Глава 22
Всеки от присъстващите членове на „Врана и чук“ – малко под петдесет души – се беше скупчил около периметъра на кръчмата. В открития център, освободен от всички мебели, с изключение на една маса, агент Шен току-що беше приключил с изготвянето на сложен масив, която обхващаше плота.
Езра стоеше от другата страна на масата и търпеливо я чакаше.
Погледите се стрелкаха нервно от него към агента и обратно. Не беше съвсем сигурна как да разчете израженията им. Загриженост от някои. Нервно забавление от други, сякаш бяха почти сигурни, че това е голяма шега. Как е възможно меко говорещият Езра да е демоничен магьосник? Беше абсурдно.
Няколко лица обаче излъчваха друго усещане. Жирар и Алистър изглеждаха очакващи, докато изражението на Сабрина беше внимателно затворено – както и това на Брайс.
Огледах телепата, който стоеше между Дрю и Линдън. Трябва ли да се изненадвам, че знае или подозира за Езра повече, отколкото някога е допускал? В края на краищата той можеше да чете мисли.
Единственият човек в гилдията, който не изглеждаше притеснен, беше Кит Морис, странният агент, който ни беше спасил. Той стоеше на няколко крачки зад агент Шен – или Лиена, както той я наричаше – с ръце в джобовете и се люлееше на петите си, сякаш му беше скучно.
– Какво става с него? – Измърморих под носа си, наблюдавайки агента.
До мен Зак премести тежестта си. Благодарение на присъствието му само Синър и Сабрина се осмеляваха да застанат близо до нас. Аарон и Кай се бяха разположили зад Езра, а единствената причина да не съм с тях беше смътното притеснение, че Зак ще изчезне, ако го оставя сам.
Той проследи погледа ми до целта му.
– Който го е направил агент на полицията, е или сляп глупак, или гений.
– Какво имаш предвид?
Очите му, вперени в Кит, се стесниха.
– Той може би е най-ужасяващият митичен човек на нашето поколение и никой не го осъзнава.
Сърцето ми прескочи един удар.
– Включително и той – добави тихо друидът.
Притиснах върховете на пръстите си към гръдната си кост, насърчавайки сърцето си да се закали вече.
– Какъв вид…
– Кой разполага с припасите, които поисках? – Попита Лиена, като се отдръпна от новоизтегления си масив.
Силвия се промуши през струпването на гилдии, като по пътя си блъсна с лакът Дарън в бъбрека. Присъединявайки се към Лиена, тя предложи шепа флакони и стъклен кристал с размер на грозд.
Лиена разгледа внимателно прозрачния кристал, постави го в долната част на масива си, а след това даде подобна оценка на флаконите.
– Ти ги измери точно?
– Разбира се – подсмръкна Силвия с обиден тон.
Отваряйки една бутилка, Лиена изля нещо, което приличаше на вода, върху една руна. Върху друга изсипа малка купчинка пясък, а върху трета – няколко капки течност.
– Огън, ако може – каза тя на Аарон.
Той примигна към течността и тя се възпламени с кълба дим. Малкият пламък затанцува весело.
– Езра – нареди Лиена – постави ръката си в центъра на кръга.
Той притисна дланта си към плота, като от трите страни на китката му имаше вода, земя и огън. Всички в стаята, включително и аз, колективно затаихме дъх, докато Лиена се позоваваше на малкия гримоар, който беше извадила от чантата си, след което започна да пее. Никой друг не издаде нито звук.
Езра вече не беше демоничен маг – но дали след десет години демонично обладаване беше достатъчно човек, за да премине теста?
Гласът ѝ се извиси, плавен и уверен. Водната локва затрептя, после се разтвори в слабо сребърно сияние, което освети линиите на масива. Купчината пясък се разпадна, а блясъкът на заклинанието се увеличи. Пламъкът се разтопи в масива. Сиянието отново стана по-ярко.
– „Aqua et ignis, terra et ventus, revelate tenebras“(Вода и огън, земя и вятър разкриват тъмнината) – интонира Лиена.
Сребристото сияние заля ръката на Езра. То се издигна нагоре по ръката му с вълна, премина през главата и раменете му, след което се спусна към краката му. Върна се обратно по тялото му, проблясна надолу по ръката му, над дланта му и в кръга. Бледата светлина изпълни прозрачния стъклен кристал.
С последен пламък светлината угасна. Кристалът, който стоеше безобидно на масата, стана бял като слонова кост.
Лиена се усмихна, а суровото ѝ лице се смекчи с облекчение.
– Кристалът е бял. Той не е замърсен с демоника. Езра Роу не е нито демоничен маг, нито изпълнител.
– Разбира се, че не е! – Изкрещя Камерън. – Полицията са идиоти!
– Магиполицията ще оттегли ли обвиненията срещу нашата гилдия? – Обади се някой друг.
– Можем ли вече да се приберем у дома? – Попита гръмко друг глас – Алиса, както звучеше.
– Това е важна стъпка – отвърна Дариус, – но само първата. Нашата гилдия – и всички вие – все още не сте извън опасност.
Докато се приближаваше до Лиена и започваше да се съветва с нея с тих глас, из стаята се разнасяха оживени разговори. Аарон, Кай и Езра отново бяха навели глави заедно, като и тримата се усмихваха въпреки продължаващата ужасна ситуация. Не можех да ги виня.
– Какво трябва да правим? – Попитах, по-скоро изказвайки мислите си на глас, отколкото насочвайки въпроса към някого конкретно. – На полицията няма да ѝ отнеме много време да разбере, че сме тук.
– Вероятно вече знаят – отговори Синър, като вдигна поглед от телефона си. – Ловците на глави денонощно наблюдават гилдията, чакайки някой да стане безразсъден и да си тръгне.
Веждите ми се смръщиха.
– Да си тръгне?
Сабрина сгъна ръцете си пред себе си.
– Когато преди седмица полицията на МПД се спусна към нас, Дариус каза на всички, че можем или да избягаме веднага тогава, или да отидем в гилдията. След като всички сме тук, нито един ловец на глави не се е опитал да влезе вътре. Докато сме заедно, те не могат да ни заловят.
Това имаше смисъл. Да съберем войниците, да затворим люковете и да се молим МагиПол да не се опита да ни обсади. Представях си обаче, че на всички вече им е адски писнало от тези четири стени.
Примижах към Сабрина.
– Как се измъкна тогава?
– Ех. – Тя размести краката си. – Дариус и още няколко души се промъкваха насам-натам, а той ми помогна.
Беше ли му помогнала сега.
– Между другото – добави Синър, докато прибираше телефона в джоба си – трябва да се обадиш на Джъстин. Току-що го информирах за новостите, но той се е притеснил до болка за теб.
Присвитият ми поглед се премести към нея.
– Ти си писала на брат ми?
По бузите ѝ се разля руменина.
– Просто… просто, хм, всеки ден… най-вече. Той трябваше да знае какво се случва!
Стиснах устни, после поклатих глава.
– Радвам се, че си го държала в течение. Каза му да стои далеч оттук, нали?
– Да, знае, че трябва да се пази.
– Добре. Последното нещо, от което имам нужда, е…
– Тори! – От другия край на стаята Аарон ми махаше да се присъединя към него и Кай. – Хайде!
Бързо прегледах стаята в търсене на Езра. Той вървеше нагоре по стълбите, придружен от Елизабета и Майлс. Предполагах, че става дума за последващо лечение.
Насочвайки се към Аарон и Кай, казах през рамо:
– Не позволявайте на Зак да си тръгне, ясно?
Синър и Сабрина изглеждаха разтревожени от указанието, а друидът се намръщи.
Аз се присъединих към двойката магове.
– Какво става?
– Агент Шен и агент Морис се връщат – обясни Аарон. – Веднага щом получим информация от тях за случващото се в участъка, трябва да се срещна с Дариус и останалите офицери, но имаме известно време да се приберем.
– Какво да приберем? – Дръпнах един разрошен кичур от косата си. – О, искаш да кажеш, че трябва да почистим нас.
– Точно така.
Когато двамата с Кай се обърнаха към стълбите на мазето, преметнах ръце през широките им рамене, имах нужда от близостта след толкова несигурност и страх. Когато всеки от тях обви ръка около кръста ми, прехапах вътрешната страна на бузата си срещу нова вълна на страх.
Бяхме излезли от ареста, но нищо не беше оправено. Нищо не беше наред. Бяхме спасили Езра, но ако не успеем да убедим полицията в невинността си, всички така или иначе бяхме обречени.
А съдбата ни сега зависеше от Дариус и двама агенти на полицията, които току-що бяхме срещнали и на които не вярвахме – поне аз не им вярвах. Трудно е да се каже как се чувстваше Дариус.
Вървейки заедно, ние се насочихме към коридора зад горното стълбище, където се криеше вратата към долното ниво. Там трябваше да се разделим, защото не можехме да се поберем през вратата в сегашната си конфигурация.
В тихото мазе двамата магове се обърнаха към мен, сякаш бяха репетирали – но по-вероятно беше просто да се познават толкова добре.
– Ти го направи, Тори – промърмори Кай. – Ти го спаси.
В гърлото ми се образува буца.
– Нямаше да се справя без вас двамата.
– Бяхме изплашени до смърт – каза грубо Аарон. – Нямаше какво да правим, освен да седим в тези килии и да се тревожим.
– Зак ни спаси – признах аз. – Той ни измъкна от рицарите на Пандора, уреди тайно място и извърши ритуала. Без него никога нямаше да се справим.
Аарон сви челюстта си, сякаш обмисляше дали да се оплаче от участието на друида.
Кай издаде тих звук в задната част на гърлото си.
– Нека първо да вземем душ, а след това можеш да ни разкажеш всичко, което се случи.
В дамските душове извадих от шкафчето си сапун, шампоан и чисти дрехи и се вмъкнах в една душ-кабина. Минута по-късно вече стоях под горещата вода и отмивах потта и мръсотията от повече от седмица като издирван мошеник.
След луксозно дълго време, прекарано в накисване, търкане и бръснене, излязох от душа, подсуших се и продължих да нанасям продукти върху косата си, да овлажнявам лицето си, да използвам конец и да си мия зъбите. Измих си старателно зъбите. Дано никога повече не прекарам ден без четка за зъби.
Тревожни пеперуди трептяха в корема ми, неизвестността висеше над мен, но се чувствах по-човечна, отколкото от седмица насам. Облякох памучен клин за йога и лавандулов потник. Ароматът на чистите дрехи беше като рай. Най-накрая излязох от душовете, носейки якето си, пуловера, чистите чорапи и не толкова чистите си обувки с едната ръка и бойния си колан с другата, като задната чанта тежеше от орбитата на Хоши.
Докато пресичах фитнес залата, от мъжките душове се чуваше звук на течаща вода. Нямаше как на Аарон или Кай да им отнеме толкова време да се почистят. Вероятно бяха влезли и излезли за десет минути – пет за бръснене и пет за душ.
Запътих се към стаята, преметнах колана си през рамо и потропах на вратата.
– Аарон? Кай?
Отговори ми приглушен мъжки глас, а миг по-късно вратата се отвори. Езра я държеше с едната си ръка, а в другата имаше четка за зъби, чийто настръхнал край беше в устата му.
Той също така не носеше блуза.
Погледът ми падна, търсейки нараняванията му. Не само прободните рани бяха заздравели, но и разкъсването на белезите му, причинено от излизането на Етеран от тялото му, се бяха превърнали в розови линии. Вероятно белезите щяха да са по-дебели от преди, но не с много.
След като приключих с оценката на здравословното състояние, жадно попих гледката на дънките му, прилепнали към стройните му бедра, от които се подаваше черният колан на боксерките му, преди да позволя на вниманието си да се върне към лицето му. Бледото му око беше оцеляло без допълнителни наранявания, а белегът, който се спускаше по челото му до вдлъбнатината на бузата, беше останал почти непроменен.
Той наклони глава, приканвайки ме да вляза при него.
Свъсих вежди от недоумение, поставих нещата си на близката пейка за вдигане на тежести и стъпих боса на плочките. Помещението беше идентично с женските душове: редица мивки срещу стена с шкафчета, а по средата имаше пейка. От другата страна на вратата няколко душ кабини бяха скрити от тежки пластмасови завеси.
Една от завесите беше открехната и от нея излизаше пара, а душът се нагряваше, преди Езра да влезе.
Той побърза да отиде до мивката и изплю пълната си уста с паста за зъби. Изчаках търпеливо – можех да чакам търпеливо цяла нощ с такава апетитна гледка към мускулестите му ръце.
– Съжалявам – каза той, след като изплакна устата си. – Просто имам нужда от помощ, щом си тук.
Веждите ми отново се повдигнаха.
– Каква помощ?
– Не мога да достигна, за да измия това. – Той се обърна, като ми показа гърба си. Блестящи сребърни линии, осеяни с руни, се спускаха по гръбнака му, повечето от масива вече беше изтрит.
А. Предположих, че е работа на Елизабета и Майлс.
– Разбира се. Имаш ли кърпа?
– Вече я сложих под душа. Една секунда.
Той се насочи към течащия душ, а аз го последвах. В кабината той се протегна през струята, водата се плисна по ръката му и взе бяла кърпа от малкия рафт под крановете, където чакаха сапунът и шампоанът му. Той задържа кърпата под струята, за да я накисне, и ми я подаде.
Прехапах долната си устна, когато той се обърна. Притиснах кърпата към гърба му и с бавна прецизност изчистих линиите. Много бавно. Нима не бързах? О, да, не бързах.
През главата ми премина един спомен – стоях под душа със Зак и миех драконовата кръв от гърба му. Бях затаила дъх от привличането му, но нищо, което бях почувствала тогава, не можеше да се сравни с начина, по който сърцето ми барабанеше в гърдите сега, като всеки удар трепереше в мен.
Исках да захвърля кърпата и да сложа ръцете си върху него. Исках да го обгърна с ръце и никога да не го пусна. Исках да…
Осъзнах, че ръката ми е спряла да се движи, и спуснах кърпата.
– Добре, добре си.
Той се завъртя с лице към мен.
– Благодаря.
– Мм. – Протегнах ръка и докоснах един от белезите му, който пресичаше бедрото му. – Как се чувстваш?
– Много по-добре. – Той наблюдаваше ръката ми, докато проследявах белега до гръдната му кост, след което разпери ръце, за да покаже другите, по-слаби белези, които пресичаха бронзовата му кожа. – Много износване, а?
– Поне все още си цял. – Погледнах в несъответстващите му очи. – Значи вече се чувстваш добре?
– Да?
– Отново здрав и бодър?
– Повече или по-малко.
– Няма да припаднеш или нещо подобно?
– Не.
– Добре. – Хвърлих кърпата под душа, без да се интересувам къде ще падне, след което закачих пръсти на тила му, придърпах главата му надолу и го целунах.
Устните му се сляха с моите, а ръката му потъна във влажната ми коса. Притиснах се в него – и той се отдръпна, блъскайки се в стената.
– Трябва да си взема душ – каза той, а гладкият му глас зазвуча по начин, който много ми хареса. – Ти си чиста, а аз…
Придърпах устата му обратно към моята и го целунах отново, вкусвайки ментовата му паста за зъби.
– Тогава влез под душа – издишах срещу устните му. – Няма да те спирам.
Той се поколеба – и аз отворих устни срещу неговите в знак на покана. Езикът му се вмъкна в устата ми и аз изстенах тихо, а пръстите ми затанцуваха по раменете му.
На два метра от нас душът се блъскаше в плочките на пода, а парата се носеше около нас. Прокарах ръце по гърдите му, по напрегнатите му, апетитни коремни мускули и намерих талията на дънките му.
Дъхът се изтръгна от носа му, когато разкопчах копчето. Миг по-късно дрехата му беше разкопчана и аз смъкнах дънките от бедрата му. Докато се плъзгаха надолу, той се премести назад и излезе от тях.
Само по боксерки, той ме придърпа към себе си и ме целуна отново. Обвих ръце около шията му и натиснах бедрата си в неговите, като телата ни бяха разделени от няколко тънки слоя памук.
Той изръмжа без думи, а едната му ръка се плъзна под ръба на горнището ми. Другата му длан премина нагоре по страната ми и върху гърдите ми. Палецът му ме погали през тънката материя на горнището и спортния сутиен и аз се извих срещу докосването му, искайки още. Толкова много.
Откъснах се от него, хванах пуловера си и го издърпах над главата си. Още го свалях от ръцете си, когато той ме придърпа обратно към себе си. Устата му покри моята, а горещите му ръце се спуснаха по страните ми, по гърдите ми, после надолу към бедрата ми.
Свалих панталоните си от краката, след което захвърлих тях и ризата си на малката пейка. Сутиенът и бельото последваха.
Езра наблюдаваше всяко мое движение с хищна интензивност. Ръцете му бяха върху мен, преди да съм поставила бельото си на сигурно място на пейката, а пръстите му се плъзгаха по кожата ми. Целуна ме, кратко и гладно, преди устата му да заеме мекото място под челюстта ми.
Протегнах ръка между телата ни. Дъхът му секна, когато прокарах пръсти под колана на боксерките му. Взех го в двете си ръце, галех го и го галех, докато не въздъхна.
После свалих боксерките му. Когато и последното парче плат между нас изчезна, той ме вдигна от краката ми. Голите ми крака се притиснаха около кръста му, когато той влезе под струята на душа.
Задъхах се, когато горещата вода ни удари. Тя се стичаше на каскади по голите ни тела, но топлината ѝ беше нищо в сравнение с разтопената лава в мен.
Притиснах Езра. Целувах го. Докосвах го. Ръцете ми се плъзгаха по всеки мускул, всеки белег, всеки сантиметър от великолепната му бронзова кожа. Ръцете му бяха заети с това да ме държат нагоре, поемайки тежестта ми с лекота, но устата му беше заета – целуваше шията ми, а зъбите му драскаха ключиците ми.
Той ме издигна по-високо, като с едната си ръка подпря гърба ми, а след това устата му изследваше гърдите ми със сочно, отдадено внимание. Устни и език. Опитваше и смучеше. Извих се в прегръдката му, трепереща и бездиханна, с ръце в косата му, с крака, притиснати около кръста му.
Когато вече не можех да издържам, когато бях на косъм от това да се разлетя на милиони парчета, освободих краката си и се плъзнах надолу по него.
Твърдата му дължина се притисна между бедрата ми и аз изстенах, докато се търках в него. Той сграбчи бедрата ми и спря движението ми, дишайки тежко.
Взирахме се един в друг, а очите му горяха и жадуваха за още.
Хванах сапуна. Той продължаваше да държи бедрата ми, докато аз напених ръцете си и ги притиснах към гърдите му.
Той се наведе надолу. Докато прокарвах ръце по раменете му, разтривайки сапуна по кожата му, той ме целуна – бавно, горещо и разяждащо. Спуснах сапуна по ръцете му, галейки всеки мускул, а когато се приближих, за да прокарам ръце по гърба му, пръстите му се стегнаха.
Той придърпа бедрата ми около себе си, а после ги насочи настрани. Назад и напред, напред и назад, дължината му се плъзгаше между бедрата ми, триеше се в мен. Бавно, еротично, невероятно чувствено. Хлипах задъхано срещу устата му, но той задържаше бавното, мъчително, разтапящо съзнанието темпо.
Целувки с лениви, флиртуващи езици. Бедрата се движат бавно, без да бързат. Сладка мъка, която граничи с агония. Движехме се заедно, устите ни бяха заключени, телата ни бяха плътно притиснати, а парещата вода ни обливаше като дъжд, отмивайки страховете и стреса, несигурността и съмненията ни, болката и борбата, които бяхме изтърпели, за да стигнем дотук.
След това, когато дразнещото удоволствие се покачи и устата ни се затвори с нарастваща настоятелност, той ме вдигна от плочките на пода. Раменете ми срещнаха студената стена на душа, когато той ме подпря на нея и бавно ме спусна отново. Този път, вместо да се плъзне между бедрата ми, той се плъзна вътре в мен.
Цялото ми тяло трепереше, мускулите ми се свиваха, дробовете ми се задъхваха, докато горещото удоволствие преминаваше през всеки нерв. Държах го, с крака, закачени за бедрата му.
– Тори – изръмжа той. Ръцете му се стегнаха, докато ме притискаше към стената на душа, ръцете му стискаха дупето ми, пръстите му се впиваха силно в кожата ми. Мускулите му се свиха, после бедрата му се раздвижиха.
Силата му ме подкрепяше, не можех да правя нищо друго, освен да го държа – и това беше мъчение, беше блаженство, беше удоволствие и агония и всичко, за което бях мечтала, и повече, отколкото някога съм си представяла. Там, където аз бих се втурнала с неистова похот, той се движеше бавно, равномерно и силно. Толкова силно, по дяволите. Всеки тласък ме караше да се въртя по спиралата, а аз се вкопчвах в него, удоволствието нарастваше с прекрасно темпо.
Все по-високо. И все по-високо. Устните му се впиваха в гърлото ми, докато аз издишах и стенех. Краката ми се тресяха. Не можех да издържа.
– Езра – въздъхнах.
Пръстите му се вкопчиха в дупето ми – и той се заби силно в мен. По-бързо. По-силно. Хванах го за косата и тогава устата ми се вкопчи в неговата, дъхът ни се забърза, гърдите ни се извисиха. Издигах се, падах и се въртях извън контрол, цялото ми същество беше погълнато от усещането, че той е в мен.
От гърлото му се изтръгна стон и той се заби в мен. Удоволствието се надигна в мен като вълна, която се разнесе от центъра ми и завладя цялото ми тяло. Треперех, задъхвах се, стенех, нямах представа какви звуци издавах, защото не можех да мисля, потънала в приливите на блаженство, които ме заливаха.
Накрая вълните на удоволствието се смекчиха в трепетна топлина. Езра се наведе към мен, като наполовина ме държеше, наполовина ме притискаше към стената, докато си поемаше дъх, а лицето му беше притиснато отстрани на врата ми.
Прокарах пръсти през мократа му коса. Ръцете ми трепереха.
– Свята работа – изпъшках почти беззвучно.
Той сигурно беше чул това дори и през бурния шум на душа, защото раменете му се раздвижиха с тих смях. Той се изправи и аз оставих краката си да паднат на пода. Твърде нестабилна, за да поема цялата си тежест, обвих ръце около врата му и той ме повлече със себе си под горещата струя на душа.
Махнах един къдрав кичур от челото му.
– Езра.
За миг, само за миг, думите, които исках да кажа, заседнаха в гърлото ми. Винаги ми е било толкова трудно да ги изрека на глас, но никога не ми се е налагало да ги казвам повече.
– Обичам те – прошепнах аз.
Пръстите му проследиха ръба на челюстта ми. Наведе се и нежно притисна устни към моите.
– Аз също те обичам – промърмори той срещу устните ми. – И искам да те обичам до края на моя, надявам се, дълъг живот, ако това е, което искаш.
Тих трепет ме разтърси. Никога не съм била добра в планирането на бъдещето. Рядко знаех какво искам следващата седмица, да не говорим за следващата година. Дългосрочните ми цели някога се състоеха в това „да не ме уволнят“, а напоследък – „да не умра“. През по-голямата част от живота си нямах представа какво искам.
Затворих очи и го целунах силно, а пръстите ми се заплетоха в косата му.
– Да – издишах. – Точно това искам.
Назад към част 22 Напред към част 24
