трима високопоставени заподозрени, един магьосник демон с висока степен на сигурност и най-мразения ГМ в участъка.
Погледнах телефона си, след което прехвърлих текста на разговора си с Лиена. По скалата от едно до невъзможно, да ги измъкна сам можеше да се окаже по-лесно, отколкото да убедя партньора си да ми помогне.
Назад към част 4 Напред към част 6
