Глава 11
Мърморещи гласове ме извадиха от неспокойния сън. С мъка вдигнах главата си от възглавницата, която бях сложила на подлакътника на дивана. Някаква тежест притискаше краката ми – Езра се беше свлякъл настрани в съня си и беше подпрял главата си на бедрото ми.
На кухненския остров Аарон побутваше горната част на ръката на Кай. Кожата около шевовете беше зачервена и възпалена, а Кай потрепваше при всяко натискане на пръстите на Аарон.
– Не знам, човече – промълви той, докато разглеждаше раната на приятеля си. – Не изглежда добре. Може да е инфектирана. Имаш нужда от подходяща медицинска помощ.
– Ако Макико искаше да рискува да повика лечител от МираКо, щеше да го направи. – Кай спусна ръката си. – Превържи я и ще взема отвара за жизненост.
Кимайки недоволно, Аарон извади от аптечката дебел бял тампон и руло марлена лента. Докато поставяше тампона върху раната на Кай, погледът ми се насочи към прозорците от пода до тавана, където дневната светлина се процеждаше през затъмняващите щори.
– Макико не се е върнала? – Попитах.
Езра се размърда сънливо и вдигна глава. Той примигна към мен, после към другите двама.
– Все още не – отвърна Кай, докато Аарон увиваше марля около бицепса му. – Би трябвало да се върне всеки момент.
– Колко е часът?
– Дванайсет и трийсет.
Очакваше да се върне преди обяд. Нервна енергия бръмчеше в гърдите ми и аз измъкнах телефона еднодневка от джоба си. Нямаше съобщения от Макико, които да обясняват закъснението. Дали тя знаеше номера на този телефон?
Набрах номера на Робин. Звънна и звънна, след което отиде на гласова поща. Обадих се отново. И пак.
Без отговор.
Бавно свалих телефона.
– Нещо се е случило с Робин. Нещо не е наред.
Кай и Аарон не отговориха, а мълчанието им потвърди притесненията ми. Вероятността тя да спи или да пропуска обажданията ми намаляваше с всеки изминал час, но нямаше какво друго да направя, освен да продължа да звъня.
Взирайки се в телефона, разгледах всички номера, на които можех да се обадя. Дариус. Клара. Синър. Можех да се свържа с почти всеки от „Врана и чук“, но ако се свържа с тях, ще ги улича.
Единственият човек, с когото можех да се свържа, беше Джъстин. Той беше човек и беше извън системата на полицията, но беше и мое семейство. Някой можеше да го наблюдава.
Полицията за контрол на обществения ред беше засекретила делото срещу Езра, като гарантираше, че то няма да изтече към него или към гилдията му, но „Окото на Один“ беше привлечено към него – а вероятно и други гилдии. Нямаше как да знам, но подозирах, че мъжете, които Зилас беше забелязал да оглеждат музея, не бяха култисти. Вероятно са били разузнавачи на „Окото на Один“.
Бяхме сами. Този път дори Дариус не можеше да се хвърли да ни спасява. Той трябваше да защити Врана и чук.
Единственият ни шанс беше да разделим Езра и Етеран, а за това ни трябваха двама души, които не бяха тук – и до които не можехме да се доберем.
Натиснах отново бутона за повикване и слушах как телефонът звъни ли звъни.
Опитах се да заспя отново, но неспокойният ми мозък дремеше само по няколко минути. Аарон, който хъркаше тихо, беше заменил Езра на дивана до мен, а Кай се беше оттеглил в спалнята, за да спи. Езра седеше на кухненския стол, който беше поставил пред телевизора. Гледаше охранителните камери, а повдигането и спадането на гърдите му бяха единственият знак, че не е изключително реалистичен манекен.
Умът ми се въртеше, въпросите, притесненията, страховете и ужасът ме караха да се чувствам замаяна и изнервена. Изпълзя още един час и аз се отказах да спя. Изтласках се от дивана, протегнах ръце над главата си, после измъкнах телефона от джоба си и отново се обадих на Робин. Не отговори.
Главата на Езра се обърна, когато отидох до стола му, и аз спрях мъртва пред двойните малинови очи, които светеха в лицето му.
Страхът се сви в корема ми.
– Е… Етеран?
– Езра спи. – Думите му бяха оцветени с гърлен акцент. – Аз съм на стража.
– Не се ли нуждаеш и ти от сън?
– Не по начина, по който го прави човек. Демоните ще си починат, но сънят е опасен.
Размишлявайки върху това, отидох до кухненската маса, където беше подредено оборудването ни. Открих бойния си колан и отворих задната чанта. Празна. Хоши не се беше върнала. Всеки път, когато преди се бяхме разделяли, тя намираше пътя обратно към мен в рамките на няколко часа.
Онзи митичен от Окото на Один я беше смазал с юмрук. Дали тя беше добре? Дали я беше наранил? Беше ли избягала от онова мазе, или все още беше там, твърде наранена, за да ме намери?
Прехапах вътрешната страна на бузата си, грабнах един кухненски стол и го пренесох до Езра – или по-скоро до Етеран.
Поставих го до него и седнах.
– Не сме говорили за това какво ще правиш, след като вече не си в капан в Езра.
– Все още не знам. Само когато отново съм себе си, ще знам.
– Какво имаш предвид?
– От десет години съм в капан в човек. – Челюстта му се стегна, после се отпусна. – Ако все още съм достатъчно демон, ще намеря начин да се върна в моя свят. Ако не съм…
Той продължи да наблюдава записите от охранителните камери. Хванах долната си устна между зъбите си.
– Етеран… – Наведох се по-близо, като намалих гласа си. – Доколко влияеш на Езра тези дни?
– Още един въпрос, на който не мога да отговоря, Пайлас. Съзнанията ни са свързани. Мислите ни се смесват по странни начини.
– Искаш да кажеш… че вече не можеш да разбереш кой кой е?
– Няма нищо толкова просто. Аз познавам ума си, а той познава своя.
Отметнах кичур коса от лицето си.
– Тогава какво? Не го разбирам. Ти ли си този, който е решен да оцелее, или Езра наистина също се бори за това?
– Той винаги се е борил, но срещу мен, а не за себе си. – Той издиша рязко през носа си. – Презирал съм го за това повече от всичко друго. За слабостта му, за глупавата му вина. Но в него винаги е имало сила. Ако беше канин, а не човек, можех да го науча как да се превърне в страховит боец.
– Ако беше какво?
– Млад мъжки демон. Млад воин. – Устните му се изкривиха. – Като Динен и Вх’алир. Зилас е преминал годините си на каниин, но има още много да учи.
Устните ми се намръщиха, но преди да успея да задам още въпроси, пурпурният блясък от очите му угасна. Езра примижа, след което прикри с една ръка широка прозявка.
– Говореше с Етеран ли? – Попита той, разтривайки лицето си.
– Да. Той каза, че ако си бил демонично момче, а не човек, е можел да те превърне в истински воин.
Езра се вгледа в мен.
Повдигнах рамене.
– Така каза.
Като поклати глава, Езра се изправи на крака. Докато извиваше гърба си в протягане, аз станах от стола и плъзнах ръце около кръста му. Той ме прегърна, а аз се облегнах на него и опрях буза на рамото му.
– Макико все още не се е върнала – прошепнах аз. – Не мога да се свържа с Робин. Раната на Кай има нужда от лечител. Не можем да помолим никого за помощ. Какво ще правим?
Той прокара палеца си по бузата ми, изтривайки една сълза.
– Ще се справим.
Вратата на спалнята се отвори и се появи Кай, косата му беше разрошена. Присъедини се към нас и протегна ръка.
– Тори, телефонът, моля. Не можем да чакаме повече, без да знаем какво се е случило с Макико.
Извадих го от джоба си и го подадох.
– Ще ѝ се обадиш ли?
– Не. Ако имат нейния телефон, ще чакат да се свържем с нея. – Той го отвори. – Ще пробвам някои други номера и ще видя какво мога да науча.
Вече натискайки бутоните на телефона, той се отправи към свободната спалня, като затвори вратата наполовина след себе си.
Езра се наведе и притисна мека целувка към напрегнатата ми уста.
– Нека да направим нещо за ядене.
В кухнята прегледахме хладилника, фризера и шкафовете. Нямаше никакви бързо развалящи се продукти, така че извадих един замразен пакет с мляно говеждо месо, доматен сос и паста. Нашите спагети нямаше да включват никакво сирене – престъпление, ако питате мен, но щяха да бъдат топли и засищащи.
Аарон се събуди, докато блъскахме тенджерите, и тримата тихо обсъдихме възможностите си, докато аз мачках замразеното говеждо в горещ тиган, докато то се разпадна. Не беше най-добрата ми работа.
Кай отново се присъедини към нас, докато разпределях пастата в бели чинии.
– Тя отиде в участъка тази сутрин – каза той без предисловия, постави телефона на масата и падна тежко на един стол. – Оттогава не се е връщала вкъщи, нито се е появявала в офиса на „МираКо“. Ръководителят на охраната ѝ ще се свърже с участъка за информация относно местонахождението ѝ. Предполага се, че ще му се обадя след час, за да видя какво е открил.
Момчетата отхапаха огромни порции спагети, а аз принудително изядох по-голямата част от чинията си въпреки пълната липса на апетит. Докато Езра и аз подреждахме, Аарон отново провери ръката на Кай. Гневното червено възпаление около раната се беше задълбочило. Дадохме му още една жизнена отвара от аптечката с надеждата да подсилим имунната му система, след което го накарах да легне на дивана и да се отпусне, доколкото може.
Точно след един час той поиска телефона. Надигнах се от стола пред телевизора и се пресегнах към масата. Когато пръстите ми се сключиха около устройството, бръмчаща вибрация го разтърси.
– Ах! – Изкрещях. Страхувайки се да не спре да звъни, преди да успея да го предам на Кай, го отворих и натиснах бутона за високоговорител. – Ало?
– Кайсуке Ямада? – Попита непознат мъжки глас.
Челюстта на Кай се стегна и аз разбрах защо – той трябваше да се обади на охранителя на Макико, а не обратното. Когато Кай седна, аз побързах да подам телефона и го държах пред него, за да не се налага да раздвижва наранената си ръка.
– Кайсуке е тук. С кого говоря?
– Ямада-доно – отговори мъжът с приглушен японски акцент. – Аз съм член на фамилията Миура и работя с Миура Футоши-доно.
– Миура-доно върна ли се в страната? – Попита Кай. – Макико не е споменавала за това.
– Той все още е в отпуск по болест. Уведомен е обаче, че дъщеря му е взета под стража от полицията. Агентите твърдят, че разполагат с доказателства, че тя защитава магьосника демон във Ванкувър, както и че ви пази от правосъдието.
Аарон си пое дъх.
– Ако майстор на гилдия е арестуван за углавно престъпление – продължи безименният мъж, а думите му бяха лаконични и бързи – полицията на МПД може да разследва всички аспекти на неговата гилдия, със или без основание за подозрение. Започнали са проверка на бизнес отношенията на МираКо.
– Разбирам – промърмори Кай.
– Ако MПД продължи с това разследване, ще открие… сделки, които са неразривно свързани със семейство Ямада. Разкриването на дискретните сделки на „МираКо“ ще изложи на показ и семейство Ямада, а семейството не може да позволи това да се случи.
– Искате да кажете…
Мъжът по телефона прочисти тихо гърлото си.
– Миура-доно не може да ви помоли сам, но ви моли да спасите дъщеря му.
Пулс на мълчание.
– Да спасиш Макико? – Изригнах. – От какво?
– Семейството смята да я убие – отговори Кай категорично. – Ще направят така, че да изглежда като злополука или смърт, свързана със здравето, но дори и да предизвика разследване, полицията не може законно да продължи да проучва МираКо“.
Коленете ми отслабнаха. Езра застана зад мен, като постави стабилизиращите си ръце на кръста ми.
– Решението е взето – каза обаждащият се. – Не остава време. Ямада-доно, ако можете да направите нещо, семейство Миура ще ви бъде много задължено.
Кай се взираше в телефона, очите му бяха страшно тъмни на фона на бледата му кожа.
– Аз… – Гърлото му се раздвижи, докато преглъщаше. – Мога да се предам в замяна на освобождаването на Макико.
– Какво? – Изкрещях.
– Кай… – започна гневно Аарон.
Той вдигна ръка.
– Изключи звука на телефона, моля.
Натиснах бутона.
– Ранен съм – каза той, преди да успеем да подновим виковете. – Без Макико няма сигурен начин да ме закарате при лечител. А ако не го направя, Макико ще бъде убита.
– Но ако го направиш, ти ще бъдеш убит вместо нея! – Изкрещях, а паниката сви гърлото ми.
– Аз не съм ГМ. Това, че ме задържат, не дава на МПД някакви специални привилегии да разследва моята гилдия. Семейството ми няма да има причина да ме убие, а щом Макико е извън ареста на MПД, тя може да ме защити.
Аарон се приближи до приятеля си.
– Но ние имаме нужда от теб.
Кай затвори очи.
– Не, не, Аарон. Можеш да защитиш Езра и Тори и без мен. – Той отвори очи и се усмихна. – Поне за малко.
Аарон прокле.
Промъквайки се покрай мен, Езра издърпа телефона от ръката ми и го подаде на Кай.
– Направи това, което трябва да направиш. Ние ще се справим с останалото.
Кай взе телефона, натисна няколко бутона и го вдигна до ухото си.
– Кажи им, че съм на път към участъка. – Слуша за момент, после прекрати разговора.
Аарон отново изруга, а ръцете му се свиха в юмруци.
Кай ми подаде телефона обратно.
– Изчакай да се стъмни, после тръгни. Това място не е безопасно.
– Къде ще отидем? – Прошепнах. Градът извън тези крехки стени никога не е бил по-ужасяващ. – Ами безопасното място, за което говореше Макико?
– Тя вече не може да ни помогне. Щом я освободят, полицията ще следи всяка нейна стъпка. Трябва да намериш Робин и Амалия. Без тях няма значение къде ще се скриеш.
Отрицанието се завъртя в главата ми, настоявайки, че това не може да се случи. Трябваше да бъдем заедно. Така се получи. Постигахме неща заедно и се борехме и проваляхме, когато бяхме разделени. За да оцелеем, щяхме да се нуждаем от всички нас. Кай принадлежеше на нас.
Само миг по-късно той вземаше якето си, а ранената му ръка се държеше сковано. Само миг след това той прегърна Аарон, а след това и Езра.
Мозъкът ми все още надаваше вой на отказа си да приеме това, когато той уви здравата си ръка около мен. Притиснах се към него.
– Кай – задавих се.
– Погрижи се за Езра – промълви той. – Изкарай този демон от него и ще се върна, преди да се усетиш.
– Не дължиш нищо на Макико. Не е нужно да правиш това за нея.
Той ме стисна нежно, след което се отдръпна.
– Дължа ѝ много повече, отколкото някога съм осъзнавал. Не мога да я оставя да умре заради мен.
Знаех това. Кай не беше от хората, които биха оставили някого да умре, когато могат да го спрат – дори ако това означаваше да пожертват себе си, за да я спасят.
В съзнанието ми проблесна картата таро на Сабрина – обесеният мъж, който се върти на въжето си.
Докато разсейвах видението, Кай излезе в коридора. Погледите ни се срещнаха за последен път, преди той да затвори вратата, а тихото щракване на ключалката беше като зловещ удар на гръм в гърдите ми.
Назад към част 11 Напред към част 13
