Глава 10
Изтръпнала отвътре и отвън, държах ледена превръзка на челюстта си, докато гледах как Макико щрака на лаптопа си. На дивана до мен Езра беше прегърбен напред, с лакти на коленете и брадичка, опряна на юмруците му.
Аарон и Кай бяха на десетина крачки от кухненския остров в малкия апартамент. Кай беше свалил ризата си, а Аарон зашиваше рана в бицепса на електромагьосника, като разпръскваше по плота материали за първа помощ. Кай се взираше в тавана със стегната челюст.
Апартаментът принадлежеше на Макико, но тя не живееше тук. Беше един от половин дузината тайни имоти, които семейството ѝ притежаваше във Ванкувър – места, където да се оттеглят при извънредни ситуации. Това се намираше в Коул Харбър, високо в една кула с гледка към входа, тъмната вода, оцветена в жълто, когато сутрешното слънце надничаше над хоризонта.
Аарон завърза шевовете и избра бурканче с бял крем от голямата аптечка. Той намаза обилно с мехлема кървавата линия на ръката на Кай.
– Ето го – промърмори Макико.
Езра вдигна глава, а аз спуснах пакета с лед, докато тя насочваше дистанционното към монтирания на стената телевизор. Екранът се включи. Няколко кликвания на лаптопа ѝ и белият уебсайт на МПД запълни телевизора, така че всички да го видим.
Оформлението на уебстраницата беше познато – обява за награда, но голям червен текст в горната част гласеше: „КЛАСИФИЦИРАНО НИВО 2“.
Прелистих текста, като студът в кръвта ми се засилваше с всеки ред. Личните данни на Езра бяха ясно изложени – от възрастта му през гилдията до домашния му адрес. Датите на разследването на МПД – 13-14 февруари – бяха последвани от описание на „Извънредното изслушване на съдебния съвет по код 12-03-006“ с решението им за смъртна присъда.
– Резултати от разследването – прочетох на глас. – Свидетел от гилдията „Ключовете на Соломон“ съобщи на 12 февруари в 18:08 ч., че митичният Езра Роу е нападнал и ранил боен екип в гробището „Капилано Вю“. Свидетелят твърди още, че заподозреният е демонстрирал магия, съответстваща на незаконна демонична магия. Показанията на свидетеля потвърждават представените доказателства.
Докато приключвах с четенето, Макико насочи курсора си към прикачения към делото файл, обозначен като „C19-1382-доказателства-01“, и кликна два пъти върху него. Отвори се прозорец и в него се появи видеоклип. Разклатената камера на телефона се размазваше и излизаше от фокус, докато се насочваше през зиморничави храсти към петно зелена трева.
Трима мъже кръжаха около четвърти, който имаше странно червено петно, закриващо протегнатата му ръка. Приличаше на грешка в записа или на светлинно отражение.
Аленият цвят проблесна и екранът стана напълно червен, а след това бял. Един женски глас се задъха.
– Демонична магия! – Възкликна тя с ужасен шепот. – Той използва… о, Боже мой!
Видеото се изчисти, разкривайки кратери в земята и пръст, която се сипеше към земята. В долния ъгъл жена с дива червена коса риташе в краката човек, докато наблизо трептеше бледа ивица. Хоши – предположих аз.
– Той ще ги убие! – Изпъшка операторката. – О, Боже, той… не!
Екранът отново стана пурпурен и по високоговорителите се разнесе експлозивен шум.
Макико спря видеото и в стаята настъпи тишина. Кадърът, застинал на екрана, показваше странно ивичесто петно от бяло и червено. Магията не се снимаше – или не се записваше – добре, но камерата беше уловила достатъчно.
Аарон потърка с ръка лицето си и косата си.
– Беше предаден.
– От член на „Ключове на Соломон“? – Измърморих. – Защо член на „Ключове“ изобщо е тук? Нима и онези други сектанти бяха свързани с „Ключовете“?
Челюстта на Езра беше стисната.
– Не знам за тях, но жената, която записваше видеото – бих познал гласа ѝ навсякъде.
Главите ни се завъртяха към него, докато той се взираше в екрана, а в лявото му око пламна малинов цвят.
– Ксанте. Тя ме подгони, записа видеото и ме докладва на полицията.
„Магна Дучиса“ на двора на Червената кралица, Ксанте беше менталистка със силата да контролира всеки, който се намира в полезрението ѝ, и да го принуждава да извърши всяко действие, което пожелае.
– Ксанте е член на „Ключовете на Соломон“? – Изсумтях, борейки се с емоциите, които запълваха гърдите ми. – Тя беше през цялото време, докато бяхме…
Заекнах в мълчание, докато желанието да изкрещя се раздуваше в гърдите ми, притискайки дробовете ми. Искаше ми се да беснея, да крещя и да плача от несправедливостта, от безнадеждността. Бяхме се опитали да идентифицираме къртиците на сектата в гилдията на Ключовете. Чудехме се кой е останал. Чудехме се как Съдът е могъл да се внедри в такава мощна антидемонска гилдия.
И през цялото време един от опасните лидери на култа беше вътре в гилдията, използвайки ужасяващите си психически способности, за да влияе на членовете ѝ.
– Не прибързвай със заключенията – промълви Аарон. – Това не означава, че тя наистина е член на… чакай. По дяволите. Как не се сетих?
– Какво осъзна? – Поисках.
– Помниш ли видеозаписа, който Блейк ни показа за сектанта, който се обесил в килията на Ключовете преди осем години? Една тъмнокоса жена го е посетила, преди да се самоубие.
Крайниците ми изстинаха. Отново Ксанте. Трябваше да е тя. Трябва да е използвала силата си, за да накара онзи човек да се самоубие – което означаваше, че е проникнала в Ключовете преди осем или повече години.
– Защо? – Избухнах. – Защо ни е подгонила? Защо разкри Езра пред полицията? Нямаше ли да е по-безопасно за сектата просто да ни убие всички?
Кай поклати глава.
– Вероятно такъв е бил планът им, докато Дариус не започна да разказва на всички, че във Ванкувър има култ към демони. Убийството на Езра не може да отмени това, така че Съдът даде на Магиполицията и другите гилдии магьосник демон, който да издирват вместо него.
– И по този начин дискредитираха Дариус. – Макико излезе от спряното видео. – Сега всички ще си мислят, че Дариус няма представа какво се случва в собствената му гилдия или че хвърля обвинения, за да скрие собствените си тайни.
Това желание да крещя – или да плача – ставаше все по-силно и трябваше да преглътна няколко пъти.
– Не можеш ли да направиш нещо? Един втори ГМ, който да потвърди историята му за култа, може да има голямо значение.
– Нямам доказателства – каза тя тихо. – А ако разкрия, че съм пътувала с теб, това ще хвърли още повече съмнение върху историите ни. Освен това… – Устните ѝ се изтъниха. – Семейството е на първо място. Не мога да го застраша.
Ръцете на Аарон се свиха в юмруци.
– И така, Езра има награда за главата си със смъртна присъда, а Тори, Кай и аз сме обвинени в укриване на магьосник демон и – той направи жест към екрана с информацията за наградата – лицензът на гилдията „Врана и чук“ е временно отнет в очакване на разследване. Какво сега?
– Ако не съм демоничен магьосник – каза Езра – тогава доказателствата на Ключовете на Соломон не са нищо повече от безпочвени твърдения. Можем да насочим вниманието отново към тях и към сектата.
– Но те имат видеозапис, на който ти използваш демонична магия – изстенах отчаяно аз.
– Имат видеозапис на жена, която твърди, че използвам демонична магия. Магията не се записва правилно. На видеото се виждат само петна от червена светлина. – Той погледна между нас. – Няма как да убедя Магиполицията, че не съм демоничен маг, освен ако не съм демоничен маг. Това е първата и най-важна стъпка за спасяването на вас тримата и на гилдията от тези обвинения.
– Тогава трябва да завършим ритуала възможно най-бързо. – Прехапах устните си. – Не можем да се върнем в мазето на музея.
– Не – съгласи се той. – Трябва ни ново място. Ще трябва отново да изградим кръговия масив, да го оставим да се зареди, а след това да извършим ритуала.
Аарон прекоси с крачка дневната.
– Създаването на масива може да стане за половината време, ако успеем да накараме Робин и Амалия да работят по него непрекъснато, а не само през нощта, но времето за зареждане няма да се промени.
– Така че седмица или малко по-малко – заключи Езра. – Толкова време трябва да избегнем залавянето.
– Всяка бойна гилдия в града ще ви издирва. – Макико затвори лаптопа си. – Наградата за Езра е триста хиляди долара. Това ще привлече и други гилдии.
– А има и Ксанте, за която трябва да се притесняваш – добавих мрачно.
Макико стисна устни.
– Сещам се за няколко затънтени места, където бихте могли да се скриете за една седмица и да подготвите ритуала. Въпросът е само да ви закарам там, без да привличате внимание.
– Ще ни трябват и Робин и Амалия – казах аз. – Ние не сме магьосници. Дори и да знаехме как да създадем масива, той нямаше да ни свърши работа. Как ще се свържем с тях?
Езра, Кай, Аарон и аз бяхме унищожили телефоните си, преди да пристигнем в апартамента. Технологията можеше да бъде проследена.
Макико остави лаптопа си настрана, влезе във втората спалня на апартамента и след миг се върна с един телефон. Тя ми го подаде.
Набрах номера на Робин – добре, че вече го бях запомнила – и го слушах да звъни. Той премина на гласова поща. Прекратих разговора и набрах отново. Звънна отново и отново, след което отново премина на гласова поща.
Затворих телефона и погледнах към момчетата.
– Мислите ли, че… се измъкнаха благополучно?
– Дори да носи двама души, Зилас е по-бърз от човек – каза Езра. – Няма начин да не са избягали от митиците на Окото на Один.
Обвих двете си ръце около телефона.
– Ще опитам отново след няколко минути.
Макико изпъна черния си пуловер.
– Тогава ще избера място и ще започна подготовката за контрабандното ти извеждане от града и…
Телефонът иззвъня силно и аз нетърпеливо разтворих ръце – но малкият екран на телефона беше тъмен.
Макико извади от джоба си елегантен черен телефон и го вдигна до ухото си.
– Да?
От телефона се разнесе оловният звук на друг глас.
– Преди колко време? – Попита тя рязко. – Разбирам… Докладвай им, че ще се явя до час.
Тя приключи разговора и прибра телефона в джоба си. Тъмният ѝ поглед се обърна към Кай.
– Извикана съм в участъка на полицията за разпит относно обвиненията срещу теб.
Пръстите ми се вкопчиха във възглавниците, но бях единствената, която изглеждаше шокирана.
– Но какво ще кажеш за отвеждането ни на безопасно място?
– Аз съм гилд майстор на Кай. Ако не се представя, това ще изглежда подозрително. – Тя предложи слаба усмивка. – И преди съм имала работа с полицията. Ще им кажа, че не знам за магьосник демон и обещавам да предам Кай в ареста веднага щом успея да го открия. Това ще ни спечели малко време.
Докато тя вземаше якето си, се преборих с желанието да протестирам. Не исках тя да си тръгва. Макико не беше любимият ми човек в никакъв случай, но беше хладнокръвна, компетентна и действащ гилд майстор на могъща гилдия, която можеше да ни предпази и скрие.
Тя настрои телевизора на канала за сигурност, който показваше видеоканалите на всички камери, разположени в цялата жилищна сграда, след което взе якето си.
– Починете си малко. Ще се върна преди обяд.
Махнах ѝ с половин усмивка, докато тя се насочваше към вратата. Кай я последва и за момент си промълвиха нещо, преди тя да се измъкне. Той затвори вратата след нея, включи системата за сигурност и се обърна към нас.
Тишината се върна, по-тежка от преди.
Не можехме да направим нищо друго, освен да чакаме. Дворът на Червената кралица отново ни беше надхитрил, но те не знаеха, че планираме да превърнем Езра от демоничен маг в обикновен аеромаг. Ако успеехме, щяхме да обърнем всичко това обратно срещу тях.
Можехме да го осъществим. Трябваше да го направим по някакъв начин.
Назад към част 10 Напред към част 12
